Водосвет, три дискусионни панела и концерт бяха сред акцентите във втория ден на 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария. Форумът се организира от Българската телеграфна агенция (БТА) с тема „Медии и водачи“.
Началото на деня бе поставено с водосвет в българската православна църква „Св. св. Кирил и Методий“. Службата бе водена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в съслужение с отец Танчо Янчев, свещеник на Българската православна църква в Унгария. В храма „Св. св. Кирил и Методий“ бе осветена и икона на свети Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, която ще замине за България, където ще бъде предадена на патриарх Даниил. След това ще отпътува и за Българската православна църковна община „Св. св. Архангели Михаил и Гавриил“ в Хага, Нидерландия.
„Българският храм в Будапеща е плод на вярата, на молитвата, на неуморния труд на нашите сънародници, които, идвайки далеч от нашата родина, са поискали от Бога да живеят със своята православна вяра, с която са закърмени“, каза митрополит Антоний пред миряните в храма.
Срещата продължи с три дискусионни панела – „Медии и духовни водачи“, „Медии и лидери на мнение“ и „Медии и будители на общността“. Трите дискусионни панела днес преминаха в сграда на Българското републиканско самоуправление в Будапеща.
Модератор на панела „Медии и духовни водачи“ бе Георги Милков, водещ на предаването „Религията днес“ по Българската национална телевизия (БНТ). В дискусията участваха Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Евгени Веселинов, главен редактор на сайта BulgariCA в САЩ, доц. Йордан Ефтимов, литературовед и литературен критик, и Светла Чалъкова, главен редактор на българската емисия на Радио „Ватикана“.
Георги Милков откри дискусията с препратка към годишнини, които България отбелязва през 2026 г., и към исторически личности, чиито дела свързват духовното водачество с обществената отговорност.
„Тази година наистина е с двоен фокус. Сещаме се за примерите на нашите духовни водачи, тъй като отбелязваме, както неведнъж бе припомнено и във вчерашните речи – ще го припомня и аз, защото е такава година – 1150 години от рождението и 1080 години от успението на духовния патрон и покровител на българската нация свети Йоан Рилски Чудотворец“, посочи той.
След това Георги Милков даде думата на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, който в изказването си открои три линии на духовно водачество.
Когато говорим за духовни водачи, трябва да се върнем назад във времето за първопричината на воденето на паството Христово – това ни е завещано още от нашия Спасител Господа Иисус Христос, който е вечният пастир. Чрез апостолската приемственост в светата църква благодатта се преподава от светите апостоли на всички техни ученици, а и чрез тях до момента – на свещенослужителите в Христовата църква. Тази непрекъсната линия на апостолската благодат вменява на самите свещенослужители няколко важни духовни лидерски функции. Едната е свещенослужителската, чрез тази благодат, която свещениците получават, за да извършват онези тайнства в църквата, чрез които благодатните дарове на Светия Дух достигат до всички вас, които се числите към лоното на Христовата църква, посочи митрополит Антоний.
Главният редактор на сп. ЛИК доц. Георги Лозанов представи в рамките на първия панел броя на унгарски език на списанието, посветен на св. Йоан Рилски.
Доц. Лозанов отбеляза, че редакционният екип се е опитал да съчетае в този брой два трудни за съчетаване наратива – журналистическия и религиозния.
„Св. Йоан Рилски е много подходящ за това“, посочи главният редактор на сп. ЛИК.
След представянето на броя на ЛИК думата бе дадена на Светла Чалъкова, главен редактор на българската емисия на Радио „Ватикана“.
„Убедена съм, че добре подготвеният журналист може да отразява проявите на вярата в едно плуралистично общество, когато съчетава познаването на религиозния контекст с професионална точност, критично мислене и уважение към различните убеждения. Именно така журналистиката може да остане вярна на своята мисия – не да заличава различията, а да ги прави разбираеми и да изгражда мостове между хората“, каза тя.
След Светла Чалъкова свое изказване направи и доц. Йордан Ефтимов – поет, литературовед, литературен критик и преподавател в Нов български университет (НБУ). Сред основните акценти в изказването на литературоведа бяха ролята на интелектуалците и промяната в отношението към тях вследствие на интернет и социалните мрежи.
Интелектуалецът много често бива схващан като представителна фигура за една социологическа група. Всъщност историята на интелектуалците в по-строг смисъл на думата е историята на онази фигура, която има едновременно ангажираност и в същото време интелектуална дистанция към проблемите на своето време, каза литературоведът.
Модератор на втория панел бе Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио (БНР). В дискусията участваха Аксиния Иванова и Иван Цанков, основатели на информационния портал на българите в Аржентина „Лос Булгарос“, Анна Терзивец, водещ на телевизионно предаване „Гласът на българите“ в Украйна, проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Виолина Христова, вицепрезидент на Асоциацията на чуждата преса в Италия, д-р Габриела Наплатанова, председател на Съвета за електронни медии в България, Гергана Милчева, главен редактор на сайта „БГ Хроники“ в Ирландия, и Милена Милотинова, генерален директор на БНТ.
