Ако има ясно време в най-дългата нощ в годината – 23 декември, ще можем да видиме максималния метеоритен дъжд на Урсиди в небето. Неговите по-малко активни фази могат да се наблюдават от 17 до 27 декември.
Максималният ефект от метеорния дъжд на Урсида ще настъпи в най-дългата нощ през годината – от 22 до 23 декември. Тази година се очакват до десет метеора на час. Луната ще бъде под хоризонта в нощта на пикова активност, следователно при ясно време се очакват благоприятни условия за наблюдение.
Звездно падане може да се наблюдава само в Северното полукълбо, тъй като метеоритниятдъжд е в съзвездието Малка Урса, от което звездопадът получава своето име (от латински ursus – „мечка“).
Източникът на Ursid е периодичната комета 8P / Tuttle. Скоростта на звездния дъжд е много близка до метеоритния дъжд на втория декември Geminid, който се наблюдава от 7 до 17 декември. Със същата скорост на метеора (около 32 километра в секунда) потокът Урсиди е по-нисък от предшественика си по яркост на падащи звезди.
Урсиди е най-северният метеорен поток и по тази причана ще се наблюдава най-добре в северните страни.
УрсидитевероятносаоткритиотУилямДенинг, койтогинаблюдавалняколкогодини в началотона 20 век.Въпрекипоследващитенесистематичнинаблюдения, първитекоординираниизследваниянапотоказапочватподръководствотоначешкияастроном д-р АнтонинБекварпрез 1945г.
Съвременнитепроучванияустановяватвръзкамеждуметеорнияпоток и кометатаТутъл, която е в известнастепенпротиворечива.ПоследнитетриотчетирипреминаваниянакометатаблизодоЗемятасапоследваниотувеличенаметеорнаактивност 6 годинипо-късно.Припоследнотопреминаваненакометатапрез 1994 г. обаченямапотвърденонаблюдениенаувеличенаметеорнаактивност.Вероятнапричина е разпръсванетоначастиотпотокаотгравитациятанаЮпитерпрез 1948 и 1960 г.
