Ако политическата нестабилност е свършила, как да се ускори икономиката – 10 цели
Българите гласуваха и пренаредиха чувствително политическата карта. Има ясен победител и по всичко изглежда, че периодът на нестабилност свърши, пише в свой анализ Институтът за пазарна икономика.
Открива се хоризонт за стабилно управление, разбиване на омертата в съдебната власт и възможност за преследване на политики в подкрепа на конкурентоспособността и растежа.
Всичко това е изправено пред нова стена от неопределеност, която е свързана не толкова с парламентарното мнозинство, колкото с ценностите и профила на партията, спечелила категорично вота на българските граждани.
От ИПИ са описали 10 фундаментални цели с хоризонт от четири години, които биха повишили значително възможностите за развитие и качеството на живот в страната.
1. Преминаване на границата от
75% от средното ниво за ЕС по показателя БВП
на човек от населението в стандарти на покупателна способност.
България измина пътя от под 30% от средното ниво за ЕС в началото на новото хилядолетие до 68% през 2025 г. Това са повече от две десетилетия на изпреварващ икономически растеж.
2. Устойчиво повишаване на инвестициите в икономиката до нива от 25% от БВП.
3. Достигане и поддържане на коефициент на заетост от поне 80% за населението на възраст 20-64 г.
4. Свиване на неравенствата и връщане на коефициента на Джини в рамките на 30-35 в средносрочен план.
Този коефициент се сви от над 40 в годините преди пандемията до 37-38 през 2023/2024 г., припомнят от ИПИ.
5. Повишаване на средния резултат на учениците в PISA с 25-50 точки и намаляване на дела на слабите ученици.
В последното издание на PISA резултатите на българските ученици са със 78 точки по-ниски от средните за ОИСР по четене, с 63 точки по-ниски по математика и със 70 точки по-ниски по природни науки.
Делът на функционално неграмотните е около 50% в различните дисциплини.
Изследванията и опитът на други страни в Централна и Източна Европа показват, че повишаването на средното ниво и намаляването на дела на слабите ученици са двата фактора, които дават най-голям ефект по отношение на икономическия растеж.
6. Устойчиво повишаване на средната
очаквана продължителност на живота в България до 78 г.
Продължителността на живота в България (75,9 г.) остава най-ниската в ЕС (средно 81,7 г.). Основен движещ фактор зад това изоставане е чувствително по-високата смъртност и особено предотвратимата смъртност, която е 2,3 пъти над средната за ЕС.
7. Устойчиво обръщане на миграционните процеси и достигане до механичен прираст от над 50 хил. души на година.
След пандемията се наблюдава обръщане на миграционните процеси в България. През 2023 и 2024 г. механичният прираст на населението е от порядъка на 40 хиляди души, или 6,0-6,5‰ от цялото население. Повишаването на доходите и възможностите за реализация, както и подобряването на здравето и качеството на живот по места са ключови за устойчивото обръщане на миграционните процеси.
8. Повишаване на финансовата автономия на общините, като собствените приходи на местно ниво
надхвърлят границата от 40% от общите разходи
9. Балансирано териториално развитие и по-силна роля на икономическите центрове отвъд столицата.
Отключването на потенциала на големите регионални центрове в страната изисква стъпки към административно-териториална реформа, съвместно предоставяне на публични услуги и възможности за сътрудничество между местните власти, повече правомощия на местно ниво и финансова автономия, активна политика за привличане на инвестиции, както и повече ресурс за местни инвестиции в по-добра среда за живот.
10. Ефективна борба с корупцията и отлепване от дъното по върховенство на правото в Европейския съюз.