Дигиталните платформи вече не са само канал за разпространение на медийно съдържание, а и конкуренти на традиционните медии, тъй като подбират какво да достигне до аудиторията, без непременно да поставят достоверността на първо място, каза директорът на дирекция „Дигитални програми“ в БНР Иво Тодоров.
Медиите трябва да дават поле за публичен дебат, защото когато няма дебат, няма журналистика, няма и демокрация, коментира проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Ролята на медиите е да информират и да повдигат дебат по важни въпроси, каза генералният директор на БНТ Милена Милотинова.
За медиите и лидерите на мнение говори и д-р Габриела Наплатанова, председател на Съвета за електронни медии в България. Това е изключително важна тема – централна за всички медии по света, тема, свързана с доверието, спада в доверието, което се дължи на промяна в начина на потребление на новините и на актуално публицистично съдържание не само на национално ниво, не само на европейско ниво, но и на глобално ниво, каза д-р Наплатанова.
Председателите на Гражданската асоциация „Българи в Аржентина“ Аксиния Иванова и Иван Цанков също взеха участие в панела. Двамата са основатели на информационния портал на българите в Аржентина „Лос Булгарос“, към който функционират интернет радиото „Моята България“, Интернет телевизията Los Búlgaros TV и подкаст.
Аксиния Иванова определи медиите и лидерите на мнение като двата основни постамента, върху които се крепи културният диалог между България и Аржентина. Тя разказа, че Аржентина е дом на една от най-старите емиграции по света. Иванова отбеляза, че когато медиите и лидерите на мнение служат на една обща кауза, разстоянието между Аржентина и България е много близко. Повече за дейността на асоциация „Българи в Аржентина“ и нейните инициативи разказа Иван Цанков. Той посочи, че техният информационен портал на българите в Аржентина е първата и единствена българска медия в Южна Америка. Порталът е двуезичен – на испански и български.
„За мен лидерите на общественото мнение са тези герои, тези българи и българки, които всяка седмица се появяват в платформата или в социалните мрежи и разказват за себе си, за личните си истории“, каза Анна Терзивец, водеща на телевизионното предаване „Гласът на българите“ в Украйна.
„За съжаление, информацията, която се публикува в групите за българите в Ирландия във Фейсбук, невинаги е достоверна. Затова решихме да направим сайт, който да бъде сигурен източник на информация“, коментира Гергана Милчева, създател и главен редактор на информационния сайт за българите в Ирландия „БГ Хроники“.
„Трябва да правим разграничение между лидерите на мнение и инфлуенсърите в социалните мрежи, които са по-скоро лидери на внимание“, посочи Виолина Христова, вицепрезидент на Асоциацията на чуждата преса в Италия. „Трябва да сме много внимателни в подбора на тези персонажи“, каза тя. По думите ѝ медиите имат важна роля за представянето на утвърдени авторитети пред обществото, но същевременно могат да допринасят за популяризирането на личности, които привличат внимание чрез провокации.
„Медии и будители на общността“ бе темата на третия дискусионен панел, част от програмата на втория ден на 21-вата Световна среща на българските медии.
Модератор на третия панел бе Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“ в Унгария. В дискусията участваха д-р Диана Митева, главен асистент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) в Пловдив, Габриела Хаджикостова, главен редактор на вестник „Български вести“ (Унгария), Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч“ (Хърватия), Десислав Паяков, съосновател на сайта за здраве и култура SANUS ET SALVUS (Австрия), Петър Стаматов, главен редактор на българския медиен портал Eurochicago (САЩ), Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор“ (Кипър), Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айндховен“ (Нидерландия), и Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио (БНР).
Личностите, поставили началото на организираната българска общност в Унгария, са дали такъв тласък и са оставили толкова силен отпечатък върху по-нататъшното развитие на общността, че днес, когато се огледаме и видим какво става с подобни български общности в съседните страни, можем да забележим съществени различия“, каза Светла Кьосева, главен редактор на списание „Хемус“ в Унгария и модератор на дискусията.
Д-р Диана Митева, главен асистент във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР) в Пловдив, представи темата „От градината до вестника. Гурбетчията като медиатор и водач“, посветена на историята и развитието на българското градинарство.
В изложението си д-р Митева проследи историята и развитието на българското гурбетчийско градинарство, като обърна внимание на неговото значение за формирането на българските общности в Централна Европа и за развитието на техния обществен и културен живот.
Българската общност в Унгария почива върху здрави основи, положени от предците, които въпреки тежкия труд са осъзнавали нуждата от духовно развитие и са отделяли собствени средства за изграждането на църква и културен дом. Днес усилията са насочени към съхраняването на българския език и култура и възпитаването на следващото поколение. Това посочи Габриела Хаджикостова, главен редактор на вестник „Български вести“ в Унгария.
„Започнахме да издирваме наследниците на българските градинари. Нито един от тях не знаеше български. Ние започнахме в Загреб от самата нула“, каза Диана Гласнова, главен редактор на списание „Родна реч“ в Хърватия.
