Приемайки, че всичко хубаво на този свят е любов, то на пръв поглед всичко лошо е в омразата. Но не е. Най-лошото нещо в този свят е нелюбовието.
Ако има с какво да се родее, то е равнодушието. У нас традиционно се приема, че то е нещо, от което българите са заболели открай време и всички драми в историята ни на това се дължат.
Но случва се отвреме навреме под дълбокия лед на българското безхаберие към всичко (дори и кой управлява страната) водата на живота да заклокочи и да взриви социалната атмосфера. Само преди четири години мало и голямо скочи срещу подигравката
POD IGOTO
roman ot
IVAN VAZOV
Друг е въпросът, че изданието имаше благородна цел – да удари камбаната, че масовата употреба за щяло и нещяло на латиницата е българска трагедия.
Разбира се, това не е само български проблем. Ако се разходите из Атина, изобщо из гръцко, с надписите на латиница на всеки метър ще се чувствате като в родна България.
Преди двадесет години пък гръмна невиждан скандал около един мастит уж световен учен Ото Кронщайнер, носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“, доктор хонорис кауза на наш университет, който се опита да зачеркне най-светите неща за нас: „българин да се наричам“ и българската азбука. Но за него после.
Като начало една анатомия на предизвестена смърт на всеки опит да се смени кирилицата с латиница, защото тази история започва преди 170 години.
Австрийският император Франц Йозеф, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия и още титли, които не знам да броя до толкова, колкото са, прави сондажи да се замени в сръбското княжество кирилицата с латиница, ясно защо. А като размисл кое що, уплашил се от революция в Сърбия и мирясал.
В българско обаче, нали все си има по-големи католици от папата, ето че на Драган Цанков (1828 – 1911), който по това време е във Виена, му дошло на ума колко по-напредничаво би било за бъдещата Велика България да пише на азбуката на просветените народи и, занимавайки се с филологически (?) изследвания, съставил българска граматика с латински букви. После си взел изследванията назад и този учебник така си останал в забвение.
През 1921 г. другарят Ленин, сънуващ всяка нощ световна революция, решава, че кирилицата затруднява общуването на европейските народи със Съветска Русия и че е време и за Велика азбучна революция – въвеждане на латиницата. Всичко било готово: указ, планове, стратегия, тактика. Само дето нямало пари.
Мои приятели от Москва преди много години твърдяха, че Ленин затова и въвел НЕП-а, да паднат едни милиони рубли, пък стой да гледаш. Но освен паричен, имало и друг проблем: нямало кадри, които да поемат стратегията, защото трябвало и коренна промяна в печатарскта техника…
Причината да кажа това е, че Стамболийски – човекът от народа, по това време вече е заявил, че гледа на Съветска Русия сериозно и е разпоредил на свои умни хора да проучват и да се внедрява у нас всичко положително.
Министър на просвещението по негово време е един доста ограничен човек на име Стоян Омарчевски, който чул недочул за намерението на Ленин да сближи Русия с Европа, запретнал ръкави да го изпревари. Е, ударил на камък поради Лениновия проблем.
Двадесет години след тая история Хитлер решил да приобщи България към просветените народи, най-вече германския, това се подразбира. Изследователят Стефан Тенчев твърди, че в германски мемоарни източници имало черно на бяло опити на Фюрера в лични разговори с цар Борис Трети да го убеди, че ако заменим кирилицата с латиница, „нашите народи ще общуват по-лесно, особено след като се осъществи на дело една Единна Европа.“
Цар Борис възразил. Но опитите продължил Химлер.
В дневника си Богдан Филов на дата 20 юни 1941 г. е записал: „Химлер сметнал, че ние трябва да сменим нашата славянска азбука, за да намалим руското влияние. Царят му обяснил, че всъщност сърбите и руснаците са взели азбуката от нас и че нейните български особености и най-вече буквата Ъ са запазили нашето народностно съзнание.“
Опит, макар малко по-изкилиферчен, за ликвидиране българщината е правен и в социалистическа България.
Благовест Сендов (1932-2020) като член кореспондент на БАН (от 1974 г., а от 1981 т. – академик) се опитвал, според литературоведа Никола Георгиев, да убеди Тодор Живков у нас да се премине към пълна русификация на езика ни. Подрастващите да започнат да учат руски език още от 6-годишни и 16-годишни вече ще говорят руски като децата от Арбат. Имало, според проф. Георгиев, „много сендовчета“.
Нещо подобно преди него, според Николай Хайтов, предлагал доцент Мирослав Янакиев: „подмяна на българския език с някой от големите чужди езици“.
Е, тия не видяха съществени бляновете си, но в наше време, ако перифразирам стар лозунг, вървим „без сендовчета, по сендовченски път!“ – днес децата и нас учат английски не от 6, а от 3-годишна възраст.
Стигнахме до върха на сладоледа – професор Ото Кронщайнер. Той се изтъпанчва и започва да мрази, не тачи и не милее за всичко българско и родно. Според него светите братя (без да го отбележи) били
„праславянски комунисти, които вършели комунистическа пропаганда“. Азбуката ни била „бездарен и некадърен опит да се адаптира гръцката азбука към българския език“.
Според него именно кирилицата разделила Изтока от Запада в единната (?) дотогава Европа. Да се пише на кирилица било комунизъм (що ли се сещам за Хитлер?!). Той нарече най-светлия български празник 24 май „идеологическа фантазия“. И най-сетне, че ние, българите, живеем в Средновековието.
Стига толкова, че ми прилоша. Ако читателя иска повече и любопитни, при това научни изследвания, нека потърси анализите на Ради Панайотов.
А ние ще приключим с това, че не само сендовчета бродят из българско, но кронщайнерчета.
Един от тях беше бившият поет с китара, президент по някое време Петър Стоянов. За особено големи заслуги към България той връчи на австрийския гений орден „Стара планина“, първа степен. За това, че плесна с ръце, па се прегърна с Кронщайнер, Петър Стоянов загуби изборите и остана само с мерака си за втори мандат.
Но да беше само той хорист в тази опера! Ще спомена само още двама. Известният с голямата си грижа за пенсионерите Иван Нейков, наляво и надясно говореше, че у нас задължително трябва да се въведе втори официален език. И един от бързозабравимите министри на образованието Владимир Атанасов, който прегракна от настояване за паралелно въвеждане на латиницата у нас.
Всъщност всичко е много по-тъжно. Заслушайте се в езика на представителната извадка на българското общество – т.нар. народни представители. Те не биха издържали и най-елементарен тест по граматика. Заслушайте се в говора на т.нар. хайлайф, на интелектуалния ни елит (?)…
А дали някои от тях могат да разкодират АБВГДЕ като „Аз, Бог, мъдър, виждам помня“?! Не!
Борис Цветанов
https://www.desant.net/
