Защо е по-вероятно да купите нещо с обли форми, а не ръбато

0
119


Невробрандингът отвътре: когато изборът за покупка не е твой, а на мозъка ти

Понякога просто влизаш в магазина, хващаш първото нещо, което ти е познато, и продължаваш нататък. Друг път се взираш в две почти еднакви неща и не можеш да решиш кое точно искаш. А после се оказва, че си избрал онова с малко по-меките линии, по-приятния на допир етикет или просто това, което ти е напомнило за нещо от детството. Интуиция, ще си кажеш. Но това, което усещаш като вътрешен импулс, често е нещо друго – онова невидимо задкулисие, в което мозъкът ти избира още преди ти самият да си се включил в разговора. Тук специалистите по маркетинг ще ви кажат: “Добре дошли в света на невробрандинга! Онова място, където потребителският избор е по-малко “избор” и повече невронна реакция”.

През последните години науката започна да наднича не просто в мислите ни, а в дълбоките, неосъзнати механизми, които водят до нашите решения. Благодарение на техники като функционален магнитен резонанс, проследяване на погледа, анализ на изражението на лицето или кожната проводимост учени и психолози вече могат да проследят как реагираме телесно и емоционално на образи, звуци, цветове, текстури и дори определени думи. Целта не е просто да се направят по-добри реклами, а да се разбере как работи механизмът на предпочитанието. Защо избираме едно кафе пред друго, една опаковка пред друга, една история пред друга?

И тук става особено интересно: когато хората мислят, че взимат рационално решение – например за това какво да купят, какво да харесат, къде да се задържат с поглед, в повечето случаи мозъкът им вече е приключил с тази задача. Изследвания показват, че

нашите реакции се оформят

секунди преди да ги

формулираме

А тези реакции се базират на асоциации, на спомени, на лични преживявания, често несъзнавани. Една закръглена форма може да предизвика усещане за нежност. Един определен нюанс на синьо – чувство за сигурност. Тих, плътен звук – спокойствие. Всичко това невидимо се събира в ума ни и оформя решението още преди да сме го обмислили.

Но този процес не е само за продуктите. Той е и в съдържанието, което консумираме. Например видеа, които ни карат да се усмихваме дори неволно – такива с детайли от реалния живот, лица с емоции, които не лъжат, жестове, които предизвикват емпатия. Невробиологията сочи, че когато гледаме съдържание, което ни кара да се припознаем, мозъкът се активира в зони, свързани с идентичност и награда. Не е нужно да го осъзнаем – просто се задържаме там по-дълго, отваряме се емоционално и дори запомняме по-добре.

На пръв поглед това изглежда като трикове на психологията. Но в основата си става дума за нещо много по-дълбоко – за отношенията между сетивата ни, подсъзнанието ни и начина, по който преживяваме света. И най-любопитното е, че

тези преживявания могат

да се моделират

Например дизайнът на един предмет, който държиш всеки ден, може да бъде тестван и коригиран така, че да предизвиква спокойствие. Мелодията, която звъни от някое устройство, може да бъде настроена така, че да активира центровете за удоволствие в мозъка. Дори начинът, по който звучи затварянето на врата или щракването на бутон, може да внушава чувство за контрол и сигурност.

Не става дума само за хитри техники, с които да ни “подмамят”, а за това, че светът около нас се адаптира към това как работи мозъкът ни. И понеже той невинаги е логичен, понякога най-ефективният подход е този, който говори на сетивата, а не на ума. Например усещането от мека тъкан, която докосваш сутрин, може да стане причина да я предпочетеш пред друга – не защото си решил да я купиш, а защото мозъкът ти е запомнил допира ѝ като “топъл”. Или аромат, който напомня на уют или минало, може да те накара да се върнеш в същото кафене, дори без да си спомниш защо.

Този свят, в който потреблението и преживяването вече не са разделени, се оформя от невробрандинга. Независимо дали човек го съзнава, или не, мозъкът му участва в него постоянно. Всеки ден с всяка нова снимка в социалните мрежи, с всяка витрина, с всеки нов продукт, който уж случайно е харесал. В това няма непременно нещо лошо. Но осъзнаването му дава сила, защото, когато разбираш какво се случва зад кулисите, можеш поне частично да решиш дали искаш да участваш.

И все пак понякога най-доброто е да не мислиш прекалено много защо нещо ти харесва, а просто да позволиш на усещанията да те водят. Защото в свят, в който рационалният избор е мираж, понякога е хубаво да знаеш, че ако мозъкът ти е влюбен, най-вероятно си на прав път.

Още интересни теми за живота, хората, здравето, модата и красотата четете на сайта MILA.bg





Източник 24часа