Едно изкуство не се мери с години, а с влияние. Влиянието на изкуството при Иван Газдов е една от големите културни придобивки на съвременна София и на България. Това каза главният редактор на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция (БТА) доц. Георги Лозанов при откриването на изложба с графикатури и авторски плакати на проф. Иван Газдов по случай неговата 80-годишнина. Експозицията бе представена тази вечер в столичната галерия „Академия“ към Националната художествена академия (НХА).
„Иван Газдов е създал собствен и неповторим стил – графикатурата. Иван Газдов има способност през рисунката да представя себе си с цялата сложност и невъзможност на това „Аз“, което представлява. Иван Газдов създаде в сферата на визуалното изобразително изкуство ироничен стил. Това е трудна работа, защото това не е карикатура, не е разсмиваща рисунка. Това е стил, който носи в себе си ирония като един много сложен познавателен метод, който непрестанно освобождава нашите възприятия от фалшивото, което ни се натрапва“, коментира още доц. Георги Лозанов.
„От името на академичната общност на Националната художествена академия и от свое име имам изключителното удоволствие да поздравя проф. Иван Газдов по случай неговата 80-годишнина и откриването на юбилейната изложба в галерия „Академия“. Експозицията намери своето естествено вместилище в галерийното пространство на НХА, с която сме изконно свързани всички ние, които сме преминали, както и онези минаващи и наминаващи през нейните ателиета. Вашата забележителна годишнина не измерва просто времето, а увенчава десетилетията на неуморните Ви артистичен дух и интелектуална свобода, на всеотдайност към най-ценното – студентите, както и на приемствеността между будителя и неговия студент, станал достоен преподавател, доказателство за което е участието на проф. Николай Младенов като гост художник в изложбата“, се казва в поздравителния адрес на ректора на НХА проф. Георги Янков. Поздравителното съобщение прочете зам.-ректорът на НХА проф. д-р Здравка Василева.
Тя допълни, че поздрав за изложбата изпраща министърът на външните работи Георг Георгиев, както и министърът на културата Мариан Бачев, от чието име бе поднесена поздравителна кошница с цветя.
„Подходът, който избрах, за въвеждане в днешната изложба е да измисля кратко нейно наименование. Това, за което се сетих, е, че това е изложба на диалогичната разумност. Защо не е изложба на диалогичното въображение? Защото въображението, само по себе си, има свойството да се изплъзва от определенията и понякога да поставя разума в неблагоприятната ситуация, да се извинява за своята целенасоченост. А разумът е този инструмент, който всички ние притежаваме, за да можем да разпознаваме света, в който живеем“, каза кураторът на изложбата Ивана Мурджева.
Гост на събитието бе и историкът на философията и преподавател проф. дфн Георги Каприев, който каза, че „Иван Газдов не се съобразява с никого и с нищо и това е особеният му начин на живот.“
„Човек, който тайничко в себе си не се смята за специален, особено ако е творец, е изгубен. Човек, който държи непрекъснато да се представя пред другите като специален – още повече“. Това гласи един афоризъм на Александър Шурбанов. Иван Газдов доказва, че е специален и не е изгубен“, допълни проф. Каприев.
В края на откриването, авторът благодари на всички „за уважителното присъствие“.
„След едногодишно обмисляне с Ивана Мурджева се спряхме на една акцентуваща, ясна и творчески стойностна експозиция“, поясни Газдов.
Той цитира писателя модернист и архитект Чавдар Мутафов, който казва „Изкуство и нищо друго“, и заяви, че „да постигнеш стил не е догма, ала веднъж достигнат… стилът става догма“.
В рамките на откриването на изложбата се състоя и прожекция на авторския филм на проф. Газдов „Въпросите на Иванчо“ (с участието на Кръстю Лафазанов), последвана от томбола, в която петима спечелиха графики на автора.
Сред гостите на откриването бяха още председателят на Комисията по външна политика Йорданка Фандъкова, директорът на Националната галерия Анелия Николаева, художникът Станислав Памукчиев, художникът Вилиам Китанов и др.
Иван Газдов е роден в Ямбол през 1945 г. Завършва Националната художествена академия през 1970 г. при проф. Ал. Поплилов. Специализирал е в Gerrit Rietveld Academie, Амстердам, Нидерландия през 1978 г. Професор в Националната художествена академия (НХА). В годините 1999 – 2003 е ректор на НХА. През 2023 година е удостоен с „Доктор хонорис кауза на НХА“ – най-голямото почетно звание на Академията. През 2017 г. открива голяма ретроспективна изложба в седем салона на Националната галерия „Двореца“ в София. През 1996 г. участва по покана в Първия международен салон на плаката в Гран пале, Париж и последвалата изложба в петте континента. Носител е на общо 34 награди за изобразително изкуство, от които 20 национални и 14 международни. Някои от тях са Голямата награда на Съюза на българските художници на името на Александър Жендов, 1989, награда от конкурс в Москва по случай 40-годишнината от победата над фашизма, 1985, специалната награда на името на Хидезо Кондо от конкурса на вестник „Юмиури Шимбун“, Токио, Япония, 1986, държавна награда „Златен век“ – звезда на Министерството на културата, 2015, и др.
През 1978 г. представя първа изложба авторски плакати – идея, утвърдена чрез голямата монография „Авторски плакат“. Автор е над 20 специализирани албума и книги. Негови творби се намират в галерии и колекции по света и у нас – Музей за модерно изкуство, Тояма, Япония, Музей за модерно изкуство „Нойе Замлунг“, Мюнхен, Германия, Музей „Форне“ в Париж и др.