Тя обясни, че необходимостта потомците на българските градинари да научат повече за произхода на семействата си е една от причините за създаването на двуезичното списание „Родна реч“ през 2003 г. „То е двуезично най-вече заради тези хора, които, дори и да са искали да учат български, не са могли да го научат, и поне на хърватски език да прочетат коя е тяхната родина, какви са били техните деди или бащи“, посочи Гласнова.
Десислав Паяков, съосновател на сайта за здраве и култура Sanus et Salvus в Австрия, призова българските медии в страната да си сътрудничат по-активно и да организират съвместни културни инициативи, които да обединяват българската общност.
Според него интернет постепенно променя начина, по който хората общуват и възприемат информацията, като ги превръща от общност в отделни индивиди, които все по-рядко споделят общи преживявания. Паяков отбеляза, че съдържанието в интернет става все по-еднообразно и макар да задържа вниманието на потребителите, същевременно отслабва чувството им за принадлежност към общността.
За да има будители и медии, първо трябва да има идеи, но трябва да има и общност, съвместни действия и финансиране, коментира Петър Стаматов, главен редактор на българския медиен портал Eurochicago в САЩ.
Той подкрепи предложението за създаване на асоциация на българските медии в чужбина, отправено по време на форума от Райна Манджукова. Според него подобна организация би могла да улесни координацията между редакциите и съвместното им представителство пред институциите.
Трябва много ясно да се разграничават нещата – когато една българска мигрантска общност е подкрепяна от местните власти, както е примерът в Унгария и в други държави, и там, където работим изключително на гол и все по-изтъняващ ентусиазъм. Това заяви Живка Милова, главен редактор на сайта „БГ Фактор“ (Кипър), по време на дискусията.
Диана Узунова, съосновател на портала „Български Хъб Айндховен“ (Нидерландия), отбеляза, че съвременните български писатели са будители на общността, а чрез литературата си те ни карат да преосмислим миналото и настоящето и поставят въпроси, които вълнуват българите по света.
В Нидерландия съвременната българска литература не е достатъчно достъпна и видима, посочи Узунова. По думите ѝ, наред с концертите и театралните събития, организирани за българската общност зад граница, са необходими повече координирани инициативи за срещи на български автори със сънародниците ни, включително с подкрепата на държавните институции.
За медиите и будителите на общността говори и Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио. Точно сега имаме нужда от будители. А те могат да са най-различни. Когато говорим за будители, се сещаме най-често за дейци на образованието, науката, културата и доброволци. И тук, разбира се, едната роля на медиите е да бъдат до тези хора и да отразяват тяхната дейност. Но ми се иска да кажа и нещо друго – това, че самите медии можем да бъдем едни съвременни будители, каза генералният директор на БНР.
По време на медийния форум вестник „Български вести“ в Унгария бе отличен с наградата на Националния дарителски фонд „13 века България“ за принос в разпространението на българската култура от българскоезична медия в чужбина. Наградата бе връчена на главния редактор на изданието Габриела Хаджикостова от заместник-генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Евгения Друмева.
Като част от културната програма на 21-вата Световна среща на българските медии в Българския културен дом в Будапеща бе открита и изложбата „Заедно по пътя на Кирил и Методий“, посветена на българската азбука и делото на светите братя. Експозицията бе представена от Илиана Нанчева, създател и собственик на интернет радио „Татковина“.
„Тази изложба е създадена през 2019 г., когато Пловдив беше Европейска столица на културата, но тя започна да пътува по света. Надявам се, че ще усетите енергията, която децата от българските училища в чужбина, които исторически и географски са свързани с живота и делото на Кирил и Методий, претвориха в тези пана“, каза Нанчева при откриването.
В концерта участваха актрисата Габриела Хаджикостова, джаз музикантите Атила Шимон, Габор Вайс, Имре Хаз, Ищван Рожа, Милан Шоймоши и Томаш Дяни, танцовите ансамбли „Янтра“ и „Росица“, певицата Бранка Башич и оркестър „Право“.
По време на събитието Хаджикостова, която и е главен редактор на вестник „Български вести“ в Унгария, разказа за връзката между музикантите и българската общност в Унгария, както и за годишнините на няколко културни институции. Тя отбеляза, че през тази година списание „Хемус“ навършва 35 години, а „Малко театро“ и танцовият ансамбъл „Янтра“ отбелязват 30-годишнини.
Както БТА писа, темата на тазгодишното издание на Световната среща бе „Медии и водачи“. Във форума присъствено и онлайн се включиха участници от 25 държави, включително България. Сред тях бяха 47 журналисти от 32 българскоезични медии и емисии по света, представители на две медийни асоциации, както и кореспонденти и стрингери на БТА в чужбина. В срещата участваха и девет представители на пет медии от България.
БТА организира 21-вата Световна среща на българските медии в Будапеща и Естергом, Унгария, на 19 и 20 октомври 2026 г. със съдействието на Банка ДСК, OTP Group, Аурубис България, А1, СОФ Кънект – операторът на летище „Васил Левски“ – София, „Геотехмин“ ООД, „Пощенска банка“ и Националния дарителски фонд „13 века България“.
