Величествената немощ на ЕС пред Китай и САЩ

• Предсказанията за диалог между глухи на 24 юли в Пекин се сбъднаха
• В Шотландия премиерката на Европа и президентът на САЩ се споразумяха за 15% мита

На снимката, щракната преди началото на срещата на високо равнище ЕС – Китай миналия четвъртък в Пекин, Си Дзинпин е хванал за ръцете Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща като дечица. И ги гледа някак със снизхождение пред осеяните със звезди знамена на Съюза и на Народната република, а двамата европейски лидери му се усмихват и радват, сякаш ще ги води в „Луна Парк“. На другия ден и в събота основните вестници в Западна Европа обявиха, че състоялият се форум е потвърдил прогнозите от навечерието му за предстоящ „диалог между глухи.“ Както парижкият „Льо Монд“ констатира с неприкрита злоба, че в четвъртък в Пекин шефката на Европейската комисия Фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет – Коща, са могли единствено да си дадат сметка за силата на техния домакин. Както и за дълбоките търговски и дипломатически различия, които в момента разделят Китай от Стария континент и подчертават неговата голяма, направо отчайващо величествена немощ.

Интересното е, че 25-та, така да се каже юбилейна среща на върха между Китай и Европейския съюз, се състоя в Пекин тъй като лидерът на партията-държава Си Дзинпин бе обявил, че не може да пътува до Европа поради липса на време. Няма значение, че той го намира всяка година, за да отиде например в Москва и да отпразнува  безграничното си приятелство с Владимир Путин. Си беше там през май и ще приеме руския президент в края на август за четири дни, за да формализира отново това, което комунист №1 на света описва като „големи промени, каквито не са виждани от век“, тоест пренастройване на световния ред за сметка на този, установен от Запада. И така Урсула Фон дер Лайен и Антонио Коща трябваше да пътуват до китайската столица, където домакинът ги зарадва май единствено с назидателен урок в анти-тръмп нюанси. Такива италианският в. „Кориере дела сера“ откри в дръпнатото от Си Дзинпин пред гостите му кратко слово, в което той им бил очертал три напътствия за това как ЕС да развива отношенията си с Народната република.  Първо –  да се придържа към взаимното уважение с цел укрепване на равностойнното партньорство, което да не бъде насочено срещу трети страни. Като Китай се задължава да подкрепя европейската интеграция и стратегическата автономност на ЕС, а ЕС уважава избрания от Китай път и неговата социално-икономическа система, разбирай комунизма. Второто напътствие чертае „упоритост и откритост в сътрудничеството, като различията и търканият се управляват по подходящ начин“, защото „сливането на интересите не е заплаха“ и засилването на конкурентоспособността не трябва да се основава на „изграждане на стени или бариери“. Трето – и ЕС, и Китай, трябва да поддържат мултилатерализма и да защитават международния ред, основан на ясни правила и укрепен от по-справедлива и рационална система за глобално управление, да допринасят за общ планетарен отговор на изменението на климата, да се ангажират с политически диалог и практическо сътрудничество в областта на изкуствения интелект и да насърчават съвместно справедлив и подреден многополюсен свят в една „приобщаваща глобализация.“

