Недалеко край село Александровка – Болградски район, изникнал буквално сред нищото, сред безкрайните бесарабски поля, в пустоща, далеч от човешката суета се издига величествено манастир, пристан на спасението, остров на истината православна вяра и благочестие. Тук звучат слова, възхваляващи бога творец и божията майка, тук се чуват молитвите в защита на всички християни в страната и по света. Тази света обител се нарича „Свято Рождество Богородично”.
Предисторията относно застрояването на този храм датира от двайсетте години на двадесети век. Според архивните документи поводът е бил едно знаменателно събитие – появата на Божията майка на това място. Първото сведение за това явление е от един ням пастир Фона Таджи. Далече от села Александровка той пасял своето стадо, когато се появява величествената Божа майка. Овчарят пристъпил към нея но тя мигновено изчезнала. Небесната царица спомогнала на немия селянин да проговори и той разказал с вълнение за станалото чудо. През 1924 година на 4 август жени от това село отишли на мястото на явлението на света Богородица и тя отново за кратко се появила и приканила жените да донесат на това място кръст светена вода, свещи, масло и тук да се построи храм. На другия ден – 5 август, вестта за явлението се разнесла на това място се събрали стотици вярващи, които пеели псалми и молитви възхваляващи божествената майка. Обикновените хора искрено вярвали, като носели различни пожертвования, икони и с доброволен труд изградили Свято – Рождество – Богородичен храм. Така е съграден и основан мъжки манастир, който от 1933 година е превърнат в женски с 4 монахини, 3 сестри и 17 послушници. В края на 1940 година започва закриването на манастири и църкви по заповед на съветските власти. В началото на 60 години репресиите започват с нова сила. Дошло ред и на този манастир, но Божията майка отново съхранила Светата обител.
В деня, когато пристигнали работниците с трактори и багери да рушат, от очите на иконата на Света Богородица потекли сълзи. Като видели това чудо работниците отказали да изпълнят указанията. Манастирът не само не бил разрушен, но славата му се разнесла и не можели да съберат всички богомолци. Така се стига до решението да се изгради непосредствено до този храм още един на Св. Архангел Михаил. Тук намират подслон много преследвани от режима, гонени за православната вяра. Броят на вярващите значително се увеличил, като много от тях отправяли своите молби на двор. Това наложило да се изгради още един храм на Св. Животворна–Троица. През 2004 година бил завършен изографисан и този обител, освещението на храма става на 21 септември с 60 свещеници и хиляди богомолци. Така в манастира се обособили 3 храма. Първо – Свято Рождество – Богородино. Второ – Свето Архангел Михаил и трето – Свето Троицки събор.
В манстирската обител живеят само сестри. Денят им започва с молитва в 4:45 сутринта. След богослужението всички се захващат за работа. Манастирът разполага с 430 декара обработваема земя – масиви с лозя, градина, овцеферма, птицеферма, собствена мандра, пекарна, шивашка работилница, работилница за икони и гоблени, тъкачница, зеленчукова градина. Тук се приготвя и лечебен манастирки мед и чай. На мястото, където се е появила Божията майка, има ръчно изкопан кладенец, водата от който изцелява от телесни и душевни болести и недъзи.
Стоил Стоилов – депутат на световния парламент на Асоциация на българите по света
