Дискусия, част от инициативата „Приеми ме“, събра представители на различни институции, духовници и приемни родители в Националния пресклуб на БТА в Благоевград. Националната съвместна инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане (АСП) „Приеми ме“ цели популяризиране на приемната грижа, а в рамките на дискусията в Благоевград бяха засегнати различни аспекти от нея.
Повече хора да се включат в грижата за деца в риск чрез приемното родителство, призова заместник областният управител на Благоевград Радослав Динев на дискусия, част от инициативата „Приеми ме“. „Зад институциите и цялата тази работа стоят човешки съдби“, подчерта Динев в началото на дискусията, организирана със съдействието на Агенцията за социално подпомагане. Той отбеляза, че инициативата има не само социално, но и силно емоционално измерение, свързано с подкрепата за деца, нуждаещи се от семейна среда.
В област Благоевград към момента функционират 31 приемни семейства, при които са настанени 28 деца, съобщи директорът на дирекция „Социално подпомагане“ в Благоевград Александър Балев. По думите му приемната грижа дава възможност децата да се отглеждат в среда, близка до семейната, което е ключово за тяхното развитие. Директорът на „Социално подпомагане“ каза още, че разширяването и популяризирането на услугата е възможно само чрез общи усилия на държавата, местните власти, университетите, неправителствените организации и медиите. Според Балев именно обществената подкрепа и информираността са ключови за привличането на нови приемни родители.
Ефективната приемна грижа не може да съществува без тясно взаимодействие между всички ангажирани институции и подкрепа от обществото, каза Мила Соколова, директор на дирекция „Социална и жилищна политика“ в Община Благоевград. По думите ѝ приемната грижа изисква координирани усилия между общините, дирекциите „Социално подпомагане“ и отделите за закрила на детето, като всички останали подкрепящи институции също имат съществена роля в процеса. Тя допълни, че всяко дете има индивидуална съдба, потребности и таланти и трябва да получава комплексна подкрепа от обществото.
Децата, израснали в приемна грижа или социални услуги, трябва да бъдат възприемани като равни на всички останали и да получават еднакви възможности за развитие. Това каза по време на дискусията доц. д-р Юлиана Ковачка – ръководител на катедра „Социална педагогика и теория и методика на физическото възпитание“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“. По думите ѝ в университета тези млади хора се приемат наравно с останалите студенти и те сами избират дали да споделят своя опит, свързан с приемната грижа или социалните услуги.
Според доц. д-р Вяра Цветанова от ЮЗУ „Неофит Рилски“ приемната грижа в България продължава да бъде слабо позната в обществото и се нуждае от по-активна популяризация, по-ясна обществена комуникация и по-цялостна подкрепа за всички участници в системата. По думите на доц. Цветанова, приемната грижа трябва да се разглежда не само като социална услуга, регламентирана в закона, но и като дълбока емоционална връзка между приемното дете и приемното семейство.
Решението да станеш приемен родител трябва да бъде много добре обмислено, а не импулсивно, каза асистентът в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и приемен родител Ася Георгиева в рамките на дискусията. По думите ѝ в обществото липсва достатъчно информация по темата за приемната грижа, а негативните примери по-често намират място в публичното пространство. Според Георгиева трябва да има повече гласност, за да има и повече приемни семейства. „Всяко дете трябва да има възможност да усети какво е семейна среда, подкрепа и обич“, допълни тя.
Приемната грижа е благородна кауза, каза ръководителят на Православния информационен център в Благоевград Емилия Дафкова. По думите ѝ, ако се върнем към християнските ценности, любовта и грижата към другия са водещи. Децата в подобна ситуация са поставени в нея не по свой избор, а по принуда, и когато получат подкрепа и грижа, това има съществено значение за тяхното развитие.
Необходими са отговорност и самопожертвователност, за да има повече приемни семейства, каза отец Андон Шавулев. Според него, за да се развива приемната грижа, се изисква отговорност, саможертва и активно взаимодействие между институциите. Той подчерта, че духовните ценности и личният пример имат ключова роля за насърчаване на обществото да подкрепя деца, лишени от родителска грижа.
Осиновяването е окончателно решение, което изисква време и осмисляне, каза отец Велизар Гогов. Той разказа личния си опит като осиновител и подчерта, че хората, които обмислят подобна стъпка трябва да вземат информиран избор. Той допълни, че както приемната грижа, така и осиновяването са възможности за подкрепа на деца в нужда, но изискват различна нагласа и готовност от страна на семействата.
В началото на дискусията бе излъчен специално заснет видеоклип с историята на приемния родител Жулиета Георгиева, която от 16 години се грижи за момче, дошло в дома ѝ на две години и половина.
Националната съвместна инициатива на БТА и Агенцията за социално подпомагане (АСП) „Приеми ме“ бе открита в Националния пресклуб на БТА в София. На събитието присъстваха служебният министър на труда и социалната политика Хасан Адемов, изпълнителният директор на АСП Ана Ананиева, генералният директор на БТА Кирил Вълчев и Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия синод на Българската православна църква.
Среща дискусия се проведе в края на април в Националния пресклуб на БТА в Свищов. Предстои Българската телеграфна агенция заедно с Агенцията за социално подпомагане да организират 33 срещи във всички национални пресклубове на БТА в цялата страна.
Дискусии в следващите седмици предстоят в Кюстендил, Перник и Монтана. БТА заедно с АСП ще организира 33 срещи във всеки национален пресклуб на БТА в страната.
Инициативата „Приеми ме“ е част от проект „Повишаване на капацитета на служителите на Агенцията за социално подпомагане във връзка с модернизирането на системите за социална закрила“ – Компонент 1, насочен към развитието на приемната грижа в България и повишаване на капацитета на ангажираните с нея – социални работници, общински служители, приемни родители и др. Проектът се финансира по Програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс.
