Демографските предизвикателства в Европа обсъдиха членове и поддръжници на партия „Възраждане“ по време на кръгла маса на тема „Демографските предизвикателства в Европа – диалог за тенденциите и решенията в демографската политика“. Форумът е организиран от европейската партия „Европа на суверенните нации”.
Европейският съюз (ЕС) не предлага решения, а твърде често сам създава проблеми, Европа има нужда от промяна, каза във видеообръщение евродепутатът Станислав Стоянов, избран от квотата на „Възраждане”, председател на партия „Европа на суверенните нации” и заместник-председател на едноименната парламентарна група в Европейския парламент. Дълго решенията, засягащи 450 млн. европейци, се вземат от бюрократи, зелената сделка забавя растежа, а все повече регулации притискат индустриите и земеделците, добави той. Демографската криза са задълбочава, а неовладяната миграция прави положението още по-тревожно. Нашата идентичност е изградена върху християнството, общността и семейството. Днес нашата идентичност и цивилизация са под заплаха, но има и път на суверенните нации, а Европа отново може да бъде вдъхновение за света, заяви Стоянов. Време е да върнем Европа силна, уверена и свободна, каза още евродепутатът.
Нуждаем се от ангажирани и добре образовани смели граждани, готови да жертват от личното си време, които да се посветят на запазването на нашата европейски цивилизация, защото тя е застрашена, каза Александър Зел, председател на фондация „Суверенитет”. По думите му Европа е застрашена от масовата миграция, а европейският елит не работи в интерес на гражданите, а се обслужва и обогатява от война. Според него в различни държави в Европа, включително и в България, „неизбрани елити решават нашата съдба“.
Демографската ситуация е един от най-важните проблеми на страната, винаги са ни интересували решенията, които могат да бъдат политически и физически, защото няма да има демографски проблем, ако се раждат повече деца и има повече стабилни семейства, но виждаме, че това в страната ни не се получава, каза лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов. Когато говорим за политики, разговорът не бива да опира само за пари, такива проблеми се решават и с пропаганда на ценности, на децата и на семейството като ценност. Ако успеем да го направим, заедно с Българската православна църква, и това да бъде стратегия, вярвам, че ще започнем да се оттласкваме от дъното, заяви той. Ние нямаме битка, която да сме започнали и да не сме завършили с победа, добави Костадинов.
Спас Ташев, ръководител на департамент „Демография“ в Института за изследване на населението към БАН, посочи данни от негов доклад относно демографските модели в Европа. В Германия в продължение на десетилетия се поддържа тотален коефициент на плодовитост под 1,6, а трябва да е 2,1, даде пример той и уточни, че там естественият прираст остава отрицателен. Във Франция традиционно се отчита по-висока раждаемост в сравнение с другите държави в ЕС, но в последните години се наблюдава спад, въпреки развитата система за семейни и социални политики. В Унгария и Словакия има значителни финансови, данъчни и социални стимули за семейства с деца, но и запазване на отрицателния естествен прираст въпреки тези усилия, каза още Ташев.
По думите му държавите в Южна Европа са с едни от най-ниските нива на раждаемост в Европа – много нисък коефициент на обща плодовитост, отложено родителство, висока средна възраст за първо раждане и др. Италия, Испания и Гърция са с най-ниският тотален коефициент на плодовитост. В Русия и Беларус има демографски дисбаланси, като в Русия има демографски спад и значителни вътрешни диспропорции, а коефициентът на обща плодовитост е около 1,4, а средната гъстотата на населението е около 8-9 души на кв. км. Налице са и силни териториални контрасти. В Беларус ситуацията донякъде е сходна, коментира той.
В Западна и в Средна Европа населението количествено се запазва, но качествено се променя, като нараства населението с чужд произход. В България има ниска раждаемост, с ясна изразена вътрешна динамика през последното десетилетие, каза още Ташев и посочи, че в периода 2020 г. – 2023 г. се отчита по 1,8 деца на майка. В България средната възраст на майката за първо раждане постоянно нараства, което води до ограничаване на потенциала за компенсиране на ниската раждаемост. Тази тенденция трудно се повлиява от краткосрочни политики. България е към държавите с траен отрицателен естествен прираст – с ниска раждаемост и висока смъртност. Демографският спад е двойно обусловен – от ниската раждаемост и миграцията. Изселват се предимно млади хора, а се заселват предимно възрастни, които не са в детеродна възраст. Към момента 40% от територията на страна е демографска пустиня с население под 10 души на кв. км, допълни той.
