В Природния резерват „Сребърна“ живеят над 60 вида висши растения, 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и 20 вида риби. Езерото е известно с над 90 вида водоплаващи птици, заради което привлича и впечатлява гостите си от цял свят. Това каза за БТА директорът на Природонаучния музей в резервата „Сребърна“ Елена Илиева по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на „България в ЮНЕСКО“.
Тя разказа, че историята на резервата започва отпреди повече от 150 години, когато австрийският учен Феликс Каниц посещава езерото. Той написва три тома за Сребърна и за река Дунав под общото заглавие „Дунавска България”. Първият българин, работил и популяризирал това място, е Алекси Петров от Плевен. За първи път той идва в Сребърна през 1911 г., през следващите години много пъти се застъпва за местната природа, за да се стигне до 1948 г., когато властта взема ма решение да бъде обявен за резерват. По-късно, през 1977 г., влиза в Световната мрежа за биосферни резервати, а през 1983 г. в списъка за Световно природно наследство към ЮНЕСКО. В този списък са 182 природни обекта, намиращи се в 152 държави.
През 1983 година в е открит Природонаучният музей в Сребърна. В него са представени във витрини препарирани блатни, пойни и грабливи птици и бозайници, характерни за резервата. Туристите могат да наблюдават на живо чрез бинокли и видеонаблюдение колония та пеликани в реално време.
„Днес е чест за нас, че все още сме обект на ЮНЕСКО и посрещаме туристи от цял свят. Те могат да видят къдроглавите пеликани, често ни гостуват и розови пеликани, почти всички видове чапли и много други водолюбиви птици. Биоразнообразието в резервата е истинско богатство. Надявам се той да продължи да е място за опознаване на природата и защо не да ни учи да сме по-добри, по-смирени и по отговорни към нея“, каза Елена Илиева.
Тя припомни, че в момента нивото на водата в езерото е критично ниско, но изрази надежда проблемът да бъде решен. По спомени на местните жители подобни ситуации е имало и в миналото. За това те се надават че резервата ще се съхрани за идните поколения и да продължи да бъде притегателно място за любителите на природата.
/ТС/