Да се съизмерваш с големи е голямо предизвикателство, но и благодат, казва пред БТА драматургът на Сатиричния театър Богдана Костуркова по повод откриването на маските на артистите Пепа Николова и Григор Вачков. Те са поставени до вече съществуващите на Георги Парцалев, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Невена Коканова и Радой Ралин.
Заедно с това, е подредена и изложбата „60 години Сатирата има дом на ул. „Стефан Караджа“ № 26“ със снимки от визията на сградата от 15 май 1965 г., когато трупата се настанява в новия си дом. Има кадри от първото премиерно представление – „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир с режисьор Гриша Островски, с което за първи път са вдигнати завесите и е открита сцената. Запечатани са първите стъпки по нея на Невена Коканова, Константин Кисимов, Татяна Лолова, Григор Вачков, Катя Паскалева, Никола Анастасов, Димитър Манчев, Иван Андонов, Доротея Тончева, Ицхак Финци, Людмила Чешмеджиева, Димитър Коканов, Марин Янев. Куратори на проекта са Дебора Дикова и Дора Милушева.
КОЛОНАТА, КОЯТО ПОДПИРА ТЕАТРАЛНАТА ЗАЛА…
Скулпторката Кунка Димитрова изработва маските на актьорите основатели на Сатиричния театър. „Това е символен жест – маските да бъдат сложени на колоната, която „подпира“ театралната зала. Това са личностите в основата да го има този театър. Става дума за двайсетина човека. Не всички свързват за дълго време творчеството си със Сатиричния театър, но това ядро, което е основател и остава, постепенно ще бъде увековечено на тази колона и на други места“, разказва Костуркова и допълни:
„Там е и маската на Радой Ралин, по чиято идея, четири години преди да бъде обявено създаването на Сатиричния театър, се ражда театър към редакцията на вестник „Стършел“. В него участват тогавашните студенти актьори Ицко Финци, Ламби Порязов… Част от тях после се превръщат в основоположници на Сатиричния театър“.
ГРИГОР ВАЧКОВ И ПЕПА НИКОЛОВА
„Григор Вачков си отиде толкова рано, че остави много неизиграни роли. Но пък в немного дългото време, в което е артист на Сатиричния театър, се превръща в една от неговите емблеми. Дори и само неговата „Лазарица“ е достатъчна, за да премине напред. Това е един от най-светлите примери за връзката между автор, режисьор и актьор – за начина, по който можеш да правиш нетленни неща в тленното изкуство на театъра“, смята Богдана Костуркова.
Допълва, че той е имал щастливата съдба да бъде и обичан филмов актьор: „Имал е, и ние също имаме, късмета да го познаваме чрез филмите и телевизионните участия. Но истината е, че в хората, които се интересуват от изкуство, е кодирано неговото театрално участие, неговата различност. Не можеш да сбъркаш очите и гласа му, но, от друга страна, той има щастието да изиграва много и различни роли. Обичаше да се преправя, можеше го и пълноценно използва годините, в които беше на тази земя“.
Пепа Николова е с малко по-различна съдба, тъй като не е само в Сатиричния театър, но носи очарованието и непосредствеността на актриса, която става звезда в театъра, казва Костуркова: „Тя няма ореола на кино и телевизионните изяви, които те правят звезда. Но нейната театрална съдба я прави любимка на зрителите, и то сред по-тежката конкуренция при жените. Защото женските роли винаги са по-малко от мъжките. А тя има предизвикателството да се бори с такива тигрици на театралното дело като Татяна Лолова и Стоянка Мутафова. И успява да се наложи с наистина природния си талант и неповторимост“.
ФЕНОМЕНЪТ ЖАНРОВ ТЕАТЪР
„Това, което ме привлича в работата на екипа, който днес работи в Сатиричния театър, е от, една страна, уважението към миналото. Защото тези 68 години, в които Сатирата съществува, е наистина феномен. Няма друг жанров театър в България. В годините от своето създаването до днес, това е театър, който се радва на безрезервната любов на публиката“, коментира драматургът.
Дори тогава, когато снизходително е подминаван от критиката и по-елитарно мислещите хора, те не могат да не се съобразяват с това, което се случва в него. Защото в Сатиричния театър, освен, че в годините са работили и работят изключителни артисти, тук работят и едни от най-любопитните, най-провокативните режисьори, сценографи, композитори. Това е театърът, който десетилетия има свой оркестър под ръководството на Димитър Вълчев. Това е епоха в историята на българската култура, не само на българския театър“, допълва тя.
САТИРАТА НАДГРАЖДА СТАНДАРТИТЕ
„Това, което ме радва, е, че и днешната трупа се опитва да спазва и дори понякога надгражда стандартите на тези првопроходници, които вече години отсъстват от реалния активен живот, но продължават да са обичани и търсени от поколения българи“, казва Богдана Костуркова.
По думите й прави много добро впечатление това, че честването на 15 май и 60-годишнината от влизането на Сатиричния театър в собствен дом е инициирано от Дебора Дикова, която започна да прави курсова работа. „Тя е студентка по театрознание и имаше енергията да събере архивите. Един млад човек има интерес към историята на театъра, и успя да събере екип от хора, които да й помагат в тази чисто изследователска дейност“, допълва драматургът.
В 14-минутен филм са събрани спомените на участници от „Много шум за нищо“ (1965), сред които Марин Янев, Людмила Чешмеджиева, Ицко Финци, Георги Калоянчев. Има откъси, прочетени от Михаил Сървански и Силвия Лулчева, рецензии и отзиви в тогавашната преса, и какво се случва на 15 май 1965 година в София. „Това са неща, които правят естествена връзката между минало, настояще и бъдеще. И това е нещо, което в моят личен живот винаги съм ценяла и затова съм щастлива, че съм и един от участниците в това, което се случва днес“, допълва Богдана Костуркова.
По думите ѝ днес, 60 години по-късно, тези, които влизат в театъра, виждат, че той е променен към добро: „Има още две зали. Стълбите са същите, които водят нагоре към голямата сцена, но минаваш край портретите на създателите на марката „Сатиричен театър“. Не си отиват духовете, а стоят за добро… И днес, и вчера, салоните са пълни. Хората продължават да идват и ние можем само да сме им благодарни за това, че подкрепят усилията, работата, ентусиазма и таланта на трупата“.
МАЯТА САТИРИЧЕН ТЕАТЪР
В Сатирата, освен активната театрална дейност и създаването на постановки, всеки сезон има някакво събитие, свързано с паметта – дали ще бъде 100-годишнината на Калоянчев, дали ще бъде 90-годишнината на Методи Андонов, припомня Богдана Костуркова: „Искаме да не късаме връзката с тези хора, които са създали маята Сатиричен театър. Ето, тази година ще се навършат 100 години от рождението на Парцалев. Ще имаме събития, свързани и с това. И това няма да спре“.
„Имаме толкова голям букет от предшественици, които са значими и трябва да бъдат почитани, че не може наведнъж всичките да бъдат почетени. Но се стремим да не прекъсваме, да напомняме за това, че ги е имало, и че продължават да живеят тук. Убедена съм, че има ефект от това, че непрекъснато напомняме, че не сме само ние днес – тук и сега, че преди нас е имало други, и те също са правили хубави неща“, казва Богдана Костуркова.
