За бизнеса преминаването към еврото е реален плюс и улеснение, а не предизвикателство. Причината е много ясна – голяма част от фирмите у нас, включително и от региона на Ямбол, отдавна работят в отворен пазар. Това каза Даниела Илчева, експерт по международни икономически отношения и европейски проекти с над 15-годишен опит в Ямболската търговско-промишлена палата (ЯТПП). Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в Ямбол за представянето на януарския брой на списание ЛИК „Българските пари“, посветен на влизането на страната ни в еврозоната.
По думите на Илчева фирмите отдавна купуват суровини, материали и услуги от Европа и от трети страни основно в евро, а понякога и в долари. Впоследствие продават готовата си продукция не само в България, но и на външни пазари, отново в евро или долари. Това е ежедневна реалност за производството и търговията и не е нещо ново, което започва сега, посочи тя.
Превалутирането като скрит разход за бизнеса
Истинското затруднение до момента, до края на 2025 г., идваше от това, че докато част от приходите и доставките са в евро, ежедневните разходи в България се плащаха в левове. Фирмите трябваше да изплащат заплати, сметки за електроенергия и вода, наеми, данъци и такси, местни услуги – всичко това в левове, докато част от приходите или разходите по веригата им бяха в евро. Това водеше до постоянна необходимост от превалутиране, което неизбежно носи разходи – банкови такси, курсови разлики, загуби от закръгляване, както и допълнително усложнява финансовото планиране. Макар отделните операции да изглеждат като „малки“ стойности, при редовното им повтаряне те стават съществени за бизнеса, отбеляза експертът.
Според Даниела Илчева това не е тема само за фирмите, които продават извън България. Българският пазар не е затворен и много компании, които реализират продукцията си основно у нас, също са зависими от вносни суровини, материали, резервни части, машини и логистика. В този смисъл местната валута често беше междинна стъпка в процес, който по същество е европейски и международен. Затова за немалко предприятия преминаването към еврото не е „скок в неизвестното“, а премахване на една допълнителна административна и финансова тежест в ежедневните финансови операции, каза тя.
Еврото и европейските програми
Илчева обърна внимание и на една, според нея, често подценявана линия – европейските финансови инструменти и програми. Средствата, които България получава от Европейския съюз, както и финансиранията, за които бизнесът и неправителственият сектор кандидатстват и получават, по правило са в евро, припомни експертът от ЯТПП.
„На практика обаче бенефициентите в повечето случаи разходваха тези средства в левове, тъй като финансирането се използва основно в България – за заплати, услуги и доставки. Това налагаше двойно отчитане – в левове и в евро, което водеше до допълнително конвертиране, курсови разлики, закръглявания и повече административна работа, а понякога и до риск от технически грешки“, посочи тя.
По много програми курсовите разлики и разходите за превалутиране не се признават като допустим разход и остават за сметка на бенефициента. В този смисъл еврото е и административно облекчение – една валута прави целия цикъл „получаване – разходване – отчетност“ по-ясен и по-праволинеен, уточни експертът.
Илчева допълни, че „евроизмерението“ започва още на ниво държава. Самото програмиране и договаряне с Европейската комисия се извършва в евро – както партньорските споразумения, така и програмите към тях са с бюджети и финансови разпределения, описани в европейската валута. Така левът досега често е бил по-скоро междинна валута на етап изпълнение и плащания в България, а не валута на самото финансиране.
Предизвикателствата остават при касовите плащания
Истинското предизвикателство в момента, в периода на преход от лева към еврото, остава при касовите плащания, посочи още Даниела Илчева. Те са характерни най-вече за физическите лица и за фирми с бързооборотни стоки и масови услуги с по-ниски цени – малки квартални магазини, пекарни, дребни услуги.
Там има много трансакции, дребни суми, работа с ресто и монети, и именно там най-лесно може да се появи напрежение или усещане за „поскъпване“, ако комуникацията и организацията не са добри. За тези бизнеси въпросът не е дали еврото е добро или лошо, а дали са подготвени практически – с касови системи, ПОС терминали, наличност от дребни номинали, обучение на персонала и ясно обозначени цени, така че клиентите да се чувстват спокойни и да имат доверие, допълни експертът.
Ролята на търговско-промишлената палата
В този процес ролята на Ямболската търговско-промишлена палата е да бъде близо до фирмите с практична информация и да помага преходът да премине спокойно, подчерта Илчева. В края на миналата година палатата е провела няколко разяснителни срещи и информационни кампании с фирми, младежи и ученици, с фокус върху най-практичните аспекти на въвеждането на еврото – ориентиране в цените, коректно плащане и избягване на недоразумения.
„Продължаваме да сме отворени за покани от общини, училища, бизнес организации и медии, защото колкото по-добре е информирана общността, толкова по-спокойно и предвидимо ще протече самият процес“, каза още тя.
