Сега искат да важи за 70 продукта, засяга търговски обекти с годишен оборот над 10 млн.
Със закон да се въведе таван на надценките за цените на основни хранителни продукти, за да се спре тяхното поскъпване, предложи БСП в четвъртък в парламента.
В предложения законопроект е записано, че ограничението е 10% и ще важи за 70 продукта, чийто списък трябва да бъде изготвен от Министерския съвет, но не може да включва имитиращи продукти.
Таванът на надценката ще важи за търговски обекти с над 10 млн. лв. годишен оборот. Така не се засягали малките квартални магазини. Останалите ще бъдат задължени да обявяват продажни и доставни цени, на които купуват от производителя.
Освен това са предвидени и стряскащи
санкции, които могат да достигнат до 3% от оборота
на търговските вериги при неспазване на правилата. Според вносителите подобни правила са наложени в почти всички европейски държави, пише в мотивите на законопроекта.
Контролът по спазване на изискванията ще се извършва от Комисията за защита на потребителите и министъра на икономиката.
Вносителите обясняват, че предлагат таван на надценките, а не на цените, за да не бъдат смачкани българските производители, както се случило в някои други държави.
Според депутатката Нина Димитрова българските граждани са шокирани от поредното драстично увеличаване. “За последните 5 години инфлацията е 34%, а скокът на основни хранителни продукти достига 250%. Оризът е поскъпнал с 83%, прясното мляко – със 119%, яйцата – със 150%, маслото – със 112%”, цитира данни тя на НСИ.
В същото време по думите й пенсиите и заплатите отново за последните пет години са нараснали едва с 60%, докато цените на основните продукти в малката потребителска кошница са се увеличили с около 120%.
Проверка на “24 часа” показва, че
за последната година средният индекс на поскъпването е 2,3%, а на храните – 2,6%
Отново данни на НСИ показват, че стоки от малката потребителска кошница като хляба са поскъпнали с 1,1%, рибата – с 6,5 на сто, при месото няма поскъпване, а при млякото – с 1,8 на сто. (За останалите – виж в инфографиката.)
Това е втори опит да се сложи таван на надценките във веригите. Първият бе през май 2023 г., когато служебното правителство на Гълъб Донев предложи подобен закон.
В него се предвиждаше ограничението да важи за 17 основни вида храни, които да се продават с максимално допустима надценка от 10%. Сред тях бяха ориз, брашно тип 500, свинско месо, яйца М размер, кашкавал от краве мляко, прясно мляко и др.
Законът трябваше да се прилага само за търговци с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв. След като обаче стана ясно, че няма да бъде приет, от министерството стартираха инициатива “Достъпно за вас”. Всеки магазин можеше да се включи и да продава по-евтини основни храни, но само ако пожелае.
През април 2024 г. пък се стигна до друго подобно гласуване –
да има 15% таван на надценката за
цената на хляба Текстът тогава дори мина на първо четене в парламента, но не бе гласуван окончателно, за да влезе в сила.
Преди дни цената на хляба отново стана повод за дискусии, след като ДДС се върна на 20% от 1 януари 2025 г. От “ДПС-Ново начало” заявиха, че ще предложат да се върна отново ставката от 0%.
А в четвъртък лидерът на партията Делян Пеевски непосредствено преди от БСП да предложат закона за тавана на надценките, призова всички лидери да се съберат и да наложат контрол върху цените.
“Искам бързо да стане, защото нещата са нечувани – виждате как поскъпват хранителните продукти”, каза Пеевски. Обеща, че идната седмица ще вкарат такъв законопроект и се надява на политическа подкрепа. По думите му целият процес ще се случвал лесно, защото през митниците се вижда на колко се внася дадена стока и колко струва.
От “Демократична България” обясниха, че също виждат сериозен проблем с цените на храните, а решението трябва да се търси в две посоки. На първо място, да има защита на конкуренцията, тоест по-завишен контрол от компетентните органи, а на второ – да се предприемат мерки за развитието на повече малки производители.
“Трябва да създадем политика в подкрепа на малкия бизнес. В това е големият потенциал за по-добри цени на селскостопанските стоки, плодове, зеленчуци и други”, смята Мартин Димитров. Именно комбинацията от двете мерки би довела до повече конкуренция, по-добри цени за потребителите и повече родни стоки на пазара.
От партия МЕЧ също обявиха в парламента, че биха подкрепили закон за таван на надценката, като дори самите ту имали подобно предложение. Останалите политически сили не коментираха нищо по темата до края на деня.
Официална реакция на предложения таван на надценките от Сдружението за модерна търговия, в което влизат големите вериги, се очаква днес.
Според няколко източника позицията няма да се различава от тази при първия опит за въвеждането на ограниченията. Тогава от сдружението обявиха, че предлаганото определяне на законова горна граница на надценките е неоправдано. Аргументите са, че при силно конкурентен пазар
държавна намеса в ценообразуването би могла да доведе до редица негативни последици
Сред тях са изчезване на определени храни от рафтовете, засилване на сивия сектор и поскъпване, а не сваляне на цените.
Нито евро повече! И Гърция се обяви срещу високите цени в магазините
Нито едно евро да не похарчат гърците на 19 февруари, сряда. За това настоява федерацията на потребителите в страната ИНКА. Така Гърция се включва към бойкота срещу непосилните цени в магазините, който започна от Хърватия и завладя Балканите.
Организацията в южната ни съседка стига и по-далеч: призовава, “ако е възможно”, да не се плащат задължения към държавата и банките, нито за вода, ток, телефони, горива или всякакъв вид развлечения. “Стига вече подигравка, измама, спекула и печалбарство във вреда на гражданите потребители”, пишат организаторите на протеста.
Миналата година доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) нареди Гърция на второ място по бедност в ЕС (след България – б.р.). Въпреки масовото недоволство от покупателната способност на гражданите проучване на Института за изследване на търговията на дребно с потребителски стоки, цитирано от портала in.gr, показва, че цените в гръцките супермаркети през януари 2025 г. са останали почти непроменени спрямо същия месец на предходната година.
Инфлацията в търговските вериги е била в порядъка на 0,09% през януари, като поскъпването на едни продукти се е компенсирало от поевтиняването на други. По-високите цени се наблюдават в определени категории, като какаовите продукти и кафето. Тенденцията обаче е характерна в цял свят и не е повлияна от вътрешната икономика. Поскъпване в Гърция има и при суровото месо. То се дължи на намаляването на добитъка заради различни болести.
Първа бойкот срещу магазините обяви Хърватия на 24 януари. Само за един ден оборотът в страната падна с 36% спрямо предходния петък. Седмица по-късно примера ѝ последваха Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина. В Гърция подобни бойкоти не са непознати – още през 2023 г. съседите ни се обявиха против купуването на млечни продукти заради “бутикови цени”.
