Осмокласникът Димитър Костадинов от СУ „П. Р. Славейков“ бе част от паметните чествания, посветени на 150-годишнината от Априлското въстание, в рамките на националната кампания на Министерството на образованието и науката „Думите на свободата“. Кампанията има за цел да обедини училищата в българската образователна система около осмислянето на свободата като ценност както в исторически, така и в съвременен контекст, като постави учениците в активната роля на носители на паметта. Всяко училище в страната се включи в кампанията чрез създаване на едно ученическо писмо, което отразява разбирането на учениците за свободата.
В рамките на регионалното представяне бяха селектирани 8 творби на ученици от област Добрич. Сред тези отличили се млади творци бе и Димитър Костадинов, който впечатли присъстващите със своето есе. Пред публика от учители и ученици, той прочете своите размисли за това какво означава свободата днес и какъв е заветът на априлци. Силните му думи и искреното вълнение припомниха, че историята не е само минало, а жив урок по достойнство. В есето си младият Славейковец не просто преразказва исторически факти, а анализира тежестта на думата „свобода“ в контекста на XXI век, търсейки съвременното ѝ измерение. С позволението на автора публикуваме извадки от неговото есе.
„Да напишеш думата „свобода“ отнема само няколко секунди. Но да разбереш истинската ѝ тежест – това е съвсем различно… Днес, 150 години след онзи паметен април през 1876 – та, се опитвам да си представя света на нашите предци. Те са нямали интернет, социални мрежи или мобилни телефони. Имали са само идеите си, храбростта си и вярата си… Мисълта, че словото им е било по-остро от ножа, а мечтата им по-силна от страха пред смъртта, ме кара да изпитвам дълбоко преклонение… Свободата днес не се защитава на бойното поле. Тя се води в умовете и сърцата ни. Това е ежедневният избор да се изправиш срещу несправедливост, да говориш, когато всички мълчат и да подкрепяш другите, когато това е трудно… Тя (свободата) е активна, а не пасивна. Изисква съпричастност, внимание и лична отговорност… истинската свобода върви ръка за ръка с познаване на правилата и уважение към другите. Законът не ограничава свободата, той я защитава. Без него нашите права биха били празни думи, а обществото – механично и бездушно. Точно тук се крие съвременният смисъл на борбата за свобода, когато изразяваш мнение, когато помагаш и когато избираш доброто пред лесното… Свободата е мост между миналото, настоящето и бъдещето. Тя е смелостта да бъдеш истински човек, да имаш собствено мнение и лице, да обичаш родината си с дела, а не с празни думи. Наш дълг е продължим този „национален разказ“ с разум, честност и вяра. Само така България ще остане свободна, а ние достойни и истински хора“. НДТ
