Излиза вторият том на „Опера и природа“ от акад. Пламен Карталов, съобщават издателите от „Изток запад“.
„Опера и природа“ е тритомно издание, което представя селекция от оперни спектакли на режисьора Карталов, създадени сред природни дадености, исторически забележителности, площади, крепости, антични театри, архитектурни резервати и други необичайни пространства, и традиционни терени на открито, взети от над четиридесет години постановки.
Втората книга е посветена на постановките, осъществени при Белоградчишките скали, пещерата Магура, крайбрежната алея във Видин, историческата крепост „Баба Вида“, Панчаревското езеро, римския площад в киноцентъра „Бояна“ и късноантичната крепост „Цари Мали град“.
Премиерата на първите два тома е на днес, 14 октомври, в БАН, когато ще бъдат излъчени и видео фрагменти от спектакли.
„Превръщането на прочутата пещера Магура, известна с рисунки от преди 7 хиляди години, в атракция за любителите на Вагнеровите произведения със сигурност можеше да хрумне само на Пламен Карталов. Както изглежда, никое място не е твърде екзотично за Пламен Карталов, за да не се опита да го направи сцена за опера – при това винаги успешно. Постановката на „Летящият холандец“ беше триумф с вярното представяне на операта на Вагнер във вълнуваща новаторска продукция с разтърсващи ефекти. Софийската опера е една от първите, които по време на корона кризата, през лятото на 2020 г., изпълняват на живо своите постановки. „Янините девет братя“ и „Кармен“ са две запомнящи се вечери в прекрасния горски пейзаж до Белчин“, пише Клаус Биланд, Online Merker Die internationale Kulturplattform, Виена.
„Гласът на природата запява в унисон с музиката. Това е синтез между човешкия творчески глас и вечността на скалите“, казва акад. Карталов.
„Пламен Карталов е не само творец, а културен импулс, който преобразява, възпитава и вдъхновява. Чрез режисура, оперен мениджмънт, педагогическа мисия и международна активност той изгражда цялостна визия за културата в България – не като украса на обществото, а като негов духовен фундамент. В неговото дело операта не е застинал ритуал, а жив език на духа, сцена на обществен разговор и вдъхновение за бъдещето. Той доказва, че върховете на изкуството не са недостижими – те се изграждат с труд, с талант, с визия и с почтеност“, пише Юлия Кръстева.
По думите ѝ сред най-внушителните културни проекти на Пламен Карталов са създадените от него спектакли на открито в нестандартна среда: „В тях създава и дава име на откритите от него пространства за оперни спектакли, които кодират за бъдещето им развитие нови културни хоризонти. Идеите му с неговите оперни постановки на открито се превръщат в брандове за градовете, които сам избира. С дълбоко убеждение им дава нов и значим културен импулс. Това не са само културни събития, а философия на концептуални сцени за опера и балет. Откривателство на пространства за сливане между природна красота и исторически забележителности чрез изкуство. Постановките на открито придават на операта нова символика – тя вече не е само елитарна форма, затворена между стени, а живо преживяване, достъпно и възвишено едновременно“.
Според Кръстева с невероятна дързост и артистична проницателност акад. проф. Пламен Карталов се утвърждава като едно от най-мащабните имена в съвременната оперна режисура в България, в Европа, САЩ, Япония, Австралия, Африка, Бразилия. „Доказал се както в международни постановки, така и в изграждането на нов културен модел в България, той поставя началото на уникален формат – „Опера на върховете – Белоградчишки скали“, фестивал, който съчетава класическото сценично изкуство с природната величественост на българските чудеса. Проектът не е просто художествен. Той създава нов модел за културен туризъм в Северозападна България, привлича международна публика и медийно внимание, активира местната икономика“, пише Кръстева.
Припомня, че през 2016 г. Карталов реализира визия, която мнозина намират за невъзможна – да съчетае спектаклите на открито в нестандартна среда с драматургичната сила на оперната музика и акустичната и визуална поетика на природата. За цялостното осигуряване на съоръженията (сцена, трибуна за публиката и кули за осветление, електрозахранване, гримьорни за артистите, озвучаване и др.) се заема основателят на фестивала – Пламен Карталов, който лично убеждава и увлича за идеята си различни спомоществователи от София и страната. От страна на община Белоградчик са осигурявани единствено охраната и санитарните възли без никакви други разходи. По този начин Софийската опера се утвърждава като главен продуцент в продължение на девет години (2016-2024), посочва Кръстева.
Сцената е построена в първия двор на крепостта. Първоначално е осигурена трибуна за 640 зрители, а скалите служат като естествен декор, създаващ неповторимо усещане за древност, символика и свещеност. Под звездите звучат „Аида“, „Турандот“, „Набуко“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Медея“, „Пепеляшка“, „Кармина Бурана“, „Лебедово езеро“, „Mamma Mia!“.
„През пролетта на 2025 година, по обективни причини, Софийската опера с официално и любезно писмо информира кмета на община Белоградчик, че се оттегля от по-нататъшно провеждане със свои спектакли на създадения от нея фестивал „Опера на върховете – Белоградчишки скали“. Въпреки че за първи път беше даден нов културен импулс в град без традиции за оперна култура Софийската опера със своите представления сложи началото на една добра традиция“, пише Юлия Кръстева.
„Фестивалът потвърди потенциала на откритите сцени да бъдат не само културни, но и икономически и социални двигатели за цели региони“, казва акад. Пламен Карталов.
Първият том „Опера и природа“ излезе през април тази година. Той включва пътя на развитието на идеята за симбиозата на операта и природата, както и снимки, професионални рецензии и други разнообразни материали за всички постановки, представени на следните четири пространства – хълма „Царевец“, площад „Александър Батенберг“, парка на Военна академия „Георги Сава Раковски“ и площада пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Историята и реализацията на постановките от 1972 до 2024 г. е подробно представена.
/ДД
