Да си против AI в медиите, е като да си срещу печатната преса на Гутенберг, казва генералният директор на информационната агенция
На 27 януари Кирил Вълчев встъпи във втория си 5-годишен мандат като генерален директор на БТА – националната ни информационна агенция, която днес – 16 февруари, навършва 128 години от създаването си.
По образование Вълчев е юрист, завършил в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като е специализирал в областта на правото на интелектуалната собственост, медийното, търговското и гражданското право. Работил е и като радиоводещ на политическите предавания „Седмицата“ и „Годината“ по Дарик радио.
– 128 години навършва БТА днес, 16 февруари, каква е отговорността да ръководите най-старата медия у нас, г-н Вълчев?
– БТА е най-старата българска национална медия, която продължава да работи под същото име както на 16 февруари 1898 г., когато е излязъл първият бюлетин на агенцията. Да си начело на такава институция, е възможност да стъпиш на раменете на тези преди теб. Нещо, което в България в много сфери не го правим и започваме всеки път отначало. Когато дойдох в БТА като генерален директор през 2021 г., първото, което направих, е да потърсим портретите на хората, които са били начело на БТА от 1898-а насам. Тогава си спомням, че направих един каламбур с датата на избирането ми – това беше 27 януари. Справката, която ми дадоха в БТА, беше, че аз съм 27-ият директор. После обаче, след като се заровихме в собствените си архиви, ние вече знаем, че аз съм 44-ият. Т.е. ние самите тук не познавахме собствената си история и едно от важните неща, които свършихме, беше по повод 125-ата годишнина да издадем три тома, посветени на историята на БТА.
Единият е с лични свидетелства на емблематични фигури, които са работили в агенцията. Във втория е документалната история на БТА, написана от бившия генерален директор Панайот Денев, като предизвикателството беше тя да бъде в агенционен стил без никакви оценки. Както се шегувах, без нито едно прилагателно. Професор Румяна Прешленова, която е директор на Института по балканистика на Българската академия на науките, ни помогна много за строгия научен стил, който кореспондира с агенционния.
Третата част е най-любопитната и отне най-много време да извадим от архивите си по една новина от България и от чужбина за всяка от годините на БТА. Общо взето, тези, които отварят този том, го правят най-вече, за да проверят какво се е случило в годината, в която са се родил.
Основното ми послание е, че е добре във всички български институции да има институционална памет. През тези години непрекъснато се сблъсквах с неща, които изглеждаха мои открития и за които намирах свидетелства как във времето някой друг също е мислил за тях.
– Може ли да дадете пример?
– Да, даже сега имам такъв пример. БТА е много ограничена от закона да има собствени приходи и те са свързани най-вече с възможности да се продават архивите ни. Ние възстановихме списание „Лик“, към което интересът е голям, но то не може да се самоиздържа. Неслучайно няма такива списания.
Затова „Лик“ е по-скоро още една възможност за изпълнение на мисията на БТА да защитава и популяризира българските традиции и култура. Изпращаме по един брой на сп. „Лик“ и така 350 екземпляра от 500 бройки тираж стигат до национални, регионални и университетски библиотеки и културни институции и обогатяват книжния им фонд. Правим го безвъзмездно за сметка на неголемите ни собствени приходи, но пък интересът към списанието дава възможност да мислим за създаване на издателство „Лик“. То може да издава също малки книги или брошури по най-различни теми, използвайки големия архив на агенцията. Например защо да не издадем за годишнината на „24 часа“ специален брой за вестника включително със снимки от събития, които сте организирали? Това може да се направи за най-различни сфери и по този начин на партньорска основа агенцията може да има приходи.
Но се оказа, че идеята издателство „Лик“ да работи с партньори в различни сфери само на пръв поглед изглежда нова, тъй като подобно нещо през 60-те години прави Лозан Стрелков. Той започва да издава станалите толкова популярни списания „Паралели“ и „Лик“, като купува печатна машина и така осигурява доста сериозни приходи на БТА.
– Преди 5 години поехте БТА с една еретична идея, която превърнахте в реалност – новините на БТА да са със свободен достъп до всички. Пет години по-късно как се отрази това на агенцията, имаше ли смисъл да го направите?
– В света има две разбирания за бъдещето на медиите. Едното разглежда медиите като пазар. Другото е медиите като осигуряващи човешкото право на информация. И за двете има място, но обществата трябва да са готови да платят за правото си на информация, правото си на знание за днешния ден, ако не искат да потънат в лъжи. Това може да стане най-добре чрез информационните агенции. А и процесите, през които мина и БТА, ги виждаме и на други места. Доста трудна е издръжката от пазара на една национална информационна агенция, защото българските медии имат ограничени възможности за реклама, с която да получават приходи и съответно да плащат. Крайният резултат е, че много от тях, донякъде притиснати и от финансови причини, не са готови да плащат за информационни агенции. 2020 г. за БТА беше много трудна. Аз дойдох като генерален директор през 2021-ва, когато проблемите в медиите се бяха натрупали заради COVID-19 и приходите бяха изключително ниски. А точно COVID-19 показа и колко глупаво е да очакваш, че трябва да получаваш пари, за да информираш.
