„Всеки автор трябва да грабне нещо от живота. Тогава идва идеята какво да направи“, казва скулпторката Васка Емануилова в интервю за вестник „Поглед“ през 1981 г., от чието рождение днес се навършват 120 години.
Васка Емануилова (1905-1985) е родена на 25 декември 1905 г. в село Комщица, Софийски окръг. Сестра е на микробиолога акад. Игнат Емануилов (1906-1966).
На въпрос от вестник „Кооперативно село“ от 1984 г. „Какво за Вас е родният край“, скулпторката Васка Емануилова отговаря: „Когато попитали един българин за най-красивия край на земята, той отговорил без колебание: „България е най-хубавата страна в света, а най-хубавото в България е моето село“.
През 1922 г. тя постъпва в Художествената академия в София, където учи скулптура при проф. Иван Лазаров. Още като студентка, насърчавана от него, тя разработва сюжети от селския трудов живот. През 1925 г. получава първа награда на конкурс в Художествената академия за композицията „На нивата“. През 1927 г. след завършване на висшето си образование Васка Емануилова няма възможност да наеме частно ателие и остава да работи в академичните салони. През 1930 г. заедно с младата скулпторка Мара Георгиева (1905-1988) наемат общо ателие, където дълги години работят заедно.
В София Васка Емануилова живее в индустриалния квартал „Хаджи Димитър“, където има възможност отблизо да опознава градския работник. Винаги с бележник в ръка, тя скицира набързо видени на улицата моменти от труда на работниците, които използва за скулптурните си композиции.
Васка Емануилова е една от основателките на Дружеството на новите художници
През 1931 г., заедно с Мара Георгиева, Васка Емануилова е една от основателките на Дружеството на новите художници.
Благодарение на портрета, който прави на жената на секретаря на френското посолство в България, получава от семейството тримесечна стипендия, с която специализира скулптура в Париж през 1939 г. Там Васка Емануилова посещава музеи и изложби, учи се от творбите на големите майстори на изобразителното изкуство, съхранени в Лувъра. От Париж се връща с много скици.
Васка Емануилова започва творческата си дейност в края на 20-те и началото на 30-те години на 20-и век. Това е времето, когато работническата класа става главен герой в творчеството на прогресивните художници. Творческият път на скулпторката е доста разностранен.
В ранния си период Емануилова създава серия от произведения с трудова тематика
Васка Емануилова работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете – голо тяло, историческа и битова композиция и портрет.
Композициите „Опват се мишци железни“ и „Позив“, създадени през 1932 г., са произведения от ранния период на Емануилова, които отразяват живота и борбите на работническата класа, и поставят началото на цяла серия произведения с трудова тематика, която тя разработва в следващите години. Композицията „Позив“ е художествено превъплъщение на организираната борба на работническата класа, която в началото на 30-те години на миналия век е в подем.
Портретният жанр, заемащ значително място в творчеството на скулпторката, се отличава със солидна конструкция и разкрива пластична култура. Васка Емануилова умее да вниква дълбоко в характера, да концентрира вниманието си върху основните особености на формата, да я очисти от случайното, да предаде на произведението онези качества, които го правят трайно.
Към голото женско тяло тя подхожда като художник реалист с дълбоко разбиране за спецификата на този жанр и за неговата роля при възпитанието на естетически вкус. За художничката човешкото тяло е неизчерпаем източник на творческо вдъхновение.
Тя участва в общи художествени изложби през 1928, 1929 и 1930 г.
През 30-те години на 20-и век Васка Емануилова и Мара Георгиева участват в редица конкурси за паметници, някои от които получават награди. Характерно за Емануилова е, че си остава майстор на портрета и обаятелните теракотени фигурки.
Скулпторката твори и по времето на социалистическия реализъм
След 9 септември 1944 г. Васка Емануилова се включва в строителството на новата социалистическа култура със завоюваните позиции на социалистическия реализъм. Тя участва активно в конкурси за паметници на съветските воини и падналите в борбата антифашисти, участва в общи и групови художествени изложби. Композициите „Септември 1923 г.“ (1946), „Разстрел“ (1947), „Септември 1923 г.“ (1953) и други продължават революционната линия в българското изкуство, започнати през 30-те години. Между творбите, отразяващи трудовото всекидневие на народа, се отличават „Трамвайни работници“ (1947), „Жетварска песен“ (1955), „Обявено съревнование“ (1958). Новото, което скулпторката внася в творбите си е бодрият оптимизъм и радостта, която трудът носи на свободния човек.
Най-значителната изява на Васка Емануилова в областта на монументалната скулптура е централната група на Паметника на съветската армия в София, която създава заедно с Мара Георгиева през 1953 г.
На 18 март 1956 г. и на 12 април 1976 г. в София са открити нейни юбилейни изложби.
„Просто и естествено, без много шум, Васка Емануилова подари цялото си творческо дело на Софийската община“, казва проф. Светлин Русев за скулпторката в интервю за вестник „Земеделско знаме“ от 1984 г. по повод откриването на постоянната изложба „Васка Емануилова“ – филиал на Софийска градска художествена галерия (СГХГ).
На 2 април 1984 г. в София е открита постоянна изложба от нейни творби във филиала на СГХГ. Експозицията включва дарените от нея на Софийската община 90 скулптури, 35 рисунки и 48 акварела. Поради реституция филиалът е затворен в продължение на 12 години, но през декември 2006 г. е възстановен като галерия „Васка Емануилова“, на бул. „Янко Сакъзов“ 15.
Васка Емануилова е носител на ордена „Червено знаме на труда“ (1959), на званието „Заслужил художник“ (1963), на званието „Народен художник“ (1974), на ордена „Народна република България“ – първа степен (1974), и на званието „Герой на социалистическия труд“ (1981).
Васка Емануилова умира на 11 юли 1985 г. в София.
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
/ДВ
Използвани източници: Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 5, с. 1955-1956; сп. „Изкуство“, бр. 2, 1956, с. 48-52; сп. „Изкуство“, бр. 7, 1964, с. 5-10; сп. „Наша родина“, бр. 2, 1961; Каталог от юбилейната изложба – март 1976; в. „Поглед“, бр. 20, 18.5.1981; в. „Кооперативно село“, бр. 115, 15.5.1984; https://veg.sghg.bg/history/
https://web.archive.org/web/20080226174100/http://www.duma.bg/2006/0806/230806/kultura/cul-4.html
