За мен днешният Херкулес е всеки един човек, способен да направи избор, който да бъде попътен на някакъв нравствен идеал. Това казва пред БТА Антон Угринов, режисьорът на премиерния спектакъл „Херкулес Vs Авгий“ в театър „София“.
„Да не забравяме откъде тръгваме, за какво сме мечтали, кои са нашите ценности и да се опитваме да не ги губим през годините. Защото животът наистина е брутален на моменти и те поставя пред такива избори, на които е много трудно да устоиш. Много е трудно човек да се запази там, откъдето е тръгнал в самото начало“, посочва Угринов. Допълва, че за него това е драматургия, която не е правил до този момент: „Заинтригува ме много. Исках да тествам себе си в една нова територия. Това е една иронична гледна точка към мита за Херкулес“.
„Опитваме се да съберем всичко в една трагикомедия. Не стоим само в комедията или само в другото. Защото животът няма жанр – той е и едното, и другото, и това е хубавото – че в нашето представление сме събрали и двете, и те съществуват“, казва още Антон Угринов.
Гринго-Богдан Григоров, в ролята на Херкулес, разказва пред БТА: „Херкулес е националният герой на страната. Той, с течение на обстоятелствата, разбира че е затънал в дългове, гонят го кредитори, изгубва имотите си. Осъзнава, че трябва да приема всякакви поръчки от неговите сънародници, за да не остане на улицата. Това е абсурдната ситуация, в която се намира. И неговата жена Деянира му помага да вземе решение – да приеме предложение, дошло от местно градче. Работата, която трябва да свърши, е да изчисти оборите там. Оказва се, че цялата страна е затрупана с тор. И през цялото време Херкулес е в битка – не само вътрешна, но и външна, с това да запази морала в себе си, защото хората са леко покварени. Оказва се, че торът не е просто обкръжението наоколо, а е и в главите на хората. И той осъзнава, че оттам не може да го премахне…. Моето място в представлението е, че се опитвам – като човек, за себе си, и като актьор, и като колега, да изчистя този тор от своята глава, за да мога да съм полезен за хората, които ме обкръжават. В крайна сметка, може би, това е да си Херкулес в днешно време“.
По думите му Херкулес може да бъде погледнат по всякакъв начин: „Може да е мачото, може да е обикновен, притеснителен счетоводител, има много варианти… Избрали сме нашият Херкулес да е човек, на първо място, който попада в абсурдна ситуация. Така че да може всеки от публиката да се припознае в неговите обувки и да си каже: „Ако бях на неговото място, щях ли да реагирам така?“.
Ангела Канева, в ролята на Деянира, коментира пред БТА: „Жената вдъхновява мъжа и го тласка към великите дела. Тя е като негова муза. Определено, не е бунтарка, а по-скоро вдъхновител“.
„Херкулес Vs Авгий“ е по драматургичната версия на Ивайло Христов. Сценографията е на Свила Величкова, художник на костюмите е Ясмин Манделли, композитор – Христо Намлиев, а хореограф – Мариела Димитрова. Участват Ангела Канева, Владимир Солаков, Гринго-Богдан Григоров, Даниел Кукушев, Дениза Павлова, Димитър Стойнов, Елеонора Иванова, Михаил Милчев, Николай Димитров и Юлиян Рачков, както и Елена Дечева – пиано, и Виолета Борисова, Десислава Иванова и Марина Атанасова – кабаретни танцьорки.
Режисьорът Антон Угринов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за текста на Ивайло Христов, за митовете и клишетата, за трагикомедичния характер на представлението, за формата на кабарето и за днешния Херкулес.
Текстовата основа на това представление е създадена от Ивайло Христов, който е и режисьор, и актьор. Това, до каква степен, се оказа предимство и до каква степен – недостатък?
– Този текст на Ивайло Христов го предложи директорът на театър „София“ – Ириней Константинов. За мен това беше драматургия, която не съм правил до този момент, и ме заинтригува много. Исках да тествам себе си в една нова територия. То е една иронична гледна точка към мита за Херкулес. Вътре има различни жанрове – игрови театър, по-психологически моменти, по-брехтови моменти…
За нас беше голямо предизвикателство да се опитаме да съберем всичките тези жанрове в нещо хомогенно, което да може да работи заедно и плътно. Това, което сме направили, може да узрее само през среща с хората. То е предназначено да комуникира, а не просто да се затвори и да бъде гледано. Така че тепърва ще разберем как сме се справили…
Драматургичната основа има ли общо с това, което Ивайло Христов постави през 2014 г. в Народния театър, или е нещо съвсем ново или доразвито?
– За съжаление, аз не съм гледал първата версия – това, което самият Ивайло Христов е направил със собствената си драматургична версия, така че ми е трудно да правя паралел. В този смисъл, ние го погледнахме без това натрупване, което вероятно е някакво преимущество – за да не се влияем, за да не го съотнасяме непрекъснато. За мен беше един бял лист – това е наистина едно предизвикателство.
Разказвате мит, а клишетата са неизбежна част от който и да е мит. Каква е Вашата гледна точка към клишетата – идеализирате ли ги по някакъв начин, в което няма нищо лошо, или бягате от тях?
– За мен като режисьор беше най-важно да имаме някакво допускане какъв е днешният Херкулес, съвременният човек – за да може, когато седнем долу като зрители, да открием себе си в Херкулес. И това беше голямото търсене – да преместим този митологичен, леко отстранен герой-идеал, към днес. Дано да сме успели в това отношение, защото казусът беше свързан с това наистина да говорим на днешния човек, да може да открие себе си в Херкулес и да засилим тази линия, свързана с избора на човек, и въобще с изборите, които прави – той самият да може да бъде герой в една ситуация, в която е трудно да устои…
Много е трудно човек да устои. През годините той започва да губи ориентири, нравствения си идеал… Започва да прави толкова много компромиси със самия себе си. И за мен това е днешният Херкулес, и някакво напомняне, и към самите нас – не само към публиката. През цялото време си задавах въпроси, свързани с моя личен живот, с моите избори, които съм правил, и доколко съм успявал да ги отстоя. Много беше интересна работата с тази чудесна трупа в театър „София“. Беше хубава среща за мен, ще видим какво ще се случи, когато и хората влязат в залата…
Ириней Константинов каза по-рано, че тази пиеса казва много неща по философски и комичен начин. Как Вие като режисьор жонглирате с тези две наличности?
– Опитваме се да съберем всичко в една трагикомедия. Не стоим само в комедията, не стоим само в другото. Защото животът няма жанр – той е и едното, и другото, и това е хубавото – че в нашето представление сме събрали и двете, и те съществуват. Дано да сме успели.
Форматът, избран за това представление, е кабаре. Какво отнема кабарето, освен че дава възможност за полифоничност?
– Не съм мислил какво отнема кабарето, по-скоро беше много важно да се опитаме да съберем толкова много жанрове на едно място. Защото кабарето дава тази възможност, тази свобода – да може да прескачаш жанрове и типовете театър… Опитвах се да изследвам тази територия и се наслаждавах на възможностите. Имаше много трудности, разбира се, като всеки един пълноценен процес, но пък не е интересно…
И след всичко, което си казахме, кой е днешният Херкулес?
– За мен днешният Херкулес е всеки един човек, способен да направи избор. Който да бъде попътен на някакъв нравствен идеал. Да не забравяме откъде тръгваме, за какво сме мечтали, кои са нашите ценности и да се опитваме да не ги губим през годините. Защото животът наистина е брутален на моменти и те поставя пред такива избори, на които е много трудно да устоиш. Много е трудно човек да се запази там, откъдето е тръгнал в самото начало.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
