В ДОБРУДЖА СЕЛИЩА, УЧИЛИЩА, ЧИТАЛИЩА И УЛИЦИ НОСЯТ ИМЕНА ОТ ЦАРСКАТА ДИНАСТИЯ ДО 1947 Г.

• На 30 януари се навършиха 131 години от рождението на цар Борис III 
• Документален филм за Царя Обединител и изложба в Двореца в Балчик ще отбележат т.г. неговото дело и 85 години от възвръщането на Южна Добруджа към Отечеството

Румен НИКОЛАЕВ 

След възвръщането на Южна Добруджа отново в пределите на Майка България през 1940 г. добруджански селища, училища, читалища и улици получават своите български имена. Новата българска власт тогава намира подходящи нови наименования на предходни румънски, турски и други.

Нека започнем първо от „величията“ – на царско и кралско ниво.

Някогашното село Режина (кралица) Мария става село Васил Левски, в балчишка община, с  министерска заповед 2191, публикувана в „Държавен вестник” на 27 юни 1942 г.. По нейна сила са и следващите промени.

Село Кадиево е применувано на с. Фердинандово, на цар Фердинанд I, баща на Борис III, и цар на българите до 1918 г. След 9.9.1944 г. обаче новата ОФ (отечественофронтовска) власт бърза да сложи ново „подходящо“ име. Дават становище патрон да стане живият комунистически и пролетарски лидер Георги Димитров, но не се приема. С министерска заповед 6628, обнародвана на 29.11.1946 г., селото става Ведрина (щото имало чист въздух, и усещане за хлад и ведрина;  пък и в-е-д-р-и-н-а звучи близо до старото ф-е-р-д-и-н-а-н-д-о-в-о, по букви, алитерация).

В Добрич днешната централна улица „Независимост“ от 1916 г. до 1919 г. се е казвала „Преславска“, по името на славния Преславски полк, воювал за освобождението на Добрич срещу румънските окупатори. След Ньойския договор в 1919 г. северните окупатори я именуват „Принчепале Карол“, на бъдещия им крал. През 1942 г. тя вече е „Цар Борис Трети“. След 1944 г. тази главна улица носи името „Георги Димитров“. След 10.11.1989 г. вече е „Независимост“. Площадът пред община Добричка си е „Цар Борис Трети“ и днес.

Името на Обединителя „Цар Борис III” носи и Смесената гимназия (в 1941 г.), сетне – Мъжката гимназия (1945 г.), а после и Педагогическо училище (от 1948 г.). Сега в сградата се помещава Езикова гимназия „Гео Милев“.

Днешната улица „България“ в Добрич през 1916 г. носи името „Мария Луиза“, на съпругата на цар Фердинанд. Румънската власт я нарича “Режина Елисавета“ и „Режина Мария“, а през 1940 г. става „Царица Йоана“. След 1944 г. тя носи името „Васил Коларов“, виден деец на Коминтерна, комунистическия интернационал. След 10 ноември 1989 г. вече е „България“.

Нови имена покрай „царските“ след 1940 г. получават и селища.

Именуваното село на румънския държавник Титу Майореску става село Княз Симеон в 1942 г.. В освободена Южна Добруджа го наричат „царско село“, защото носи името на бъдещия цар на България и българите. От 1947 г. обаче и до днес си е село Дончево, именувано на големия добруджански революционер Димитър Дончев, убит от румънците през 1931 г. край село Войново, Силистренско.

Днешното с. Бенковски, в общ. Добричка, се е наричало между 1942 г. и 1947 г. село Мария Луиза, на дъщерята на цар Борис Трети и царица Иоанна.

Сегашното село Свобода в община Добричка е носило до 1944 г. името Княз Кирил, брат на цар Борис III. Князът, регент в царство България след смъртта на Царя Обеднител в 1943 г., е убит първи на 1 февруари 1945 г. заедно с още над 100 души от елита на България, по присъди от т.нар. „народен съд“, отменени в 1996 г. от Върховния съд.

Основното училище „Симеон Княз Търновски“ в Балчик е преименувано на училище „Паисий Хилендарски“, със заповед 1190, публикувана в Държавен вестник на 25 март 1947 г.. Училището в село Лясково се е казвало „Княз Симеон Търновски“ и е станало „Васил Левски“.

Това са само някои места в Добруджа и Добрич с имена от царската династия. За част от тях все още има спомени. Филмът „Обединителят“, частично заснет и по тези места в региона, ще има представяне в Добрич и Балчик, казват негови създатели. А през август т.г. в Двореца в Балчик ще бъде представена изложбата „Борис Трети – личност и държавник“. Именно благодарение на неговата дипломация Южна Добруджа бе възвърната по мирен начин отново в пределите на скъпото ни Отечество по силата а Крайовския договор.

Дали и как сегашните общински и местни власти ще отбележат 85 години от това знаменателно и за България събитие – увеличение на територията ѝ по мирен договор, ще решат самите те.