Иначе в Пекин не се случи нищо съществено като договорка,  дори що се отнася до борбата срещу глобалното затопляне – въпрос, по който китайците и европейците би трябвало да се разграничат от Съединените щати в момент, когато Вашингтон изцяло го е отписал. Според „Льо Монд“ обаче дори по тази тема „е била необходима борба за съставяне на разпространеното съвместно комюнике“, като по всички останали проблеми от взаимен интерес и най-вече по онези, свързани с търговско-икономическото сътрудничество, различията били останали без някаква перспектива за намиране скоро на  общ отговор. А точно в търговията Брюксел констатира задълбочаване на дисбаланса с Пекин, без да се очертава някакъв изход от завъртялата се отдавна низходяща спирала. Ами за едно десетилетие търговският дефицит на Европейския съюз с Китай се е удвоил, надхвърляйки 300 милиарда евро годишно, поставяйки Стария континент в изключително неблагоприятна ситуация на зависимост. За това Брюксел осъжда огромните държавни субсидии на Пекин, които често правят китайската конкуренция нелоялна, създавайки повишен риск за работните места и за промишлеността в Европа, не е съгласен и с протекционистичните бариери, от които Китай никога не се е отказвал. Неприемлив за ЕС е и демонстрирания  непукизъм от Пекин по другата щекотлива днес тема –  преустановяването на войната в Украйна, която Русия едва ли би могла да продължи без Китай да я финансира чрез покупките на горива и без доставките на машини за сглобяване на дронове и на компоненти за тях. В същото време обаче на Фон дер Лайен и на Коща им е била предоставена възможност да наблюдават  от прозорците на лимузината „Червено знаме“, с която местният протокол ги  е превозвал, до каква степен в Китай вече се е появил един нов свят. Навсякъде се виждали нови елегантни местни марки автомобили, предимно електрически или хибридни,  улиците били изключително чисти, хората спретнато облечени и радостни, магазините с прилично подредени витрини, парковете, пълни с щастливи деца, жилищните сгради приветливи дори в тяхната огромност и помпозност. Като на пресконференцията след „юбилейния форум“  Фон дер Лайен била поставила следната диагноза на китайско-европейските отношения: те са в „преломна точка“. Но няма нищо, което да подсказва, – писа „Льо Монд“, – че ЕС има дори минимална представа как да се решат фундаменталните проблеми и да се осъществи преломът.

Два дни след като Фон дер Лайен и Коща се върнаха омърлушени в Брюксел, шефката на ЕК отлетя за Шотландия, където трябваше да се помъчи да реши друг голям проблем – озаптяването на заканите на Вашингтон за жестоки мита от 1-ви август върху внасяните в САЩ европейски стоки. Срещата й с президента Доналд Тръмп започна в 18:30 часа българско време в неделя и продължи два часа, след което двамата лидери обявиха на пресконференция, че са постигнали споразумение за взаимно обмитяване на вноса с 15 процентна такса, считано от 1-ви август. Като за да получи желаните 15% мита, а не развените като заплаха от Вашингтон 30-процентни налози, според брюкселски източници в навечерието на срещата в Шотландия Урсула фон дер Лайен  била кандисала пред две важни условия на САЩ – ЕС да купува само от тях полупроводници, разбирай чипове,  а не от Китай и дори от Тайван, както и да премахне финансовите и цензурните ограничения пред дейността в Европа на американските „уеб“ и „хай-тек“ гиганти „Google“,  „Apple“, „X“, „Meta“ и др. Освен това по време на двучасовата дискусия с Тръмп европейската „премиерка“ се била съгласила ЕС да купи през следващите две години от САЩ енергийни източници за 700 млрд. долара и да инвестира Отвъд Океана 600 млрд. долара, плюс закупуването на бойна техника и боеприпаси за непосочена, но изключително тлъста сума. С различни налози, които ще бъдат уточнени допълнително, пък ще бъдат „натоварени“ фармацевтичните продукти.  Куп западноевропейски медии оцениха в аванс тези „бонуси-отстъпки“ на Фон Дер Лайен като „сваляне на гарда“ от шефката на ЕК  и като израз на европейското безсилие пред Америка. Още повече, че Тръмп не е приел по време на срещата нейното искане митата в САЩ за европейските стомана и алуминий да паднат от сегашните 50% също на 15%, както и на автомобилите от Стария континент – от 27,5% на 15%. А стремежът на Брюксел по принцип бе да бъде постигната договорка за взаимно нулеви мита със САЩ или най-много за стоящо пред тях число между 2 и 5. По простата причина, че само Италия би изгубила за година от 15-процентовите такси над 40 млрд. долара или някъде към 2% от нейния БВП.

С две думи през отишлата си седмица Европа пак трябваше да преклони глава в унисон с величествената си немощ, която шефката на ЕК сякаш олицетворява в нейната крехка, но все пак жилава фигура. Онази, която обаче ни кара да виждаме след Пекин и Шотландия чашата на ЕС полупълна, а не полупразна или направо празна. Такава, каквато можеше да бъде ако „диалогът между глухи“ в китайската столица въобще не се бе състоял. Или ако Доналд Тръмп, недай си Боже, не бе свил в неделя вечер развяните от него пред лицето на Европа 30 процентови мита на 15%. И като истински джентълмен държавният глава на САЩ похвали Фон дел Лайн пред журналисти, че била свършила прекрасна работа за ЕС, а не за Америка.