-
Социалистът Педро Санчес остава в играта, въпреки прогнозите за фиаско
-
VOX погреба надеждите на националистите за отпор на неолибералните напъни
Дясната испанска Народна партия извоюва победа на парламентарния вот в неделя, увеличавайки местата си в парламента от 86 на 136 и стана първа политическа сила. Но няма да може да хване сама кормилото на изпълнителната власт, тъй като ѝ липсва нужното за това абсолютно мнозинство от 176 гласа, нито пък може да го постигне в съюз с друга политическа сила. И по-точно с единствената на разположение – приписваната є напоследък като естествен съюзник крайнодясна формация VOX. Ултранационалистите не можаха да повторят успеха си от 2019 г., когато извоюваха 53 кресла в парламента, а с изкараните в неделя 33 места сега те въобще не могат да бъдат от полза на “народняците”.
Истинската сензация на вота е лидерът на Социалистическата и работническа партия Педро Санчес, който е премиер в оставка, но има реални шансове да не се изнесе от правителствения дворец “Ла Монклоа” в Мадрид. Той предизвика проведените вчера предсрочни избори след провала на партията му на местния вот на 28 май и бе сочен за сериозно губещ не само от предизборните социологически проучвания, а дори от първите екзит полове в неделя вечерта. Но не само че не бе ударен от дясна вълна, но дори успя да спечели в две депутатски кресла повече от досегашните 120. Така Санчес не бе издухан от сцената на властта, а сега има макар и минимални шансове да управлява пак с помощта на новата си “лява патерица” – формацията “Сумар” на бившата комунистка и министърка на труда в неговия кабинет Йоланда Диас, плюс няколко малки регионални партии, начело със сепаратистката формация “Обединени за Каталуня”.
Но на какво се дължат напразният успех на Народната партия на Алберто Нунес Фейхоо и поражението с дъх на победа на социалистите на Педро Санчес? Мнозинството политически наблюдатели из Западна Европа смятат, че за възхода си народняците са използвали без грешка насадилите се напоследък у испанците несигурност и страх от поредицата неблагоприятни за тях пък и за целия свят международни събития, мигрантската атака срещу Стария континент, противните на католицизма щения на определени кръгове в цветовете на дъгата. И са им предложили решения на проблемите със засилване на националистическите и консервативните тежнения в икономиката и обществения живот. Докато социалистите заложиха на приемствеността в досегашната правителствена политика на Санчес, която осигури стабилен икономически растеж. Като майсторски бяха използвани двата важни лоста на испанското стопанство – строителството и туризма, които повдигнаха заетостта на рекордно равнище и смъкнаха инфлацията. От друга страна думата на Испания започна да се чува все повече в Брюксел къде заради решаването на стопанските проблеми, къде заради личното другаруване на Санчес с шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен и президента на Европейския съвет Шарл Мишел.
Сега горещият картоф на властта е в ръцете на краля Фелипе VI, който трябва да възложи съставянето на кабинет на някоя политическа сила. На лидера на народняците Алберто Нунес Фейхоо много му се иска избраникът да бъде той, като дори се помоли на социалистите за “неутралитет”, тоест да се “въздържат” при одобряването в парламента на евентуален негов кабинет.
Поради факта, че в Испания е на практика невъзможна голяма коалиция от двете първи партии – опоненти, по-вероятно е кралят да връчи мандат за правителство на Санчес. Който е в състояние да събере нужното му да управлява макар и крехко мнозинство от между 176 и 181 депутатски гласа. Но съвсем не е за изключване и “българска перспектива” в политическия живот на Испания – избори до дупка именно поради перспективата на власт да дойде крехко, несигурно и нетрайно мнозинство, което само ще прецака интересите на страната. https://trud.bg/
