Днес се навършват 80 години от рождението на Васа Ганчева (1946-2011), режисьор, сценарист, преводач, журналист. Тя е родена на 29 април 1946 г. в София.
Баща ѝ, Лалю Ганчев (1914-1981), е деец на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), общественик и дипломат. Майка ѝ, Надя Ганчева (1915-1984), е утвърдено име в журналистиката. Има по-голяма сестра – Вера Ганчева (1943-2020), която е литературовед, есеист, университетски преподавател и преводач.
Домът, в който израства, е наситен с книги – от Лалю Ганчев двете момичета наследяват една от най-големите частни библиотеки в страната, в която има и немалко редки екземпляри на старинни и стари книги от български и чуждестранни автори. Не е случаен фактът, че Васа Ганчева от крехка възраст развива страст към четенето. Отрано тя и сестра ѝ Вера изучават по няколко западни езика и вземат уроци по пиано.
СЕВЕРНИЯТ ПЕРИОД – СРЕЩА СЪС СВЕТА
Васа Ганчева завършва английската гимназия в София и е приета да следва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но обучението ѝ е прекъснато от неочаквано събитие – баща ѝ е назначен за посланик на България в страните от Скандинавския север (Швеция, Дания, Норвегия и Исландия) със седалище в Стокхолм. Така започва период, който се оказва определящ за нейното бъдещо развитие.
В Стокхолмския университет, в Института за история и теория на театъра и киното, тя се насочва към изучаването на редица теоретични и приложни дисциплини, натрупвайки знания и практически опит, които постепенно очертават професионалния ѝ път. Театърът и киното, а по-късно и телевизията, се превръщат в естествено поле за изява на нейните интереси и заложби. Не след дълго тя се вписва напълно в тази среда – разширява кръга си от познанства, пътува из Швеция и останалите скандинавски страни, а владеенето на шведския език усъвършенства не само в рамките на курсове, но и чрез постоянен досег с живата култура – пред телевизора и радиото, в театралните зали и киносалоните, в разговори със студенти и преподаватели и сред книгите, които постепенно изпълват личното ѝ пространство в посланическата резиденция.
ЗАВРЪЩАНЕ И ПЪРВИ СТЪПКИ В КИНОТО
При едно от поредните ѝ завръщания на родна земя режисьорът Методи Андонов я изкушава с предложението да му стане асистентка и да се опита да приложи наученото в Стокхолм в процеса на работата си с него над филма „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971). Близкото сътрудничество с него, което прераства в трайно приятелство, е също така истинска школа за професионалното формиране и развитие на начеващата режисьорка.
Установила се в София, Васа Ганчева бързо намира място в културните среди на столицата, сътрудничи на периодичния печат с информативни материали за театрални и филмови събития на Запад, събира в дома си млади творци, които слушат донесените от нея грамофонни плочи със записи на модерна музика и обсъждат книги и актуални явления в литературата и изкуството. Сред тях са Стефан Данаилов, Георги Минчев, Тодор Колев-Адама, Стефан Мавродиев, Милен Пенев, Добромир Манев, Елена Жандова, Александър Бързицов, Северина Тенева, Климент Денчев. Имената са много и почти без изключение принадлежат на личности с признат принос в редица сфери, а също и в десетото изкуство, телевизията, на която Васа Ганчева посвещава близо четири десетилетия от своя живот.
ТЕЛЕВИЗИЯТА КАТО СЪДБА
Васа Ганчева постъпва на работа в Българската национална телевизия (БНТ) през 1972 г. Нейната кариера в БНТ започва в редакция „Информация и публицистика” като режисьор на предаванията „Всяка неделя”, „Панорама”, „Екран”, „Младост”. Впоследствие седем години работи над обзорното седмично предаване за култура „Журнал ЛИК”. Успоредно с дейността си в телевизията, тя пише статии за културни проблеми и явления, превежда от английски и шведски.
За работата в телевизията казва: „Вградила съм си сянката в нея. Бяха много щастливи години. Чувствах се като целуната от Бога. Аз и моите колеги от това поколение имахме невероятния шанс да преживеем преминаването от филм на видео, от черно-бяло – на цветно, от аналогово към дигитално, от пишещата машина до лаптопа, от ръчен монтаж до компютърен, от една телевизия та до 150… Обаче когато сънувам, сънувам не как работя на компютър, а усещам филмовата лента между пръстите си, режа и лепя като в първите години“.
