Вярата без дела е мъртва, посочи отец Николай Костадинов, секретар на Врачанска епархия, по време на неделната литургия в катедралния храм „Св. 12 апостоли“ във Враца. Той припомни, че през земния си живот Иисус Христос е бил молен от много хора за помощ, като бащата, довел обхванатия си от бяс син, или стотникът, измолил изцеление за слугата си. После някои се връщали да благодарят за изпълнените молби, други не.
Не така се случило обаче в историята със спасените от бесове двама жители на Гадара, където към Спасителя била отправена странна молба, разказа отец Николай. „Когато вятърът отвял лодката на Иисус към Гадаринската страна, всички слезли и веднага пред Господа се явили двама обхванати от бесове. Тамошните хора ги връзвали, но те били толкова силни, че разкъсвали веригите и отново плашели хората. Живеели в пустинните пещери, където погребвали мъртъвците. Ето тези двама застанали пред Иисус и като си спомняме, че свети апостол Яков беше написал в своето послание, че „и бесовете вярват и треперят“, тези бесове почувствали, че се приближили до Бога и до съдния ден и започнали да викат „Защо си дошъл, сине Божий, тук да ни мъчиш?“. Те усещали каква ще е тяхната участ, но признавали сина Божий за Бог“, обясни отец Николай.
По думите му двамата помолили Иисус, ако ги изгони от хората, да не отидат в Геената огнена, а в близкото стадо свине, и Христос позволил. Те отишли в стадото, което се спуснало в близкото езеро, и всички свине се издавили, а пастирите отишли и разказали на хората какво се случило.
„Хората дошли да помолят Иисус да си отиде от техните предели, защото помислили, че ще бъде нарушен начинът им на живот, ще им бъде посегнато на тяхната търговия, богатство, спокоен живот“, посочи отец Николай, допълвайки, че много пъти през историята са се случвали такива неща. Отецът припомни историята с книжниците пред Пилат, които също не искали Христос и викали „Разпни го, премахни го“, както и великият инквизитор от романа на Достоевски „Братя Карамазови“, който казал „Махни се от нас, ти искаш да строим нов живот и път, по който трудно се върви, така ни е по-лесно, така се живее по-добре“.
„Бог не върши против волята на човека нищо, уважава свободата на човека. Затова Христос се качил на кораба и отплувал от там. И тези гадарински езичници си останали в мрак и тъмнина. И както знаем от историята, помен от тази страна не е останал, нито от града, нито от гадаринските жители“, завърши историята отец Николай.
Той призова днес да се замислим върху тази история и да сравним нашето ежедневие и живот с този на гадаринците – дали и ние се чудим и отхвърляме Божествените повеления, Божията воля и се отдаваме на съществуващия спокоен живот. „Дали се притесняваме и ние за нашето богатство, за нашите ценности, които в повечето случай са материални, за това, което притежаваме, и дали и ние мълчим, и с нашето мълчание не отблъскваме Христос“, попита отец Николай.
„А писано е и знаем, че той чука на всяко човешко сърце като на врата. И ако някой му отвори, той ще влезе в него и ще вечеря с него. Ако имаме вяра – да не оставаме само с вярата, която без дела е мъртва, а да имаме дръзновение да отидем по-напред, като вярваме, че с Божията помощ ще вършим и ние добри дела или най-малкото да се стремим към тях. И ако имаме такова намерение и желания, Господ ще ни помогне и ще ги извършим. Амин“, завърши проповедта си отец Николай.