Представят в Добрич книгата на Радостин Мирков „Кървавата бразда на Добруджа“
На 8 август /четвъртък/, от 17.30 ч., в Регионална библиотека „Дора Габе” Радостин Мирков ще представи своята книга „Кървавата бразда на Добруджа. Румънските репресии над мирно население на Добруджа през 1916-1918 г.”, 10-о преработено и разширено издание на Фондация „Вигория”. По време на събитието гостите ще видят видеоклипа „Откараните“, с реални кадри от Мемориалната градина „Неовършаният харман“ в с. Житен, автор Николай Мирчев. Проявата включва и награждаване на инж. Гено Генов, председател на Инициативния комитет за създаването на Мемориалната градина „Неовършаният харман“ в с. Житен, с Почетен плакет „Златна детелина“ от фондация „Вигория“, във връзка с десетгодишнината от откриването ѝ. Организатори на проявата са Община град Добрич, библиотеката и Фондация „Вигория”.
За автора
Радостин Мирков е роден на 14.09.1961 г. в гр. Балчик. През 1994 г. излиза първата му книга – стихосбирката „Балчик – моя съдба“. Издава общо 18 книги, от които стихосбирките „Вяра“, „Горчиво Сладко“, „Светиня“, „Орел от Възбог“, „Обич до безкрай“, „Орисница“, „Триптих на живота“ и др., и в проза – „Преселници“, „Майка Добруджа“, „Кървавата бразда на Добруджа“ и др. Член е на Съюза на независимите български писатели (2016).
Най-широка популярност добива книгата му „Кървавата бразда на Добруджа“. Тя е първата книга, появила се след политическите промени у нас през 1989 г., която разкрива на читателите си един малко известен (по политически конюнктури) исторически факт – заточаването на добруджанци, мирно население, от румънските власти през 1916-1918 г., чрез автентични спомени на завърнали се от концентрационните лагери в румънска Молдова и на разкази на техни наследници.
За своята краеведска дейност Радостин Мирков е удостоен с Почетна грамота на Съюза на краеведите в България през 2001 г., а през 2019 г. фондация „Вигория“ го награди с Почетна грамота „Златна детелина“ за гражданската смелост при написването и издаването на книгата „Кървавата бразда на Добруджа“ през 2000 г., която е преиздавана многократно през годините, поради големия интерес към нея; за всеотдайността, с която помага при организиране поставянето на паметни плочи в различни селища с имена на добруджанци, жертви на румънските репресии в периода 1916–1918 г.; за примера и посланията към младите поколения да поддържат родовата памет и краеведско отношение към родното огнище; за неговото високо родолюбие, отговорност пред обществото и подрастващите, и доброволния труд при организирането и провеждането в различни селища на събития, свързани с темата „откараните“.
За книгата
На 11 ноември 2018 г. лидери от над 80 страни се събраха в Париж на възпоменателна церемония – Европа и светът отбелязаха сто години от края на Първата световна война. Европа, впоследствие преживяла и друг тежък международен конфликт – Втората световна война, вече десетки години живее в мирно съвместно сътрудничество, обединявайки 28 държави в Европейски съюз.
Над сто години изминаха от създаването на песента „О, добруджански край“, която се превръща в химн на добруджанци, попаднали под румънска окупация през 1913 г., която прекъсва за около две години, и продължи до 1940 г. Създадена през 1914 г. по текст на Любомир Бабевски и музика на маестро Александър Кръстев, тя се превръща в духовна опора за окупираното население, а след 1940 г. до днес тя е песента, която присъства в репертоара на всички хорове и фолклорни групи по селата и градовете на Добруджа. Звуците ѝ карат да трепват сърцата на хората от този край.
През август 2016 г. Добруджа отбеляза сто години от депортацията на десетки хиляди добруджанци с нерумънски произход към концентрационните лагери в румънската част на Молдова – далеч от военните действия между Румъния и България, които започват в началото на септември 1916 г. Под прикритието на Първата световна война, подготвяйки се отново за война с България, румънското правителство е извършител на едно несправедливо деяние, което историята не бива да забравя. Но най-вече обикновените хора – роднини и съселяни на „откараните“, добруджанци и жители на Република България – не трябва да позволяваме времето да изтрие от паметта на идните поколение един исторически факт, който е свързан с много страдания на добруджанци, невинни мъже, жени и деца, от български, турски и друг произход, попаднали в многобройните групи на „откараните“. Въпреки историческите превратности, въпреки външните влияния, паметта на добруджанци е жива.
