В кралство Бутан, където населението било от най-щастливите хора на планетата, си имат не само министър на щастието, но още от 1972 г. там изчисляват и брутния национален индекс на щастието. Дори в конституцията им през 2008 г. е записано, че този показател трябва да се повишава. Но и въпреки тези титанични усилия Бутан пак не е сред първите по щастливия показател, а в последните няколко години Финландия е тази, която държи първото място и не си го дава. Да им е честито и дано, дано са щастливи!
Няма изненада и в това, че поредната световна класация на щастието пак отрежда на нас, българите, някакво не много престижно място – били сме последни от страните в ЕС.
На това място обаче редовият българин не се стряска особено, нито се притеснява кой знае колко, защото знае, че да се мери щастието, е занимание твърде условно и възвишено. И с право го е оставил за учените глави. А за себе си с прословутия си реализъм българинът е запазил идеята, че животът е такъв, какъвто си го направиш – напук на световните неправди, както би казал поетът.
Повече по темата четете тук.
