• На 23 август се навършват 75 години от рождението на първия президент на Чеченската република, Герой на Русия Ахмат-Хаджи Кадиров. Неговите другари разказаха за първите години от възстановяването на властта, изготвянето на конституцията, опитите за покушение и завръщането на републиката към мир.

Личен пример

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев се срещна с Ахмат-Хаджи Кадиров в началото на 2000-те години. По-късно, когато Медведев стана ръководител на президентската администрация, те започнаха да общуват по-често. По това време антитерористичната операция в Чечня все още продължаваше. „Дори в тези изключително трудни условия Ахмат-Хаджи искаше да направи всичко, за да гарантира, че животът се върне към нормалното, към нормално, човешко течение“, спомня си Медведев.

Една от основните цели по онова време е била да се обедини разпокъсаното чеченско общество. Апти Алаудинов, заместник-началник на Главното военно-политическо управление на руските въоръжени сили и командир на специалните части „Ахмат“, казва, че Кадиров е успял да обедини хора, разделени по политически възгледи, тейпи и вирдове.

Според Алаудинов, синът на Кадиров, Рамзан, и най-близкото му семейство са се включили в борбата срещу въоръжените банди, докато самото семейство е останало в Чечня. Ахмат-Хаджи не е предложил на другите нищо, което самият той да не е бил готов да направи, казва Алаудинов. „Не дойдох да спра войната. Дойдох да я прекратя“, цитира той Кадиров.

Руслан Алханов, сега заместник-началник на Главна дирекция за борба с екстремизма на руското Министерство на вътрешните работи, е работил заедно с Кадиров в началото на 2000-те. Един ден, в покрайнините на Гудермес, експлозия избухва в прозорците на колата, в която пътуват. Алханов скочи и открива огън. Кадиров го потупа отзад. „Това е, приключихме с битката, да тръгваме“, спомня си Алханов.

Друг път конвоят е бил обстрелян на билото близо до село Ахмат-Юрт. Снаряд удря бронираната „Волга“, превозваща Кадиров и Алханов. Шофьорът казва, че не може да продължи. Кадиров сам поема волана и закарва колата към селото. Според Алханов, превозните средства на конвоя са били обстрелвани с куршуми, но никой не е пострадал.

Преди да влезе в правителството, Кадиров е бил мюфтия на Чечня и в края на 90-те години открито се е противопоставял на уахабитската идеология. Председателят на чеченския парламент Шаид Жамалдаев обяснява, че в спорове с радикални идеолози Кадиров се е осланял предимно на познанията си за Корана и ислямската традиция. Алханов казва, че е изисквал също така околните да не лъжат, да пазят честта и достойнството си и да поддържат семейни връзки.

Конституцията по време на войната

През юни 2000 г. Ахмат-Хаджи Кадиров става ръководител на администрацията на Чеченската република. Един от неговите сътрудници, бившият началник на кабинета Хасмагомед Дениев, си спомня, че работата е трябвало да започне в порутени сгради в Гудермес. Имало е недостиг на оборудвани офиси, офис оборудване и надеждни комуникации, а работният ден често е продължавал до късно през нощта.

В началото на 2001 г., докато боевете все още продължаваха, Кадиров нареди изготвянето на нова конституция за републиката. „Войната продължаваше и Ахмат-Хаджи ми каза: трябва тихо да изготвим нова конституция за Чеченската република“, спомня си Дениев.

Адвокати, представители на общността и областни ръководители постепенно бяха привлечени към работата. На 23 март 2003 г. в Чечня се проведе референдум, на който беше приета конституцията на републиката. На 5 октомври същата година Кадиров беше избран за президент на Чеченската република. В кабинета си, според Дениев, Кадиров изисквал краткост на документите и бързи решения. Той можел да помогне за коригиране на грешки, допуснати поради неопитност, отбелязва Дениев, но не толерирал безразличие, личен интерес или малодушие.

