Делфините ме поведоха на пътешествие, което се оказа тежко, но и много интересно, каза писателят Захари Карабашлиев при представянето на новата си книга „Последният ловец на делфини“ в Младежкия театър „Николай Бинев“. Романът е посветен на България след Втората световна война.
Събитието започна с прожекция на черно-бял късометражен филм, в който се вижда риболовният кораб „Тигър“, след което актьорите Алек Алексиев и Явор Гърдев изиграха сцена от сюжета на романа. Те се въплътиха в образите на Иван Бранев, ловецът на делфини, и прокурора, който завежда делото срещу него.
Книгата беше представена чрез дискусия с модератор журналистът Бойко Василев и участници – литературоведът проф. Пламен Дойнов и авторът Захари Карабашлиев.
„Едно от нещата, които няма да забравя от тази книга, е темата за едно особено българско поколение – това са идеалистите, родени около 1920 г.“, каза във въведението си журналистът Бойко Василев. „Те са хората, възпитани в сблъсъка на идеологиите, когато светът е полудял по ляво и дясно, между различните химери, които изпращат хората на смърт. Сред това поколение, хора – идеалисти, има една особена категория. За нея ще чуете в романа“, продължи той.
„След романа „Рана“ ми беше много трудно да реша как да подходя към следващата си книга. Делфините ме поведоха на съвсем различно пътуване“, каза Захари Карабашлиев. Той сподели, че темата за лова на делфините му е предложена от редактора на книгата Мирослав Александров. „Вече доста бях напреднал с материала, но нещо ми бягаше. Имаше някакъв недостиг. Не можех да уловя гласа на героя си, а нямаш ли това, нещата не се получават“, обясни писателят. „Започнах да се занимавам с тази тема и делфините ме поведоха на това пътешествие, което се оказа тежко, но и много интересно“, продължи той.
„В тази книга има безмилостен професионализъм“, коментира литературоведът проф. Пламен Дойнов. „Захари Карабашлиев не се оставя на случайността. Дори когато му се случи нещо случайно, както идеята за делфините, прави го така, че да изглежда закономерно. Когато си вдъхновен и не оставяш въображението да те подведе, тогава се получава една такава смайваща история“, продължи той.
Проф. Дойнов разви темата за колективната памет на делфините като алегория за хората, както и за паметта на българския народ. Според него романът казва, че „не можем да не станем колективно „ние“, българите, като общност, пред собственото си забравено минало“.
Книгата е публикувана от издателство „Сиела“ и от края на ноември вече е в книжарниците.
