„Нашата вяра е процес, който прераства в доверие към Бога. Както ние градим доверие един към друг, към нашите деца, родители и близки хора, може би по същия начин градим доверие и към Бога. Може би е нужно време, може би са необходими особени обстоятелства, в които проверява нашето доверие“, каза отец Иван Марински в неделната си проповед в катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян.
Според него най-важното е да продължаваме да градим нашето доверие към Бог. И дори когато нещо ни разколебава, нека да си спомним евангелската история за изцелението на епилептичното момче и да се молим със същите думи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“, допълни свещеникът.
На днешния ден, четвъртата неделя от Великия пост, в църквата се чете евангелският текст за бащата, който довел при Иисус болното си момче. Мъжът първо опитал да заведе своето дете при апостолите, при учениците на Христос. След като те не успели да помогнат, той все пак е решил да стигне до Иисус, припомни свещеникът. Този разказ „като че ли е по-близък до нас, защото много често правим същата грешка – вместо да доведем някого до Христа, ние го водим до себе си. Ето тази история ни показва, че има такива моменти, в които, ако ние не се отместим и ако не доведем човека до Христа, той може би ще остане разочарован, както изглежда е бил разочарован този баща“, посочи свещеникът.
Според него образът на бащата е своеобразен прототип на всеки човек, който в някакъв етап от живота си безусловно има нужда от Божествената помощ. Отец Иван акцентира в проповедта си на думите на Христос: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“. Те сякаш звучат изобличително към всеки един от нас, но колкото и да е рязък този упрек, той веднага бива смекчен от думите на бащата: „Да, Господи, аз вярвам, помогни на неверието ми!“, разтълкува евангелския текст духовникът.
„Вярата е нещо особено в човека – тя се ражда, развива се, но може и да се загуби. Сякаш това крехко нещо, което наричаме вяра, е неустойчиво и невинаги можем да задържим“, смята отец Иван.
„Бог ни припомня, че вярата е нещо крехко, че много често всеки от нас, в някакъв момент от живота си, може да изкрещи със същите думи на този баща: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“. И те могат да станат част от нашата ежедневна молитва – всеки ден до края на поста, поне веднъж в деня, да се молим със същите думи, които е произнесъл този баща в труден за него момент“, призова отец Иван Марински миряните в храма „Св. Висарион Смоленски“.
