© |
С Валери Жаблянов от „Левицата!“ разговаряме за това какви избори направихме само преди броени дни.
Здравейте г-н, Жаблянов.
Здравейте, добър ден.
Добър ден.
Изборите, които направихме, показаха хроничния дефект на нашата многопартийна демокрация от години, който се възпроизвежда, който няма как да бъде преодолян очевидно на сегашния етап. А именно става дума за следното: сравнително ниско участие на гражданите, с което вече като че ли политиците свикнаха, не се вълнуват. Не забелязвам много да се вълнуват от това колко гласове са получили от имащите право на глас български граждани. Въпросът е там да излезе сметката и да имат някакви народни представители в Народното събрание, което сваля непрекъснато доверието към държавните институции, към законодателния процес и е в основата на сегашната, ще кажа вече перманентна политическа криза, криза на партийнополитическата, многопартийната система. Политическите парти не успяха да се обновят. За мен, за нас от „Левицата!“, това беше едно от възможните решения за повишаване на доверието на гражданите – обновлението на политическите партии в кадрови, в идеен и в политически смисъл. Партиите предпочетоха да останат в същия си състав, със същите си на практика почти всички еднолични ръководители, вождистката партийна система продължава да се самовъзпроизвежда, като в същото време доверието на гражданите продължава да пада.
Т.е. заради това ли 2/3 от българите не можаха да припознаят нито една партия, нито от старите, нито от новите формации?
Не, те не само че не припознаха, за моя голяма изненада може би, хайде сега, да не казвам чак такава голяма изненада, но нашето общество не търси решение на създалата се, на възникналата ситуация в икономиката, в доходите, в инфлацията, в обедняването на населението, енергийната криза, която ни докараха тука през последните две години, растящата корупция. Лично за себе си мисля, че много хора, които участват в политиката, наблюдават политическия процес, едва ли могат да си отговорят на въпроса защо партия ГЕРБ, например, е победител в изборите. Тъй като е ясно чия е отговорността България днес да е в това положение. Мисля, че всеки, който е безпристрастен участник в политическия процес, спокойно може да отговори на кого е отговорността от последните години за днешното състояние на България – на партиите от десницата, на ГЕРБ, които управляваха последната година от правителството си в непрекъснати протести, на партиите от „Продължаваме Промяната“, които сформираха една нескопосана коалиция, провалиха енергийната политика на България, създаваха криза в отношенията международните и във външната политика, и след това по най-безславен начин се измъкнаха от управлението. Това е отговорността на тези партии. За мене е голяма, няма да кажа загадка, защото имам обяснение за себе си, мястото, на което те са поставени в резултат на изборите. То се дължи на неучастие на голяма част, повтарям, от гражданите в политически процес, отказ може би с основание омерзени в някаква степен от това, което се наблюдава, но пък за съжаление, това води до това състояние, което ние го имаме в момента. И сега партията, която загуби доверието, която беше така стана символ на неприятни явления в нашето държавно управление, каквото е корупцията, изразяваща се в най-различни форми, отново иска доверието на гражданите да състави правителство. Това е един нонсенс, ние отново ще влезем в криза, защото моделът си остава същия на управление.
Добре де, левите политици никаква вина ли нямат за цялата ситуация?
О, огромна вина имат. Огромна вина имат левите политици ще кажа. Огромна е вината на левите политици.
Как бихте я формулирал тази вина? В какво се изразява?
Ами невъзможността да се осъществи консолидация вляво върху основата на ясна, ляво ориентирана управленска програма на държавата.
А защо? Егото ли е по-голямо сред левите политици? Защо няма консолидация вляво?
Не, тук не става въпрос за его. Тук става въпрос за много сериозни, дълбоки идейни различия вляво. Значи, първо, по дефиниция говоря, за по-голямата част от нас, от левицата, левицата е носител до голяма степен и отстоява гражданските права и свободи, носител на демократичния политически модел, на многопартийната функционираща система, на социалната демокрация в нейния най-широк смисъл като форма на обществено устройство и функциониране на икономиката. Това е левицата. А за съжаление ръководството на най-голямата партия в ляво доскоро – БСП, то зави вдясно, загуби ориентация, влезе в една четворна коалиция, за която вече споменахме какъв беше резултатът от нейното управление, и склонно на всякакви компромиси в името на оцеляването на председателката на партията. Това е една от причините, мисля че съществена причина, защото ясно е, че когато няма ясна лява посока на развитие, на формиране на лява политика, отговорността на първо място е на най-голямата партия в ляво, а още на по-първо място – на нейния ръководител.
А Вие разочаровани ли сте от факта, че въпреки, че не се увеличиха избирателите на БСП, някак си засега са твърде малко избирателите и на „Левицата!“? Защо? Защо не ви припознаха вас, ако БСП не са истинското ляво? Къде е причината?
Вижте, този въпрос с припознаването понякога ми е много така странен, в някакъв момент и забавен даже, защото стои главният въпрос: от какви позиции, кое е това, което мотивира българските граждани да участват в политиката и да избират?