Много агенции по света, включително глобални, също се принудиха да отворят с безплатен достъп цялата информация, свързана с пандемията. Защото какво казваме иначе? Ако искаш да разбереш как да се предпазиш от COVID-19, трябва да платиш. А едновременно с това всякакви лъжи шестват абсолютно безплатно. В света на свободната лъжа да очакваш, че ще бориш лъжата с платена истина, е наистина глупаво.
– Как тази борба с фалшивите новини помага на медиите?
– България стана много добър пример за това как чрез освобождаване на достъпа до истинските новини на практика се бориш срещу лъжата. Но има и едно друго измерение – това е форма на помощ за всички български медии. Обществото чрез БТА, чрез държавния бюджет плаща за свободен достъп до информация, която е много трудно да бъде осигурена от много медии в България. Например глобалните агенции като Ройтерс, Асошиейтед прес, Франс прес, ДПА са платени и цените им съвсем не са ниски. Освен достъпа до информации от агенции, на които плаща, БТА осигурява и информации от 51 национални информационни агенции, с които имаме споразумение за безвъзмезден обмен.
Втората посока е кореспондентската мрежа. У нас има места, на които единственият журналист е кореспондентът на БТА. Да отворим и скобата, че има тежък проблем изобщо с регионалната журналистика на България и всъщност свободният достъп до материалите на кореспондентите на БТА от страната позволява на всички медии да бъдат информирани за фактите. След това те могат по начина, по който го прави и „24 часа“, да задълбочават теми, които смятат, че са важни, да изпратят специални пратеници в определени региони.
БТА има кореспонденти в 33 точки на България – всички областни градове и в момента още шест не областни, но големи градове като Казанлък, Свищов, Петрич, Самоков, Гоце Делчев, Троян.
– Всъщност изграждате доста методично и кореспондентска мрежа в чужбина. Защо?
– Нещо позабравено старо, което възстановяваме в момента, е кореспондентската мрежа на агенцията, която е стигала до 30-ина кореспонденти в чужбина. На 14 февруари, събота, открихме пресклуб в Атина с постоянен кореспондент Иван Лазаров. Така България вече има кореспонденти в столиците на всички съседни държави – в Скопие, в Белград, в Букурещ, в Анкара и в Атина. Отделно имаме кореспонденти в градове с големи български традиционни общности. Това са Таракли в Молдова, в Одеса в Украйна, където живеят между 150 000 и 160 000 българи, в Босилеград в Западните покрайнини в Сърбия. Струва си да помислим за национален пресклуб и в Брюксел, защото всъщност там БТА няма офис.
Тези клубове са възможност те да се превърнат в културно-информационни центрове сред българските общности, като идеята за това е на предишния генерален директор Максим Минчев, който започна да ги изгражда.
Всъщност концепцията, с която бях избран, включва да изпратим кореспонденти в Тирана и в Прищина. Това е Коридор № 8, върху който българската политика поставя голям акцент. Също и в Сараево, при съседите отвъд Черно море, в кавказския регион, в Грузия, Армения, Азербайджан. Така превръщаме все повече БТА в достоверната Балканска информационна агенция, нещо, за което тя вече получи признание, като 12 държави от нашия регион избраха именно България, София, сградата на БТА в София за седалище на Асоциацията на балканските новинарски агенции и аз вече втори мандат съм генерален секретар на организацията.
– Защо е нужна тази информация, след като днес и новите медии, и социалните мрежи, а и всеки с телефон в ръка на практика са източници на новини?
– Тази информация е нещо, което без помощта на цялото общество българските медии няма как да осигурят. В същото време всички медии като „24 часа“ носят една друга огромна отговорност. Журналистиката има две големи направления. Едното е осигуряването на фактите, новините, до което се ограничават информационните агенции, но другото голямо направление е публицистиката, в която България има голяма традиция. Част от нея е и „24 часа“.
Публицистиката в най-широк смисъл е така да подредиш новините и да осигуриш такива анализи, коментари и съпоставки, че хората да могат да се ориентират в този океан от факти. Голямата тежест на осигуряването на фактите трябва да падне на медии като БТА, а останалите медии като вас трябва да позволят на българина да се ориентира по-добре сред тези факти.
Тук е мястото да кажа още нещо важно. България е голям длъжник на частните медии. Ние трябва да намерим как да насърчаваме качествената журналистика по системен начин. Да, чрез БТА се подпомагат всички медии с осигуряване на информация. Но, от друга страна, трябва да има системни програми за подпомагане на качествената журналистика у нас, а и журналистиката на българите извън границите на България.
– Каква беше мотивацията ви да се кандидатирате за втори мандат като генерален директор на БТА? Какво предстои за агенцията?
– Концепцията, която представих пред парламента, е до 2030 г., докогато ще се разпростира мандатът ми. Нарекох я „Постоянство и напредък“. За постоянството няма да говоря повече, защото то е важно да се прояви за всичко, което досега разказах – изграждането на кореспондентската мрежа, на повече информационни източници, каквито са националните информационни агенции от целия свят.
