За добротата у хората, която Господ Иисус Христос желае да се простира по цялата земя и чрез която човечеството може да достигне до своето спасение, говори отец Бисер Христов от Търговище. Той води богослужението в храма „Св. Успение Богородично“ в областния град.
Службата на Неделя месопустна е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. В тази връзка отец Бисер Христов изтъкна, че Бог не иска от нас някакво висше богословие или особени дълбочини в религиозното ни съзнание, а само иска да сме добри.
„Трудно е, обаче, да сме добри към ближните си“, посочи свещеникът. По думите му често хората мислят, че ако видят Бога, ще им стане ясно – веднага ще паднат, ще го разцелуват, каквото им каже, това ще сторят. Но всъщност Бог иска да види това отношение към всички хора на Земята – към бедните, отрудените, болните, слабите, голите, към затворените, защото във всички тях е Бог, обясни отец Бисер Христов.
Той преразказа накратко частта за великия инквизитор от книгата „Братя Карамазови“ на Достоевски, в която авторът представя как Христос е слязъл на Земята и отишъл в Рим. Разказа, че тогава великият инквизитор бил страшен, раздавал правосъдие, измъчвал, убивал… А в същото време Христос започнал да ходи по улиците, да проповядва Евангелието, да прави чудеса и хората започнали да го следват. Великият инквизитор, виждайки всичко това, заповядал да го арестуват и да го вкарат в тъмница, където измъчвали смятаните за еретици, отбеляза свещеникът.
След известно време, след като Го държали там гладен и жаден, великият инквизитор Го посетил и му обяснил, че знае, че е Господ, но Го помолил да си отиде, откъдето е дошъл, защото на земята е ненужен. „Ние идеално се справяме с всичко – контролираме църквата, контролираме законите, ти просто не ни трябваш“, казал инквизитор и Го пуснал да си ходи.
Свещеникът посочи, че тази случка, макар да е по фантазията на писателя, е много показателна за това как понякога отношението ни като християни достига до такава низост, че ние нямаме нужда от Бог. На нас са ни достатъчни ритуалите, обредите, формалностите, но не можем да приемем истински Бога. И това е защото, за да Го приемем истински, първо трябва да направим жертва – човек трябва или да даде от джоба си, или от времето си да отдели или пък каквото може, според силите си. „Ако ли нищо не можеш, Бог няма да те съди“, отбеляза отецът и посочи, че за да не може нищо човек трябва да е навярно парализиран, сакат, на легло, но дори и тогава може нещо и то е поне да се моли за другите.
В проповедта си отец Бисер Христов изтъкна, че спасението е едновременно близко до нас, но ние сме тия, които се отдалечаваме от него. И обясни, че точно сега е моментът, каквото сме сгрешили да да поправим. Най-подходящото време затова е периодът на пости, защото по думите на свети апостол Павел казва постите са време за спасение. „Има ли човек вярата, смята ли се той за православен, няма начин да избегне този особен период на постите. Всеки трябва да участва, проявявайки дисциплината на душата си“, каза в заключение свещеникът. По думите му вярващите да постят според възможностите си, проявявайки дисциплината на душата си.
