Изкуството е моят път към себе си, казва Антония Котева, чиято първа самостоятелна изложба беше открита тази вечер в Ямбол. Експозицията е озаглавена „Пътуване към себе си“ и е подредена във фоайето на община Тунджа, където може да бъде разгледана до 18 ноември. Откриването ѝ събра десетки гости, ценители на съвременното изкуство и хора от различни творчески среди.
Изложбата включва над 30 абстрактни произведения, изпълнени предимно с епоксидни смоли и гипс – материали, които художничката нарича „главни герои“ в своето творчество. Част от творбите включват и природни елементи – камък, дърво, планински кристал, хартия – като символ на връзката между човека, природата и духовното начало.
Епоксидната смола носи много символика, позволява да бъде запечатана пълната палитра от човешки емоции, а картините да се превърнат в своеобразна проекция на живота, каза за БТА Антония Котева. По професия тя е психолог и педагог, но се занимава с изкуство още от ученическите си години, когато учи в художествена паралелка.
„Изкуството винаги е вървяло с мен, независимо от професионалния път, който избрах. Последната година ми даде възможност да се потопя изцяло в творчеството и да се опитам да се открия отново. Затова изложбата се нарича „Пътуване към себе си“ – защото чрез нея търся собствената си същност“, сподели Антония Котева.
Тя признава, че изкуството за нея е своеобразна форма на изповед и разказ – по-скоро чрез усещане, отколкото чрез сюжет. „Картините ми са абстрактни, но носят истории – за радост, тъга, светлина и женственост. Всеки може да открие нещо свое вътре“, казва авторката.
Художничката е дъщеря на писателя Любомир Котев, който също има художествен опит. „Мисля, че този талант се предава по наследство“, усмихва се Антония Котева и допълва: „И моята дъщеря вече учи в Художествената академията. Изкуството си го имаме в рода.“
Любомир Котев обаче призна пред БТА, че първоначално не е искал децата му да поемат по пътя на изкуството: „Защото знам, че това наглед забавно, интересно и артистично занимание, всъщност е тежък и самотен занаят. Отстрани изглежда другояче, но всъщност е изпитание на духа – ужасът на белия лист и на бялото платно. И все пак, кръвта вода не става. Ако Господ го е рекъл, няма как да не стане“, посочи той. На въпрос трудно ли е творец да възпита творец писателят отбеляза, че е невъзможно – нито да отгледаш, нито сам да бъдеш такъв.
„Творецът е един, а ние всички сме някакво негово бледо копие. Всички, които се изживяват като творци, искат в някаква мяра да се доближат до Него. Едни успяват, други не толкова, но самият стремеж вече е досягане на Твореца. Инак творец е толкова високо понятие, че напразно се кичат с него хора, дето са много далеч от величието на единствения Творец. Но ако всеки от нас се е мъчил в някаква мяра да досегне Твореца, това е едно по-добро и по-продуктивно занимание от тази делнична злоба, от безумието да се състезаваш с комшията, да завиждаш, да глупееш. Много по-смислено е да се стремиш към големите, високи неща, макар да е ясно, че те са недостижими“, каза Котев.
„Антония е част от нашата общност – човек с изключителна отдаденост и интелект. Тя беше двигател в създаването на Центъра за извънкласни дейности към Общината, а днес я виждаме в ново амплоа – като творец, който умее да превръща чувствата в образи. Горди сме, че сме домакини на тази изложба“, каза при откриването кметът на Община Тунджа Станчо Ставрев.
Според собственика на галерия „Безистен“ в Ямбол Панайот Балахуров в картините на Антония Котева има стоицизъм, женска мъдрост и аналитичен ум. Той нарече изложбата „своеобразен цветен дилижанс на красотата и свободата“, в който материалите и формите се превръщат в език на вярата и интуицията.
Влизал съм в ателието на Антония Котева и съм виждал чудеса – как едно обикновено парченце дърво или метал оживява и започва да говори. Тя не се страхува да рискува, да търси, да експериментира. И най-важното – никога не подражава, отбеляза журналистът Исак Гозес.
