Ивановските скални църкви, които са част от списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, са най-посещаваният обект на Русенския исторически музей. Това заяви в пресклуба на БТА в Русе уредникът от Русенския музей Евгени Георгиев по време на представянето на юлския брой на списание ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“.
Той информира, че през миналата година Ивановските скални църкви са посетени от около 29 000 туристи, като 17 000 от тях са чуждестранни.
Георгиев обясни, че Ивановските скални църкви се намират в Североизточна България — на около 22 километра от град Русе, по течението на река Русенски Лом. Те представляват голям скален манастир — най-големият в България, посветен на Свети Архангел Михаил. „Той е бил голямо книжовно и духовно средище, свързано с Търново — столицата на Второто българско царство, с Патриаршията, с владетелския двор.“
„През 1979 г. на сесия на ЮНЕСКО в египетския град Луксор Ивановските скални църкви са приети в листата на световното културно и природно наследство. От една страна заради забележителните стенописи, а от друга — заради специфичния културен пейзаж, който съчетава човека и природата. Днес те имат и статут на Национален археологически резерват“, допълни Георгиев.
Уредникът каза още, че Ивановският манастир е основан от свети патриарх Йоаким I.
„Той е виден български духовен водач, който е живял в края на XII и първата половина на XIII век. След като се завръща от Света гора, издълбава малка църквица в скалите по Русенски Лом. Научавайки за неговите духовни подвизи, в началото на управлението си при него отива българският цар Иван Асен II. Така започва духовната им връзка. Дарява го и с много злато, което старецът използва вече за създаването и изграждането на голям манастир, на който е първи игумен и който по-нататък отново е даряван от българските царе, като се развива все повече от двете страни на реката“, разказа Георгиев.
По думите му свети Йоаким има ключова роля и за възстановяването на Българската патриаршия. „През 1235 г. на църковен събор в Лампсак той е избран за първи ръководител на възобновената Българска патриаршия.“
Георгиев отбеляза, че най-добре запазените стенописи са в църквата „Света Богородица“. Тя е туристически разработена и достъпна.
„Стенописите се отличават със своята динамика и напрежение на изобразяваните персонажи. Има множество елинистични елементи, много детайли, подробности. Композиционните решения са изключително сполучливи. Появяват се голи човешки тела, стремеж към дълбочина и пространственост и всичко това превръща тази живопис в едно от големите достижения в човешкото творчество“, обясни уредникът.
Той посочи, че една от емблематичните сцени в църквата е „Преображение“, която се намира в централната част на тавана, където образът на Господ Исус Христос е обвит в сияние.
„Тази светлина от „Преображението“ е важна за исихастите, които представляват течение в православната църква от XIV век, официално допуснато и признато от Българската православна църква. И наличието на множество сюжети, свързани с отшелническия живот, показват, че исихазмът има своето влияние и тук“, допълни Георгиев.
Непосредствено до храма се намира параклис, посветен на свети Герасим Йордански.
„Той е популярен с това, че е неразделен с излекувания от него лъв. Това е показано в стенописите и тази история за светеца и животното символизира синхрона между човека и природата. Явно за монашеското братство тук, по течението на река Русенски Лом, деянията на раннохристиянския светец покрай река Йордан — свещената река, са били търсен пример за подражание“, обясни Георгиев.
Общият брой на храмовете — църкви и параклиси — в Ивановския скален манастир е около 15.
„Проучването на манастира започва в края на XIX век и продължава и в момента. Излизат нови интересни моменти в различни направления — архитектурно-пространствено оформление, стенописи, графити. Разкриват се и нови тайни от този много голям и сложно устроен манастир“, каза още Евгени Георгиев.
Директорът на Държавната опера в Русе, Пламен Бейков, отбеляза, че Ивановските скални църкви привличат много туристи от Европа и света, които пристигат по река Дунав и съчетават посещението си и с разглеждане на Русе.
„Имам спомен, в който успяха да се съчетаят паметници от нематериалното културно наследство и скалните църкви — материалното културно наследство, когато ми се случи в поредица от няколко дни като вокалист, като певец, да интерпретирам български църковни песнопения. Това в мен оставя едно незабравимо преживяване, което би могло да се случва и с всички хора от света, които идват“, сподели Бейков.
Директорът на Художествената галерия в Русе, Еслица Попова, подчерта, че Ивановските скални църкви са интересни не само за туристите, но и за художниците.
„Те са голяма аспирация. По думите ми стенописите на църквите са много близки до особеното пипане на живописта при някои български художници. Това е важна точка, която привлича и емоционално, и естетически художниците и туристите“, каза Попова.
На представянето на списание ЛИК, което се състоя в централата на ЮНЕСКО в Париж и чрез видеовръзка с всички национални пресклубове на БТА в страната и чужбина, в пресклуба на Агенцията в Русе присъстваха още: Ренета Рошкева — заместник-директор на Регионалния исторически музей, Силвия Трифонова — уредник в Регионалния исторически музей, Дидо Илиев — пиар на Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе, и Татяна Савова — пиар на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе.