Но по-голямото предизвикателство е напредъкът и той е свързан с използването на новите технологии и конкретно на изкуствения интелект. Идеята е да направим „БТА институт“, какъвто имат към Ройтерс и към китайската агенция Синхуа например. Той ще е в полза на всички български медии за разработването и внедряването на различни продукти, с които медиите да работят по-добре, като използват изкуствен интелект. Правим първата стъпка на 16 февруари – това е символната дата за БТА заради първия бюлетин, когато ще имаме първите писани правила в България, които ще са част от етичния кодекс на агенцията за използване на изкуствен интелект. Така БТА ще се нареди и сред първите агенции в света, които имат такива правила.
Ние сме член на организацията Minds Media Innovation Network, в която са събрани 26 топ агенции на света, с които си сътрудничим и използваме и техния опит. Впрочем дебатът в сферата на медиите за допустимостта изобщо на използването на изкуствен интелект в работата им не е малък. Има и консервативно разбиране, което казва, че това изобщо трябва да бъде забранено. Аз съм привърженик на другата теза, че няма как да спреш развитието на света. Да се съпротивляваш срещу прилагането на изкуствения интелект в работата на медиите, е като да се съпротивляваш срещу въвеждането на печатарската преса на Гутенберг. Рано или късно всички ще го правят. По-добре е да го направим при ясни правила и да сме максимално полезни.
– Какви са тези правила?
– Всъщност правилата са доста прости. В началото и в края на работния процес в медиите трябва да стои естественият интелект. Задачите, които се формулират за изкуствения интелект, трябва да бъдат от журналист. Той трябва да отговаря за фактите, които ще даде на изкуствения интелект, за въпросите, които ще зададе. Това впрочем води до възраждане на толкова старата история в журналистиката да задаваш въпроси. Този път тези въпроси трябва да бъдат формулирани правилно към изкуствения интелект, защото при неправилен или лошо зададен въпрос ще получиш неправилен отговор.
Следващият ключов етап е проверката. В края, преди публикуването на каквато и да е информация отново трябва да стои естественият интелект.
Така формулирахме правилата, според които 20 приложения на изкуствения интелект са приложими. Сред тях са например отстраняването на грешки – пунктуационни, буквени, правописни, както и превръщането на аудио в текст.
Същевременно едно от предизвикателствата е БТА да заговори на повече езици. Някога освен на английски, агенцията е говорила на френски, на руски, на испански, немски. Сега е много полезно да заговорим на езиците на нашите съседи – на турски, на гръцки, на сръбски, на румънски, евентуално на албански, за да може да има информация за България, дори и чисто прагматична, свързана с повече възможности за туризъм, за културни събития, в които да се включват хора от съседите ни с възможност за бизнес.
– Кои са недопустимите приложения на изкуствения интелект в работата на БТА?
– Ясно формулирахме в правилата, че няма да използваме изкуствения интелект за обработка на снимки и видео. Няма да правим фотошоп, няма да направим така, че да се видите на място, на което не сте били, или да се чуете да казвате нещо, което никога не сте казвали.
Това, което ще правим, е да дадеш верни факти, за да зададеш по правилен начин въпрос, след това да провериш резултата и да носиш отговорност за това, което си публикувал. Това е началото и съм сигурен, че със струпването на още опит ще развием и тези правила. По-голямото предизвикателство е как да използваме големия потенциал на българската наука в полза на българските медии. Идентифицирахме 15 структури в България, които работят с изкуствени интелект. Някои от тях са по-популярни като „Инсайт“ и „Гейт“ – двата института към Софийския университет „Свети Климент Охридски“, както и институти към Българската академия на науките, различни лаборатории към български университети, сдружения на компании в различни сфери на технологиите. Всичките имат различни разработки, които не са мислени конкретно за медиите. Идеята на БТА институт е да съберем представители на всички тези организации, за да видим с какво могат да бъдат те полезни на медиите. А част от ползата е дори за внедряването на български език на продукти, които вече съществуват по света.
– Какво ще се случва през това време с естествения интелект?
– Голямото предизвикателство за следващите пет години в БТА остава инвестицията в естествения интелект. Ако съвършено правилно бяха направени инвестиции във възнагражденията на учителите, все още никой не иска да види медиите като училища за днешния ден. Ако в училище научаваш факти от миналото, които да бъдат полезни в живота ти, т.е. научаваш се как да ползваш опита от хилядолетия, от медиите научаваш фактите на днешния ден и как да се ориентираш в живота си днес. Затова трябва да се търси изравняване на възнагражденията на журналистите с учителските заплати. В момента ножицата е около 25% разлика. Трябва да има разбиране, че е важно да имаме просветено общество, което не означава знания само от училища и от университети, а и знания, които идват чрез медиите. Нужни са поне знаци, с които да се вижда, че има разбиране за важността да инвестираш в знанието за истината на днешния ден.