Властите положиха всички усилия да върнат към цивилния живот онези, които са се присъединили към въоръжените сили. Шаид Жамалдаев казва, че Кадиров е правил разлика между чуждестранни наемници и отдадени радикали и такива, които може да са се озовали в горите поради измама, заплахи или лични трагедии. „Не можем безкрайно да се борим и да унищожаваме собствения си генофонд. Нашата задача не е да убиваме, а да спасяваме онези, които могат да бъдат спасени“, цитира Жамалдаев думите на Кадиров.

На тези, които са сложили оръжие, е било помагано да си намерят работа и да получат образование. Някои от тях впоследствие са се присъединили към правоохранителните органи. Алханов си спомня особено добре една среща с учители в Грозни през 2000 г. Много училища са били разрушени – без прозорци, врати, покриви или отопление. Кадиров е наредил производството на печки за отопление на класните стаи, когато настъпи студеното време. „Той каза, че децата, които ходят на училище сутрин с ученически раници, са сигурен знак за завръщането на мира“, спомня си Алханов.

Всички дни бяха дни за прием

Рита Термулаева, сегашна ръководителка на службата на Роспотребнадзор за Чеченската република, работела по това време в кабинета на Кадиров. Хората го чакали на правителствения контролно-пропускателен пункт и идвали в дома му. Според нея на практика не е имало официално разграничение между приемни и неприемни дни. „За него всеки ден бил приемен ден за неговите хора“, казва Термулаева.

Аламахад Елсаев, който по това време ръководеше телевизията и радиото в Грозни, казва, че трудните въпроси на журналистите са печелили уважението на Кадиров, докато опитите да му се харесат са по-склонни да предизвикат недоволство.

Елсаев разказа как той и майка му били на гости на роднини през уикенда, когато те му се обадили и му съобщили, че Кадиров иска да говори с него. След като научил къде се намира журналистът, Ахмат-Хаджи поздравил майка си и казал, че има служебен въпрос. Елсаев предложил да дойдат веднага. „Той отговорил: „Не, не сега. Остани при майка си, а утре ще се срещнем“, спомня си Елсаев.

За да заглушат звуците от изстрели

Народната артистка на Русия Аймани Айдамирова си спомня, че Кадиров е призовал всички да допринесат за прекратяване на войната. Веднъж тя го попитала какво може да направи в такава ситуация. „Какво имаш предвид под „Какво можеш да направиш?“ Трябва да пееш с цяло гърло, за да заглушиш стрелбата. Трябва да я спреш с гласа си“, отговорил той.

През пролетта на 2000 г., на фона на продължаващите боеве в Чечня, Айдамирова основава вокалната група „Нур-Жовхар“ („Блясъкът на перлата“). Според нея Кадиров е подкрепял ансамбъла и е помагал с финансирането.

Един ден той подал на Айдамирова лист със стихотворенията си и я помолил да ги изпълни. Тя композирала текста на музика и песента се казвала „Скъпа Чеченска република“. Общо, според певицата, тя е написала музика и е изпълнила 11 песни, базирани на стиховете на Кадиров.

Заслужилият артист на Русия Хамид Азаев си спомня как той и други културни дейци са се обърнали към Кадиров с предварително подготвена молба. Те искали да обсъдят увеличението на заплатите и разрушаването на жилищния фонд и знаейки, че е зает, са написали исканията си на хартия. „Приберете хартията, не ни е нужна. Ще седнем, ще поговорим и ще пием чай. Ако не бързате, и аз не бързам“, цитира думите му Азаев.

На 9 май 2004 г. Ахмат-Хаджи Кадиров е убит при терористична атака на стадион „Динамо“ в Грозни по време на честванията на Деня на победата. На 10 май е посмъртно удостоен със званието Герой на Руската федерация.

След смъртта му семейство Кадиров започва да получава писма. Термулаева казва, че сред авторите е имало хора, които е подкрепял в различни житейски ситуации.

Оценявайки промените, настъпили в републиката оттогава, Дмитрий Медведев заяви: „Всичко, което Рамзан Ахматович прави – както като негов син, така и като лидер на републиката – доказва, че пътят, избран от Ахмат-Хаджи Кадиров, е бил единственият правилен. Мисля, че той би се радвал да види промените, които се случиха днес в Чеченската република.“

Таисия Боршигова / ТАСС