На бал в телевизията през 1972 г. Васа Ганчева среща Михаил Белчев (1946-2026). Сключват брак през 1973 г., но макар съюзът им да не просъществува повече от шест-седем години, те съхраняват своята творческа и другарска близост.
В БНТ Васа Ганчева работи почти непрекъснато до смъртта си през 2011 г., превръщайки телевизията в свое трайно професионално пространство. Там тя общува и сътрудничи с журналисти и публицисти – Иван Славков, Тома Томов, Иван Гарелов, Кеворк Кеворкян, Николай Конакчиев, Марко Семов, Димитри Иванов.
Режисьор е на филмите „Залог за Анджела“ (1971), „Мафията“ (1972) и „Откъслеци – Любомир Левчев на 70 години“ (2005).
През 2006 г. отбелязва троен личен юбилей – 60-годишнината си, 35 години телевизионна дейност и пет години от създаването на рубриката „ТВ мистерии“. Именно тя се превръща в едно от най-разпознаваемите ѝ публицистични пространства, изградено с характерното ѝ чувство за ирония и въображение, в своеобразен „творчески тандем“ с котарака ѝ Хохо, спечелил широка популярност сред зрителите.
ПРЕВОДАЧ И ПОСРЕДНИК МЕЖДУ КУЛТУРИ
Освен като телевизионна водеща и режисьор, медиен анализатор, критик и публицист Васа Ганчева придобива известност и като преводачка, пресъздала на български език не по-малко от 30 книги предимно от шведски автори, и като сътрудник на редица български издателства. С особен успех продължават да се ползват преводите ѝ на драматически творби от такива забележителни шведски автори като Огуст Стриндберг или Ингмар Бергман, поставени на театрални сцени в София и в други градове на страната.
Заедно със сестра си Вера Ганчева, тя се включва активно и в издателска дейност – от 2001 г. двете са съсобственички на издателство „Хемус груп“, чрез което представят скандинавски автори – Сьорен Киркегор, Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Ингмар Бергман и Пер Улув Енквист.
Още преди това Васа Ганчева получава признание за своя принос като преводач – на 17 ноември 1998 г. е удостоена с шведската награда „Артур Лундквист“ за постижения в областта на превода и за активна роля в културния обмен между България и Швеция. „Не е нужно човек да се роди във велика страна, за да бъде велик писател“, казва тя. „С преводите си почивам, отдъхвам си, но те са и една голяма отговорност. Защото да прехвърлиш мост чрез словото между народите е изключителна отговорност“, допълва Ганчева.
НАСЛЕДСТВО И ПАМЕТ
Васа Ганчева умира на 1 юли 2011 г. След кончината ѝ част от богатата ѝ лична библиотека намира продължение в общественото пространство. Столичната библиотека получава около 250 тома, дарени от сестра ѝ, които поставят началото на нордската читалня – специализиран фонд с литература от Швеция, Дания, Норвегия, Финландия и Исландия, допълван впоследствие с подкрепата на скандинавските посолства в България като знак за признание към приноса ѝ. Книги и материали постъпват също в библиотеката на специалност „Скандинавистика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в народно читалище „Пенчо Славейков“ в София и в литературния кабинет „Владимир Башев“ към Националния литературен музей, заедно с картини, произведения на изкуството и лични вещи.
През октомври 2012 г. е учредена фондация „Васа Ганчева“, която отличава млади творци, критици, телевизионни водещи, публицисти и преводачи.
/ДД
/ЕЛ/ отдел „Справочна“
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: в. „Дума“, бр. 179, 8.12.1998; БТА, ВИНФ, 17.11.1998; в. „Неделен стандарт“, бр. 4, 28.1.2001 г.; в.“ Новинар“, 29.4.2006, с. 7; в. „Монитор“, 22.03.2008, с. 11; в. „24 часа“, бр. 115, 30.4.2011; БТА, ВИНФ, 1.7.2011; https://foundation.vassagancheva.org/; https://vassagancheva.org/biografiya; https://www.vassagancheva.org/shvedska-piesa-za-andersen-za-prvi-pt-na-nasha-scena;