През 2000-та година излиза от печат първото издание на книгата „Кървавата бразда на Добруджа“ с автентични спомени на завърнали се „отвлечени“. Наследниците на откараните с вълнение разгръщат страниците на книгата. Публикуваният в нея „Мартиролог“ – списъци на жертвите на репресиите, които за съжаление не са пълни, предизвика вълна от израз на признателност и почит към жертвите на румънските репресии. В много селища в Южна Добруджа бяха поставени и тържествено открити паметници и паметни плочи с имената на отвлечените. Датите на откриването им, а също 15 август и 24 май, се превръщат в дни за почит към жертвите чрез отслужени панихиди, полагане на цветя, фолклорни прояви. През 2001 г. бе открита първата паметна плоча в с. Гурково, община Балчик, с имена на добруджанци, жертви на румънските репресии. Този исторически факт е признат от държавата в лицето на президента Георги Първанов, който на 23 август 2006 г. откри паметна плоча в гр. Каварна, заедно с тогавашния кмет Цонко Цонев.
Изминаха над сто години от края на Първата световна война и освобождаването на малкото оцеляло от заточението мирно население от Добруджа, но жертвите от румънските репресии няма да бъдат забравени. Поставените паметни плочи и създадените мемориални комплекси в различни селища на Южна Добруджа изразяват почитта към невинните жертви на войната – мирно население, от признателните поколения. Сред тях ярко се откроява Мемориалната градина „Неовършаният харман“ в с. Житен. Председателят на Инициативния комитет за създаването ѝ, инж. Гено Генов, е силен пример за родолюбие и всеотдайност. Той влага много труд, ентусиазъм, творчество и инициативност, за да се достигне до днешния вид на Мемориалната градина. Силни моменти в цялостния интериор на комплекса са няколко и се отличават с ярко дизайнерско решение:
– Паметникът на Майка Добруджа, дело на скулптура Петър Петров, е внушителен със своите размери и изпълнение, както като материал – бял камък, така и като замисъл – приседналата след изнурителен труд (със сърп в ръка) майка, с израз на страдание по откараните си чеда;
– Стилизираният параклис, изработен от неръждаема стомана, на чийто връх ярко блести на слънцето златния житен клас, символ на Добруджа;
– Постаментите на трите паметни плочи с имената на 66 жители на село Житен, откарани през 1916 г. са сполучливо стилизирани плугове и напомнят за земеделския поминък на населението в района и предстоящата есенна оран, за която липсват стопаните.
– Като декор от едната страна на Мемориалната градина служат постаментите, където са поставени имената на всички селища от Северна и Южна Добруджа, откъдето са били откараните.
– Декоративните плочи в жълтозлатист цвят с релефни класове, които покриват част от прекрасно оформената площ между алеите, оставят силно усещане за харман. Именно в харманно време, средата на август, е началото на това трагично събитие – откарването.
Идеята за създаване на този мемориален комплекс се представя през 2007 г. от инж. Гено Генов. Започва събирането на средства, първите копки, и на 3 ноември 2009 г. е проведено тържественото откриване на първия етап от строителството. През годините комплексът се разширява. На 20 септември 2016 г. е отбелязано тържествено откриването на втория етап от работите по комплекса. Цялостното реализиране на мемориала е резултат от активното съдействието на много хора съпричастни на идеята, кметството на с. Житен, община Ген. Тошево, добричката областна управа и др. Недалеч от мемориала се намира църквата „Св. св. Кирил и Методий“ с реставрирана камбанария и вътрешен интериор. Сравнително новото читалище „Христо Ботев“ до самата мемориалната градина, с голям салон и отдел с музейна сбирка, превръщат комплекса „Неовършаният харман“ в привлекателно място за посещение, за преклонение пред героите-мъченици, а също и в място за посещение с исторически характер, което биха могли да предложат на клиентите си туроператорите.
