- Как се оттича водата в Марианската падина не се вижда на повърхността. За щастие водовъртежът все още не се е образувал.
- Откритието на учените, е че океаните изтичат през Марианската падина някъде в дълбините
Резултатите от изследване на учените от Вашингтонския университет в Сейнт Луис (Washington University in St. Louis) ги шокираха и тях самите, пише trud.bg. Оказа се, че Марианската падина, най-дълбокото място на Земята, действа като един вид отводнителен отвор. И през него тече водата с обем в кубични километри. Марианската падина (Mariana Trench) или Марианския жлеб, както още я наричат, е образувана от тектоничните плочи – Тихоокеанската и Филипинската. Едната от тях сякаш се гмурка под другата. И увлича водата със себе си. Наличието на „течове“ в така наречените зони на субдукция не беше тайна. Според Чен Цай, който ръководи изследването, още нещо не е известен, обемът на водата, която се просмуква в дълбините.
Учените са използвали данните, събрани с помощта на сеизмографите, няколко десетки, които са инсталирани около Марианската падина. Те са анализирали естеството на преминаването на сеизмичните вълни, генерирани от земетресенията и са стигнали до извода, че на голяма дълбочина те се забавят от слоевете, наситени с вода и това е водата, която тече през „пропускливата“ падина.
Сай и неговите колеги (Douglas A. Wiens, Weisen Shen и Melody Eimer) публикуваха резултатите от изследването си в списание Nature. В статията, озаглавена Water input into the Mariana subduction zone estimated from ocean-bottom seismic data (Входът на водата в зоната на Марианската субдукция е оценен от сеизмични данни от океанското дъно) и те подчертават, че 4,3 пъти повече вода се просмуква в недрата, отколкото може да се предположи. Сай съобщи на портала Live Science, че три милиарда тераграма вода на всеки един милион години протичат само през „отводнителния отвор“ на Марианската падина. Като се знае, един тераграм е милион тона, и не е трудно да се изчисли, че за една година там се просмукват 3 кубични километра. И може да има няколко такива течове на Земята.
Къде се оттича водата? Вероятно тя попълва подземните океани. Фактът, че те съществуват, беше наскоро обявен от учените от същия университет – Майкъл Уайсешън (Michael Wysession), професор по сеизмология във Вашингтонския университет (Сейнт Луис), и неговият аспирант Джеси Лоурънс (Jesse Lawrence), който сега работи в Калифорнийския университет в Сан Диего. И те са направили своето откритие благодарение на сеизмичните наблюдения.
Майкъл и Джеси са проучили 600 000 сеизмограми. Резултатите от тяхната обработка показаха, че поне на две места, под източната част на Евразийския континент и под Северна Америка има огромни водни резервоари. Това се доказва от модела на затихването на надлъжните сеизмични вълни, който е характерен специално за водата.
Учените са създали триизмерен модел на сондираните недра. И те ни уверяват, че там е натрупана не по-малко вода, отколкото в Северния ледовит океан. Така че не е ли това водата, която понякога излиза на повърхността? Като последния път, когато се беше случил Световноя Потоп, който е описан в Библията.
Много учени смятат, че библейският потоп наистина се е случил. Казват, че има много следи от наводнения на континентите. А езерата със солената морска вода, които са разпръснати по сушата и са на хиляди километри от бреговата линия, обикновено се смятат за останките от този потоп.
Но откъде на Земята е дошла водата за глобалните наводнения? Толкова катастрофални, че старият Ной е приземил своя ковчег на върха на планината Арарат?
Астероид или комета може да са паднали в океана и да са причинили едно колосално цунами. Или е станало толкова студено, че ледът е блокирал реките и е изместил останалата вода в океаните, чийто ниво се е покачило катастрофално. А някои дори доказват, че оста на планетата се е изместила и това е накарало през сушата да премине воден вал с височината от няколко километра.
На фона на подобни фантастични хипотези най-правдоподобна изглежда версията, че водата за Световния Потоп е дошла от недрата на Земята. Нещо повече, тя наистина е открита там.
Може би тектоничните процеси и другите движения в кората и мантията на планетата периодично са изстисквали водата от дълбоките океани. И тя се е изливала на повърхността и по този начин, научно казано, е увеличила обема на земната хидросфера. В допълнение, водата, натрупана в нагрятите дълбини, може да е изскочила сама, под налягането, след като част от нея се е превърнала в пара. Като един гръмнал котел. Някои супервулкани също могат да изригват гореща водна пара.
Напълно е възможно два чудовищни процеса да са се слели в библейския потоп и водата, изляла се от дълбините на дъното, е повишила нивото на световния океан, а тази, която е изригнала под формата на пара, е навлязла в атмосферата, кондензирала се е и се е изляла под формата на потоп за времето от 40 дни и 40 нощи. Ето така се е случил Световният Потоп. И след това водата била засмукана обратно вътре в недрата. Да, или поне през същата Марианска падина. И през другите зони на субдукция.
Наличието на дълбоката вода предполага, че потопът може да се повтори. И то по такъв начин, че Арарат да не се вижда. Уайсешън се страхува, че под откритите от него океани, в онези участъци от земната мантия, които все още не са изследвани, също има вода. Много вода. Нейният обем, според професора, може да бъде пет пъти по-голям от капацитета на всички външни океани.
Но засега „отводнителният отвор“ работи в наша полза. Част от стопената вода от ледниците на Антарктика и Гренландия, образувана в резултат на глобалното затопляне, отива в дълбините. В резултат на това морското равнище не се покачва толкова бързо.
Марианската падина е пукнатина в земната кора, образувана, когато Тихоокеанската плоча не се е съединила напълно с Филипинската плоча. Намира се в западната част на Тихия океан, на 320 км югозападно от остров Гуам. Простира се покрай Марианските острови на 1500 километра. Има V-образен профил, стръмни склонове от 7 до 9 градуса и плоско дъно с ширина от 1 до 5 километра.
Най-дълбоката част от тази падина се казва „Бездната на Челънджър“. От дъното на тази бездна до повърхността са 10994 метра, или дори 11022 метра. Тя е изключително непозната. А самият Еверест спокойно може да се скрие там.
(Превод за “Труд news“ – Павел Павлов)
Марианската падина е най-дълбоката известна океанска падина, както и най-дълбокото място в земната кора. Намира се на 11°21’ сев. ш. и 142°12’ изт. д. в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея, в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови. Марианската падина е дълбока 11 022 м и дълга 2550 км. Дъното ѝ се намира на 6366,4 км от центъра на Земята. Марианската падина е границата, на която се засичат две тектонски плочи – Тихоокеанската влиза под Филипинската. Наричана е „четвърти полюс на планетата“ и е най-слабо проученият участък от хидросферата.
