Представители на Народно читалище „Христо Ботев – 1910“ в търговищкото село Голямо Соколово бяха гости в националния пресклуб на БТА в Търговище за представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“. Културната институция е с принос за опазването на нематериалното културно наследство на България. Номинирани са в Националната листа „Живи човешки съкровища- България” 2021, с елемент от регистъра „Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци” за занаята метларство, който е характерен за общността в населеното място. За него разказаха секретарят на читалището Алиме Ахмедова, Дечо Василев , който практикува занаята и неговият наследник Антон Андреев.
„Нашето читалище има дългогодишна мисия в съхраняването и популяризирането на българската духовност, традиции и обичаи. Работим целенасочено за опазване на нематериалното културно наследство, като залагаме на живата връзка между поколенията и на активното участие на местната общност“, каза читалищният секретар Алиме Ахмедова. Тя посочи, че през последните години културната институция два пъти е номинирана в престижната национална листа „Живи човешки съкровища – България“ 2021 г. с елемент от регистъра „Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци“ с народния занаят метларство, който съхранява уменията за изработка на метли от естествени материали. А през 2022 г. с елемент от регистъра „Изпълнителски изкуства“ за традиционни игри от детството.
Ахмедова обясни, че не успяват да достигнат до международната селекция, заради неотговарящ на условията видеоматериал. „Препоръчаха ни отново да кандидатстваме със занаята метларство. Обмисляме, когато обявят програмата, да го направим“, каза тя. А през 2023 г. , по повод 20-годишнината на Конвенцията на ЮНЕСКО, читалището провежда Фестивал на традиционните детски игри и демонстрация на занаята метларство от Дечо Василев, който показва пътя на изработката на метли.
Пред репортер на БТА 82-годишният Дечо Василев разказа, че метларството в село Голямо Соколово датира от 50-60-те години на миналия век. Чрез него местните хора са подпомагали семейния бюджет. Почти във всяко семейство са се сеели метли, още повече, че тогава е имало къде да пласират стоката.
„Метларството е труден занаят. За да се направи една метла – трябва да има суровина. А тя трябва да се засее, да се окопае, да се прибере, да се премахне зърното от класа, изсушаване, за да се получи хубав материал за метла“, твърди Василев. Той обясни и етапите за направата на метлите: сортиране на класа, навързване на снопчета с определени размери, топене в топла вода, за да омекне класът, и след това – изработка на дръжката. Известни са различни методи за изработване на дръжката – според човека, който я прави. „На пръв поглед изглежда лесно, но не е. Трябва да имаш усет, чувство, за да се направи самата дръжка на метлата“, добави той. След това се разпъва снопчето и са правят шевовете. Според стандарта – шевовете трябва да са четири, а връзките на дръжката или четири, или пет, обясни занаятчията.
Дечо Василев разказа, че в недалечното минало метлите от естествени материали са намирали широко приложение. Но след като навлизат пластмасовите, няма заводи и фабрики да се пласират метлите, метларството замира. „С естествените метли може да се метат улици, дворове и тераси, докато пластмасовите не“, добави той.
Възрастният мъж сподели, че в началото метларството му е било хоби. Наблюдава как ги правят ромите и постепенно започва и той. Чрез метларството си подпомага домашният бюджет. Радва се, че благодарение на метларството си е спечели доста средства – съумял е да си купи жилище, да организира сватбените тържества на децата си.
„Метларството беше доходен занаят, но е много труден. Особено, когато се премахва зърното от класа. Вдига се много прах, който дразни очите и се задушаваш от него“, разказва майсторът.
Дечо Василев предава занаята на свързания със селото Антон Андреев. 25-годишният мъж е учител в Гимназията по земеделие в Търговище, занимава се и със земеделие, запален е по метларството.
„Метлите, за да се направят, не е достатъчно само да ги сглобим от метлените класове, но и трябва да отгледаме растението. Като земеделец реших да гледам и метли“, разказва той. Споделя, че в неговата фамилия метли са се гледали от години. С пари от метларство е закупен и апартаментът, в който живее.
„Искам да се науча от дядо Дечо, защото това е занаят, който замира. Няма кой в момента да ти направи една метла, а на село къщата да си изметеш, по-хубаво от старата метла – няма. Това трябва да се запаси“, твърди той.
В свободното си време започва да се учи, за да остане занаятът у него, а по-късно би научил и друг. „Хубав занаят е – отдаваме грижата на растението. После полагаш усилия – ръцете да се стегнат, за да свиеш цялата метла и да направиш нещо добро от нея. И не на последно място – знаеш, че движиш нещо, което се е правило много години назад. Продължаваме традицията“, каза Антон Андреев.
Гости в Националния пресклуб в Търговище бяха и директорът на Трето ОУ „П.Р. Славейков“ Наталия Миланова и директорът на Регионалния исторически музей в Търговище Магдалена Жечева.
