Някои ще се включат с жива сила, други като страната ни – с техника и обучения, но никой не отива на фронта
България няма да изпраща войници в Украйна, но югоизточната ни съседка Турция е една от 26-те държави, изразили готовност да пратят там мироопазващи сили.
Това стана ясно след среща на премиера Росен Желязков с председателя на Европейския съвет Антонио Коща в София.
В четвъртък Желязков се включи дистанционно в среща в Париж на т.нар. коалиция на желаещите – форматът на държавите, които помагат на Украйна и ще участват във възстановителния ѝ процес след края на войната. След това френският президент Еманюел Макрон обяви, че 26 държави са изразили готовност да пратят военни, но не да се бият на фронта, а като мироопазващи сили след края на военната агресия. Той спомена само Италия, Полша и Германия.
Немският канцлер Фридрих Мерц обаче уточни, че страната му ще реши за военна намеса, когато се уточнят общите намерения. А италианската премиерка Джорджа Мелони твърдо заяви, че няма да прати жива сила, но биха следили за спазване на евентуален мирен договор, както и с обучения на военни извън територията на Украйна.
Коалицията няма конкретен списъчен състав, но е от 30-31 държави, основно членки на ЕС и НАТО, така че
България е една от малкото страни, които са отказали
В срещата в Париж участва и председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който по-късно кацна в София за разговор с Желязков. Визитата му бе част от обиколка на столиците на държавите от ЕС.
На брифинг късно вечерта в резиденция “Бояна” Коща изреди и някои от другите държави, които ще участват: Норвегия, Исландия, Турция, както и Канада, Нова Зеландия и Австралия. Той обясни, че всяка държава ще се включи по различен начин спрямо собственото си законодателство и решения.
26 от страните членки на тази коалиция са се съгласили да интегрират усилията си да предоставят гаранции за сигурност в Украйна, за да се гарантира дългосрочен мир, като сила за укрепване на украинската армия и за възпиране на бъдещи атаки от Русия. Тези 26 държави имат различни правила, роли, някои от тях ще имат хора на място – може би в Черно море, може би летателни апарати във въздуха, но това е спрямо техните решения и закони, обяви Коща.
Той обясни, че ЕС ще осигури финансова подкрепа на украинската армия, ще удължи и разшири мисията си за учения и възстановяване на украинските сили, за отбраната им и най-вече за присъединяването на Украйна към ЕС.
България ще се придържа към решението на Народното събрание да не праща хора в Украйна, категоричен бе премиерът.
Ние ще се включим с антиминни и спомагателни кораби
в Черно море, както и с летищна и друга спомагателна инфраструктура. Желязков акцентира на важността на Черно море – на него не може да се гледа просто като на басейн, а като част от европейската система за сигурност. Затова България ще работи за изграждане на Черноморски център за морска сигурност заедно с Румъния и Турция. Коща благодари на страната ни за последователната подкрепа за Украйна и за усилията за засилването на отбранителните способности на ЕС. На срещата в “Бояна” е бил поставен и въпросът за интеграцията на Западните Балкани и конкретно за приема на Северна Македония. Единственият път напред е пълното изпълнение на договореностите от юли 2022 г. без възможност за тяхната ревизия, посочи Желязков. И
специално акцентира върху правата на българите
там. От своя страна Коща увери, че каквото е договорено, е договорено и трябва да се спазва. Но допълни, че не трябва да забравяме, че северномакедонците вече са променили знамето и името си и имат нужда от уверение, че няма да им бъдат поставяни допълнителни условия.