Именно.
В никакъв случаи не е някакво припознаване. Това е едно социологическо понятие, което много така навлезе нашироко, но в голяма степен за мен безсъдържателно. Става въпрос за средното: „Левицата!“ беше създадена буквално за дни. „Левицата!“ е една коалиция, както знаем, по форма и политическа платформа по съдържание от политици вляво, които искахме да дадем възможност и да дадем видимост на българските избиратели, че вляво има друго ляво, което е различно от това, което представя БСП в последните години.
Това няма ли да обърка малко избирателя? Питам Ви, защото в разговори със специалисти, някои от тях са категорични, че всъщност на 2/3 от българина му липсва политическа култура и способност да отсява и да разбира различните политически направления, различните ценностни системи на различните типове партии и управления и т.н. Т.е. липса на елементарна грамотност.
Може и ида има някаква истина в тази констатация, ако следим така да се каже преливащия се електорат в новите партийни проекти. Тука почти всички са единодушни, че едни и същи хора през няколко месеца гласуват един път за „Промяната“, един път за ИТН, един път от ИТН отиват към „Български възход“, след това отиват към друга посока. Т.е. очевидно е, че има някаква такава динамика. Сега, на какво се дължи? Дали на липсата или на спецификата нашата политическа култура, дали на липсата на ясни идейно обособени групи в българското общество? Сигурно отговорът се корени във всички тези констатации. Но, що се отнася до „Левицата!“, разрушителната роля на БСП с нейната политика през последните няколко години е главната вина за това мнозинството граждани да не съзират надеждна управленска алтернатива вляво. Защото когато издигаш Вежди Рашидов за председател на Народното събрание, както направи Нинова, както предложи Асен Василев за министър-председател в третия си мандат с едно от парламентарните раздавания, както се казва, когато изпращаш оръжие за Украйна и безцеремонно лъжеш по всички телевизии, че това не е така, няма как левицата в България да бъде в добро състояние. А затова и възникна „Левицата!“ такава, каквато я видяхме на тези избори, и разбира се, не сме удовлетворени от резултата. Но това за нас не е драма, за нас по-важното беше да демонстрираме, че има друга левица в България, която е привърженик на ясно отстояване на левите ценности, на отстояване на социалната справедливост като принцип в обществото, а не на раздаването на някакви бонуси с някакви решенията ту на тая, ту на оная група, и накрая не е ясно какво се получава, и накрая се оказва че бизнесът е получил повече пари от щетите, които са му нанесли КОВИД епидемията и инфлацията, и всъщност цялата криза са я понесли гражданите. Всичките тези хаотични мерки, които се взимаха, уж с доброто намерение да се спаси тоя бизнес, да се спаси оная група, да се даде на еди кой си, накрая се оказа, че се задълбочили различията в обществото, че тежестта на кризата е върху определени социални групи, и това са работещите хора, младите семейства, върху тях с стоварва кризата в момента. БСП не можа да се ориентира в тая обстановка, подпомагаше тази политика. Така че БСП остана с намаляващите избиратели на Корнелия Нинова. Това е, което може да се каже. Няма никакви заговори в тая работа, много ясно трябва да й се даде на тази госпожа да разбере, че тази мания за някакви преследвания, за заговори и какво ли не е още, е поведение, което е отглас от друга епоха.
Излязоха в публичното пространство твърдения, че всъщност „Левицата!“ е създадена, за да изтегли избиратели от БСП.
Това не са твърдения, това са директни обвинени от Корнелия Нинова на пресконференция от вчера.
Да, как бихте коментирал?
Какво да коментирам?
„Левицата!“ се създаде, за да се търси обединение. Реакцията на г-жа Нинова след изборите е убийствена. Г-жа Нинова, поне по нейни така изявления, допреди известно време твърдеше, че срещу нея има две покушения срещу живота й, два опита за покушение, не знам дали си спомнят българските граждани.
Да.
А след това се твърдеше, че има вътрешнопартиен заговор, финансиран от ГЕРБ в БСП. Бяха оклеветени поредица от политици вътре в БСП най-незаслужено с откровени глупости. Днес се твърди, че има държавен заговор, в който едва ли не е участвал президентът, който искал да намали на БСП резултата. Тука става дума според мен вече за някаква патология, политическа или друга, която няма нищо общо с „Левицата!“, няма нищо общо с БСП, няма нищо общо с традицията на тази партия, това е нещо съвършено различно.
И, г-н Жаблянов, сега накъде „Левицата!“?
„Левицата!“ ще работи върху програмата за местните избори, нашата програма за местните избори, върху подготовката на листи и кандидати за участие в местните избори, върху разширяване на връзките ни с гражданското общество и с онази част от българските граждани, които са готови да се противопоставят на обедняването, на изпращането на оръжие за Украйна, на всички онези агресивни групи войнолюбци, които влязоха в българския парламент, и които в първия момент са готови да се доказват пред външните си началници, залагайки интересите на българската държава.
Много Ви благодаря, г-н Жаблянов за този коментар.
И аз Ви благодаря.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
