Наднорменото тегло и затлъстяването са проблем и за България. Като цяло тенденциите у нас следват световните закономерности. Доскоро пълните деца бяха част от „луксозния“ живот на богатите български семейства – тренд от зараждането на буржоазията, който богатите съвременни общества презират.
„В проучване със Световната здравна организация и Европейската инициатива на за наблюдение на затлъстяването при деца в първи клас установихме за първи път променена ситуация, в която растат българските деца – коментира в контекста на проучване за здравословния живот на изследователския център „Тренд“ проф. Веселка Дулева, началник на отдел „Храни и хранене“ в Националния център по обществено здраве и анализи, ръководител на експертния съвет по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването и координатор за България по хранене и хранителна политика в СЗО. – Докато през 2008 г. с по-висок дял на затлъстяване и проблеми в хранителното поведение бяха деца от семейства с висок социално-икономически статус, сега това се среща по-често в семействата с нисък социално-икономически статус. По този показател се изравняваме с тенденциите в Европейския съюз. Друг факт, който беше голяма изненада за нас, е, че по-неблагоприятен антропометричен статус и хранително поведение имат децата от селските региони в България.“
– Проф. Дулева, изглежда логично по-ниските доходи в семейството да се свързват с по-нездравословно хранене и съответно с наднормено тегло. Но защо като цяло са по-пълни децата от село, където очакваме да се произвежда по-чиста и „истинска“ храна, а битът предполага повече движение?
– Работим над анализ на данните, които сме събрали в проучването за децата, тъй като имаме подробна информация за семейната и училищната среда и навиците за хранене в семействата. Разликата град – село е изненадващ факт, който се отчита за първи път в България – до момента ние не сме имали подобен проблем. Вероятно това се дължи, от една страна, на разлика в социално-икономическия статус. Не бих искала да се впускам в разсъждения, без да имаме потвърдени данни, но може да се каже, че имат значение и образователният статус на родителите, и семейната среда.
Паралелно с това в нашето проучване наблюдаваме изключително увеличение на интереса към различни дейности в училище, свързани със здравословния начин на живот. Почти във всички училища вече има различни извънкласни инициативи. За съжаление, в селските региони обикновено възможностите са по-малки.
– Положителна ли е статистиката, че българинът купува по-малко захар в последните години?
– Има тенденция за намаляване на купуването на захар като захар, но при шоколадовите и захарните изделия продължава една стабилна тенденция за висока консумация на тези храни сред населението от всички възрастови групи. Този нездравословен хранителен модел е свързан и с висока консумация на наситени мазнини от различни източници, с липса или по-ниска консумация на плодове и зеленчуци. По отношение на захарта неслучайно в задължителното етикетиране на опаковката присъстват въглехидратите и каква част от тях са захари.
Ние бяхме част и от едно много голямо проучване на СЗО върху пазара на храни за деца до 36 месеца. Голямото предизвикателство са захарите, които се добавят към детските храни от концентрирани плодови пюрета и различни други източници на скрита захар. За захарта не трябва да мислим само като за кристална захар, а за захарта в почти всяка храна, включително и в част от солените храни. Това не е много известно, както и обикновено не се обръща внимание, че в много от сладките храни има сол, която над определена граница е нездравословна.
– Това защо се прави?
– Солта повишава възприемчивостта и вкуса на храните, които са с добавена захар. Така че се следи и количеството на сол в сладките храни. Ролята на здравните власти в тези браншови стандарти, които разработихме съвместно с индустрията, беше именно да създаде еталони. Там, където е възможно да се намали количеството на сол, захар и наситени мазнини, за да бъдат по-здравословни. Особено храните за малки деца и рецептите за храненето в яслите, детските градини и училищата.
– Какво друго се промени в храненето на българина в последните години?
– Характерна за България в годините беше и една много сериозна разлика в консумацията на плодове и зеленчуци по отношение на сезонността. Ако например през 1997-1998 г. тя беше практически 10 пъти, в момента сме намалили разликата до два-три пъти. Но все още си съществува. Вероятно достъпността и цените са имали водещо влияние върху пазара.
Разбира се, има много какво да се желае още, но все пак сме държава, която има законодателни изисквания, наредби, рецептурници, приложения, менюта, които се правят от медицински специалисти. Не навсякъде обаче се правят качествено, може би е и въпрос на познания.
Другите мерки, които се взимат в световен мащаб, са т.нар. фискални механизми не само по отношение на захарта. Такъв пример близо до нас е Албания, където повсеместно има данъци за храни, които съдържат и мазнини, и захар, и сол.