Мемориалният комплекс, в центъра на който е монументът на Майка Добруджа, е носител на силни послания: да помним историята си; да поддържаме жива паметта за невинните жертви на войната – мирно население; да поддържаме връзката между поколенията; младите да се възпитават в признателност и уважение към родовите корени; отстояване на „заплахата от историческата амнезия и загуба на идентичност….“(Р.Р.)* и на правото „да знаем, да помним историята си – така, както ни учеше Паисий…(Г.П.)*. Този мемориал е един дълбок поклон пред светлата памет на героите – мъченици на Добруджа!
*Съкращенията РР и ГП са имената на президента Румен Радев и бившия президент–Георги Първанов.
Във връзка с десетгодишнината от откриването на мемориала в с.Житен, Фондация „Вигория“ удостои инж. Гено Генов с Почетен плакет „Златна детелина“ – 2019, в област Култура „за неговото високо родолюбие, за отговорността и огромната организаторска дейност по събиране на финансовите средства и при реализиране на строителните етапи на Мемориалния комплекс „Неовършаният харман“ в памет на добруджанци, жертви на румънските репресии през 1916-1918 г.; за примера и посланията към младите поколения за поддържане на родовата памет и краеведско отношение към родното огнище; за проявения висок дух, характерен за трудолюбивите добруджанци, съхранили обичаи, традиции и родови корени“.
Селищата в Южна Добруджа, в които до средата на 2019 г. са поставени мемориални знаци:
2001 г., с. Гурково, общ. Балчик, обл. Добрич, 15.08.2001 г., 67 имена;
2004 г., с. Победа, общ. Добрич-селска, обл. Добрич,15.08.2004 г., 43 имена;
2005 г., гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич, 21.09.2005 г., 522 имена на отвлечени от селища на общината;
2006 г., гр. Каварна, общ. Каварна, обл. Добрич, 23.08.2006 г.;
2006 г., гр. Тутракан, общ.Тутракан, обл. Силистра, 06.09.2006 г. Автор на паметника е художникът Аурел Стоянов, преподавател в СУ „Йордан Йовков” в Тутракан. Паметникът е открит от кмета на община Тутракан, инж. Георги Георгиев и от акад. Георги Марков – председател на Национален инициативен комитет „90 години Тутраканска епопея”;
2007 г., с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич, 06.05.2007 г.;
2008 г., с. Божурово, общ. Добрич-селска, обл. Добрич, 94 имена;
2009 г., с. Езерец, общ. Шабла, обл. Добрич, 12.09.2009 г., 44 имена;
2009 г., с. Житен, общ. Ген.Тошево, обл. Добрич –първи етап 3.11.2009 г., 66 имена. На 20.09.2016 г. е открит втория етап на мемориала. Изписани са имената на всички селища от Сев. и Юж. Добруджа, от които са откарани добруджанци;
2013 г., с. Красен, общ. Ген.Тошево, обл. Добрич, 30.08.2013 г., 79 имена;
2014 г., гр. Тервел, общ. Тервел, обл. Добрич;
2015 г., гр. Шабла, общ. Шабла, обл. Добрич, 22 август 2015, 98 имена, открита от проф. дпн Тодор Танев министър на образованието и науката и проф. дпн Райна Бърдарева кмет на Община Шабла;
2016 г., с. Плачи дол, общ. Добрич-селска, обл. Добрич, 6.05.2016 г., 31 имена;
2016 г., с. Попгригорово, общ.Добрич-селска, обл.Добрич, 6.09.2016 г., 30 имена;
2016 г., с. Дуранкулак, общ. Шабла, обл. Добрич, 30.09.2016 г., 15 имена;
2017 г., с. Сноп, общ. Ген. Тошево, обл. Добрич, 6.04.2017 г., 35 имена;
2017 г., с. Граничар, общ. Шабла, обл. Добрич, 25.08.2016, 21 имена;
2017 г., с. Карапелит, общ. Добричка-селска, обл.Добрич, 2017 г., 21 имена;
2018 г., с. Дропла, общ. Балчик, обл. Добрич, 16.11.2018 г., 89 имена;
За съжаление имахме погрешна информация от електронни източници за паметни плочи в някои селища, които обаче са за военни лица, а не за мирно население. Така потвърдените селища с открити паметници и паметни плочи в памет на отвлечените през 1916-1918 г. в Южна Добруджа се оказаха деветнадесет, а не над двадесет, както подадохме информация през 2018. Тези деветнадесет мемориални знака говорят за живата памет и признателността на потомците от Добруджа.
Радостин МИРКОВ, Мария ДОБРЕВА