Все още не говорим за демографска катастрофа, но имаме трайна неблагоприятна демографска тенденция, каза социологът Юрий Асланов. По думите му има заблуди около демографската тенденция, като една от тях е, че намаляваме като нация. Населението ни е под 6 милиона, но населението на българските граждани от 1989 г. не се е променило и те са 8,3 млн., посочи той. Тази разлика е логично да предположим, че се отнася до българските емигранти – трайно пребиваващи извън пределите на страната ни. Ние не намаляваме, а бягаме от България и трябва да установим причините, защото следва натрупване и на други заблуди, част от които са вредни, коментира Асланов. Нетната емиграция обезлюдява страната, но голямата поколенческа дупка – липсващото поколение, което най-бързо изчезва през последните 10 години, е на възраст от 21 до 39 години. Раждаемостта в България е по-висока в сравнение с много европейски страни и не може ниската раждаемост да е основният фактор, който движи демографската тенденция. Ако се приеме, че в България е ниска раждаемостта, защо в други държави, които са с доказано по-ниска раждаемост, не се говори за демографска криза, попита Юрий Асланов. По думите му това се дължи на факта, че условията за живот в другите държави не гонят местното население, а дори привличат хора.
Всяко българско домакинство има най-малко един член, който или е напуснал страната ни или възнамерява да го направи, когато му се удаде възможност, каза още той и посочи, че 64% от гимназистите смятат, че основна задача на образователната система у нас е да ги научи на чужди езици, което означава, че и училището възпитава потенциални мигранти. Факторите, причиняващи огромната миграционна вълна през последните 15 години, са политически причини – масово усещане за несправедливост и липса на почтеност. По нива на регионални неравенства – условия на живот в града и в селото, България заема първо място в ЕС. В системата на здравеопазването и в правосъдната система също се отчитат големи неравенства. Очевидно е, че след като един проблем е дефиниран като политически, той може да се промени само с политически средства, каза Асланов. Държавата е инструмент за принуда, необходимо зло, но масовото усещане за българските граждани е, че тя е непоносимо зло и затова напускат границите ѝ, заяви той.
Илия Тенев, председател на Сдружение „Консервите“, посочи, че бизнесът много обича да внася мигранти, за да им плаща ниски заплати, което води до напускането на българите от страната ни. Данни от Световната банка показват, че от 1990 г. до 2022 г. в страните от Източна Европа има крах в броя на населението, а в западните държави се повишава вследствие на миграция на хора от източните държави. Младите българи най-често казват, че искат деца, но не знаят как финансово ще осигурят отглеждането им, както и че не харесват средата в страната ни. Хората, станали свидетели на краха на семейната институция, трудно може да създадат семейства поради липса на пример. Привнесената престъпност, извършена от лица от други държави, още повече демотивират младите хора в България, добави той. По думите му вносът на хора не е решение на проблема, а го задълбочава.
Виктор Папазов, икономически съветник към парламентарната група на „Възраждане“, посочи, че основната причина за демографската криза в България е икономиката. Връщането на земята в реални граници беше онзи удар, от който България трудно ще се възстанови, а ликвидационните съвети тогава ликвидираха селското стопанство. Приватизацията в онези години беше безогледна, а след затварянето на големите предприятия, беше наложен валутният борд. Лишиха хората от поминък и ги принудиха да го търсят в чужбина, като по този начин над два милиона образовано население отиде да захрани дефицита от хора в Европа и в САЩ. Нищо добро не ни чака, ако не вземе мерки да се реши проблемът с икономиката, за което трябва да си върнем суверенитета и да започнем да градим икономика, която е в полза на хората, каза той.
Миграцията, която нанесе най-големия удар върху демографията ни, може най-бързо да промени тенденциите към добро или към лошо, каза Валентин Съйков, председател на гражданска инициатива „България 2050“. Демографската политика като част от социалната политика на държавата е лостът, който може да преобърне тенденциите в областта на демографията и трябва да убедим младите хора на България, че си заслужава да живеят тук, да раждат и отглеждат децата си в България. Нивото на материален стандарт, нивото на здравеопазване, достъпност до качествено образование не може да се случат без ускорено икономическо развитие. Имаме резерв от 100 млрд. лв., които са спестяванията на българите в банките срещу ниски лихви, без да бъдат инвестирани заради липсата на доверие в институциите, посочи той.
Чуждите компании навлизат в българския пазар, хранителните вериги продават вносна земеделска продукция, промишлените предприятия са продадени на безценица или са унищожени, като по този начин близо два милиона българи постепенно остават без работа, каза Адриян Асенов, член на партия „Възраждане“. По думите му разгромът на селското стопанство обезлюдява селата. Раждаемостта в България намалява, но още по-притеснителното е, че ръстът на раждаемостта е сред етническите българи, особено в селата в област Сливен. За близо половината от новородените деца майчиният език не е българският, коментира Асенов. Притеснение буди фактът, че ежегодно в България влизат хиляди работници, като не малка част са от Турция. Като опасност може да се отбележи и масовото дебългаризиране на етническите турци, каза още депутатът. Според него е необходимо да се обърне внимание на стабилността на семейството, да се наложи протекционизъм на българските производители, да се задържи населението в селските райони, да се осигурят евтини енергийни ресурси чрез държавни атомни и водни електроцентрали, както и да се създадат законодателни предпоставки за привличане на етническите българи от диаспорите и прекратяване на внос на работници от Азия.
