Датата на събитието е уникална за всяка година. През 2024 г. тази дата е 23 април.
Песах (на иврит: פֶּסַח), или Великден, е най-старият от еврейските празници, той се свързва с едно от най-важните събития в еврейската история – Изходът от египетско робство преди около 3300 години, през 2448 г. според еврейския календар.
Празникът Пасха празнува веригата от събития, чрез които евреите са станали народ. Израилтяните дойдоха в Египет като едно семейство – семейството на Яков, състоящо се от седемдесет души, и напуснаха като народ, наброяващ шестстотин хиляди. Първоначално семейството на Яков беше топло прието в земята Гесен (една от провинциите на Египет), но когато имаше „твърде много“ евреи, бяха взети специални мерки срещу тях. Всички жители на страната бяха подложени на трудови задължения и особено тежки за евреите. Еврейските домове са били подслушвани и претърсвани, съпругите са били разделяни от съпрузите им, а новородените момчета са били убивани.
Моше (Моисей) беше точното момче, което беше предопределено да оцелее и да спаси своя народ. Всеки знае тази история. Удивително стечение на обстоятелствата го спасява от неминуема смърт от ръцете на египтяните и води до факта, че Моше е възпитан в двореца на фараона, но винаги се чувства като част от неговия народ. Заради убийството на египтянин, който биел евреин, той бил осъден на смърт, избягал и живял дълги години в Африка и Близкия изток. Един ден, докато карах стадо овце през Синайския полуостров, видях горящ храст, но не изгарящ („горящ храст“). От огъня дойде гласът на Всевишния, който заповяда на Мойсей да отиде в Египет и да изведе евреите от робството.
Името „Пасха” някои изследователи тълкуват като „преход”, изселване от египетската земя, а други го свързват с историята на празника. Фараонът не искаше да пусне евреите и Бог изпрати десет „язви“ на Египет : превръщането на водата на Нил в кръв, появата на безброй жаби, неустоими орди от въшки, диви животни, смърт на добитък, язви, унищожаване на посеви от градушка и скакалци, непрекъсната тридневна тъмнина и накрая смърт на първородните. Бог уби първородните на египтяните, но пропусна („пасха“ на иврит) домовете на евреите. „Пасха“ се тълкува и като „говорещи уста“ и това, разбира се, съответства на факта, че основната заповед на празника Пасха е да се говори, да се разкаже за историята на Изхода.
Пасхата, празникът на пролетта, символизира пробуждането на природата, обновяването на света и освобождението на човека. Това е празник на придобиването на свобода и достойнство. Евреите трябваше да изберат млади агнета от добитъка, на който бяха назначени като пастири (и който не умря като добитъка на египтяните), да ги заколят, изпекат и да ги изядат „с горчиви треви и безквасен хляб“. Агнетата, които са били свещени животни за египтяните, е трябвало не само да бъдат изядени, но и открито, пред очите на египтяните, а няколко дни преди това е било необходимо да се маркират стълбовете на вратите на къщите им с кръвта на тези овни на бял свят. И в нощта, когато първородният във всяко египетско семейство почина, смъртта заобиколи всички еврейски къщи, отбелязани по този начин.
По време на седера определени храни трябва да има на масата (Снимка: усърден, лицензиран от Shutterstock.com)
Има легенда, че преди Изхода не са имали време да втасат тестото, затова са пекли безквасни питки. Вярно е, че има доказателства, че овчарският празник на безквасните хлябове се е празнувал още преди Моисей. Но до ден днешен мацо – безквасен плосък хляб, който трябва да се яде на Пасха – напомня за хляба, който евреите са яли, когато са напуснали набързо Египет. Бързането не беше напразно – египетската армия, водена от фараона, беше по петите им. Но на седмия ден от Изхода Червено море се раздели за евреите и след това затвори водите си над главите на египтяните.
Празникът продължава седем дни от 15 до 21 на пролетния месец нисан според еврейския календар. Пасхата, подобно на Сукот и Шавуот , е празник на поклонение в Йерусалим за жертвоприношение. Празникът започва вечерта на 14 нисан, когато цялото семейство и гостите, които идват в къщата, се събират на празничната трапеза и четат пасхалната хагада – историята за изхода на евреите от Египет. Това хранене се нарича седер („ред“ на иврит) и е най-важната част от празника. Пасхалният седер се провежда в определен, строго установен ред, където всяко действие има свое място и време. „Във всяко поколение евреинът трябва да гледа на себе си така, сякаш той лично е излязъл от Египет.“ Празничната трапеза в милиони еврейски семейства във всички страни по света в продължение на векове, спазвайки едни и същи обичаи, е невероятно явление, което помага да се разбере как евреите успяха да останат единен народ в условията на вековно разпръскване.
Денят след пасхалния седер е първият ден от празника. За религиозните хора това е ден за молитва и почивка, когато всяка работа е забранена. За светската част от израелското население това е почивен ден, който обикновено се прекарва със семейството, приятелите и близките. Следват пет дни, т. нар. полупочивки, когато някои институции работят половин ден, а други изобщо не работят. И Великденската седмица завършва с още един празник. Израелците обичат да си почиват и често използват Великденската седмица, за да пътуват в чужбина с цялото семейство или да пътуват из страната, като си правят пикници в многобройните й живописни кътчета.
