Или как да разпознаем, че си имаме работа с емоционален вампир
Със застудяване на времето инстинктивно започваме да мислим и за предстоящите новогодишни празници. Говорим с роднини и приятели, правим резервации и мечтаем за едно наистина прекрасно преживяване, което да изтрие лошите спомени от отиващата си година. Понякога обаче осъзнаваме, че не искаме да сме с някои от най-близките си хора. Не че с нещо са ни обидили или наранили, а защото са прекалено доминиращи.
Доказали са го на почти всички предишни събирания. Говорили са с часове за успехите или проблемите си. Влизали са в ненужни скандали, само за да наложат на всяка цена своята гледна точка по даден въпрос. Изисквали са цялото внимание на присъстващите, което ви е карало да се чувствате като изцеден лимон след срещите с тях.
И сега просто не желаете още една порция от същото. Въпреки това не събирате смелост да им кажете какъв е проблемът. Даже на моменти си мислите, че причината може да сте самите вие, защото не сте достатъчно разбиращи и подкрепящи. Срамувате се и търсите нелепи извинения, че предпочитате да си останете у дома за тези новогодишни празници или пък че ще гостувате на далечни роднини, които дълго не сте виждали. В резултат се натоварвате толкова много емоционално, че вече въобще не ви е до празнуване. Дори започвате да се ненавиждате заради липсата на смелост да кажете какво наистина предизвиква това ваше състояние, което според експерти допълнително засилва въздействието на така наречените енергийни или емоционални вампири.
“Съществуват хора, които изпитват прекомерна нужда от внимание и признание. Те често са изключително негативни или
проявяват манталитет на жертва,
отказвайки да повярват, че всичко, което им се случва, е по тяхна вина. Много пъти те всъщност не очакват решения или съвети, а просто искат да се разтоварят”, казва пред “Гардиан” Сузи Рединг от Британското психологическо дружество. По думите ѝ емоционалните вампири се характеризират с неспособност да изпитват емпатия, което ги кара да изразяват фрустрациите си, без да мислят как това може да повлияе или да бъде възприето от човека, с когото общуват. Затова те обикновено не питат дали е удобно да направят нещо и дали отсрещната страна иска даден разговор да се проведе. Директно действат спрямо собствените си нужди. Поведението им може да бъде неволно или целенасочено, но резултатът е един и същ – чувство на емоционално изтощение, тревожност и напрежение след всяко взаимодействие с тях.
“Ключов момент е, че поведението им е постоянно, дори хронично, което нарушава модела на функционалните приятелства, характеризиращ се със скрито чувство за даване и вземане. При тях искаме някой да бъде ангажиран, както ние сме. Да има реципрочност. Тя може да не е винаги 50 на 50, но като цяло да създава чувство за баланс”, обяснява американският психолог Карла Манли. Всичко това обаче се взривява от егоцентризма на емоционалните вампири. Той е толкова доминиращ у тях, че те посрещат с пренебрежение и дори враждебност всеки опит за съпротива. Прекъсват разговора, стават нападателни и карат отсрещната страна да се чувствa неудобно, че е опитала да им се противопостави. Но да се характеризира един човек като “емоционален кръвопиец”, а друг като негова нещастна жертва, е контрапродуктивно, предупреждават експертите. “Ако някой е успял да се добере до позиция на пълно доминиране, очевидно сме му позволили до известна степен или евентуално сме го направили способен”, казва социологът Джени ван Хоф.
Проучвания са показали, че по-често жените попадат в отношения, които намират за невъзнаграждаващи и дори неприятни. Една от причините е, че са възпитавани да пазят мира във връзките и да поставят нуждите на другите пред собствените си. В резултат те вярват, че или си егоистичен, или безкористен и не търсят вариант за средно положение. Ако лесно влизат в ролята на жертва, е много вероятно това да идва някъде и от детството, например заради властен родител. Съучениците са друг често срещан виновник, тъй като хората се отдалечават с времето, но
не са склонни да прекъснат дългогодишни връзки
“Само защото имате общо минало, това не означава, че нямате право да избирате каква форма ще приеме общуването ви настоящото”, посочва Рединг. Тя съветва да не бързате да прекратявате подобни контакти, а да помислите как да ги направите работещи за вас. Например ако имате приятел, който обича да е в центъра на вниманието, да не го каните в голяма компания, тъй като това ще се превърне в много подходяща обстановка за “неговото шоу”. Вместо това да организирате разходка сред природата или съвместно гледане на филм, където възможностите за подобно нещо са по-малки. По този начин ще ограничите неговия порив за себеизява и ще си осигурите общуване, което е здравословно за вас.
“Управлението на собствените ни очаквания също може да помогне тези трудни взаимоотношения да станат по-устойчиви. Приемането на факта, че един конкретен приятел не е склонен да ви изслуша, може да облекчи разочарованието или болката ви, когато той говори само за себе си”, казва психологът Карла Манли. Според нея раздялата със стари приятели, които са се превърнали с емоционални вампири, може да има и обратен ефект, тъй като се нарушава чувството за приемственост в отношенията. Затова тя препоръчва да се опитвате да осъзнаете стойността на споделени преживявания и спомени и ако тя е наистина значима, да помислите само за някои корекции в настоящата динамика на връзката.
“Когато нещо не се случва според нашите очаквания, ние просто енергийно и емоционално създаваме по-голяма дистанция. И честно казано, когато става въпрос за емоционален вампир, той може дори да не забелжи това, защото се води от своя егоцентризъм”, обяснява Манли. В някои случаи обаче може да
си струва да бъдете по-откровени
и да го предупредите как поведението му влияе върху околните. Трябва обаче да сте готови за неудобен разговор, защото той със сигурност ще постави на първо място своите желания и нужди.
Експертите предупреждават, че предизвикателствата пред вампирските приятелства се превръщат в централен проблем, защото ролята на семейството е станала по-малко доминираща в организационната структура на съвременното общество. Заради мобилния начин на живот много хора са принудени да разчитат на подкрепата на приятели и колеги, не толкова на роднини. Те поддържат връзки, на които всъщност не се радват искрено, а обстоятелствата ги принуждават.
