В големите градове родовият живец се губи, каза в Ловеч родовият терапевт Росица Гергова. Заедно с Народно читалище „Просвета – 1926 г.“ в квартал „Гозница“ тя организира родова седянка.
Росица Гергова е родом от врачанското село Борован, но коренът ѝ по майчина линия е от Ловешко. Живяла е на различни места, включително и в чужбина. В момента живее в Плевен, където е омъжена. Закърмена е с почит и уважение към рода, семейните ценности, обичаите и селския бит, представи я секретарят на читалището Ася Ивова.
„Родом съм от село и много се гордея със своя корен. Защото ние, които живеем в малките населени места, ние, които живеем по няколко поколения в къщите, умеем да търсим сговор и разбирателство помежду ни. Аз също живея със свекърва. И моето дете, като гледа как се отнасям с нея и баща му – с майка си, то черпи знание как да уважаваме по-възрастните от нас“, каза Гергова. Според нея мъжете са опората на родовете, а жените са вътрешната сила.
По думите ѝ, когато един народ започва да губи корена си, когато отрича рода и произхода си, кръщава децата си с чужди имена, вярва в чужди цели, сменя ценностите, то тогава коренът ни изсъхва. Тя е категорична, че смисълът на ценностите трябва да се предава на младото поколение.
„Един род загива заради влошени братско-сестрински отношения. Един род загива, когато в продължение на три-четири поколения има една и съща болка. В Северна България това е много проявено“, изказа наблюденията си родовият терапевт. Като основен повод за това тя посочи делбата.
Пред ловчалии Росица Гергова засегна още темите за бездетието и причините за него; защо понякога осиновяването е наложително и дете от какъв пол е добре за рода да бъде избрано; въпросите за ранното овдовяване и болезнената любов и др.
Гергова организира родова седянка и в ловешкото село Горан преди време. На нея жители на населеното място си спомниха семейните ценности и нрави от миналото.
