В България все още няма всеобхватна грижа за пациентите с онкологични заболявания, каза днес пред журналисти във Варна доц. Ася Консулова, началник клиника в УСБАЛО – София. По думите й у нас дейностите са разделени. Консулова подчерта, че грижата за пациента е нещо съвсем различно от лечението му и допълни, че в нашата страна все още продължава практиката за диагностика и решаване на конкретен проблем, без да се обхващат всички нужди на болните. Всеобхватната грижа трябва да се развие, но първо като начин на мислене – да не се извършват само дейности, които са платени, а това, което е правилно и качествено, обясни Консулова. Според нея е наложително да е очертае и път на пациента, който да бъде ясно разписан и признат от институциите, за да се изпълнява от всички лечебни заведения.
Доц. Консулова е сред участниците в 15-а национална онкологична конференция СОНМ-МОРЕ, която се провежда в комплекс „Златни пясъци“ край Варна. Неин организатор е Съвместната онкологична национална мрежа (COHM) – неправителствен клъстер с нестопанска цел, учреден през март 2022 г.
През тази година акцентите на конференцията са Българският национален хъб на Мисията срещу рака (NCMH), навлизането на изкуствения интелект в онкологията и ракът на жлъчните пътища (холангиокарцином), посочи председателят на СОНМ доц. Димитър Калев. Той уточни, че холангиокарциномът е рядко срещан. От това заболяване в Европа страдат 3 на 100 000 души, като за България точни данни няма. Този вид рак обаче е агресивен, а диагностиката и лечението му са трудни, допълни Калев. Той уточни, че 39 наши експерти от 9 специалности вече са съставили ръководство за поведение при този тип карцином. Върху него са се трудили цяла година хабилитирани специалисти от всички онкологични центрове в страната.
Лекарите припомниха, че създаването на Национален хъб на Мисията срещу рака е директива на Европейския план за борба с рака и на Европейския план за внедряване. Негова задача ще бъде да създаде пътна карта и да координира реализацията на Националния антираков план, по който вече четвърта година липсва всякаква активност, допълни Калев.
Координаторът на СОНМ Ивайло Петров припомни, че нашата страна последна в Европа официализира телемедицината, която да сега не е съществувала в законодателството, въпреки че е инструмент, който дава възможност на лекарите да оптимизират процеса на работата си и помага за подобряване достъпа на болните до качествено здравеопазване. Сега в закона е регламентирата възможността за прилагане на отдалечен консулт, но до януари 2025 г. година министерството на здравеопазването трябва да е готово с наредбата за прилагането на телемедицината, допълни Петров.
Проф. Ивелин Такоров, началник клиника във Военномедицинска академия, коментира, че у нас има поне 500 души годишно, които се нуждаят от чернодробна трансплантация. По думите му извършваните са не повече от 15. Причината в разминаването на цифрите е липсата на донорство. Обучени екипи у нас има, обясни още Такоров и подчерта, че ползата от тях би била значително по-видима, ако има хора, които са съгласни да даряват органи при мозъчна смърт.
СОНМ осъществява мултидисциплинарно взаимодействие между 18 медицински дружества и 57 водещи експерти в областта на онкологията. Мрежата е структурирана в 9 клъстерни сектора. Досегашните 14 конференции учредиха 21 експертни борда с най-авторитетните български онколози от 16 медицински специалности, съставиха и публикуваха 21 клинични ръководства за ракови болести и 15 учебни книги за продължаващо медицинско обучение по онкология.
