През април списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА), посвети своя брой на темата „България и световните изложения“. Изданието е вдъхновено от откриването на 13 април на Световното изложение в Осака, в което страната ни се представя със собствен павилион от най-висок клас – тип „А“.
Предстои броят да бъде преведен на английски и на японски език. Изданието ще бъде представено на 18 май с видеовръзка с българския павилион в Осака, когато се отбелязва Денят на България на ЕКСПО 2025. Събитието ще се проведе едновременно и в зала „МаксиМ“ на БТА в София и в националните пресклубове на агенцията в страната и чужбина.
Априлският брой на ЛИК започва с думи на българския писател и общественик Алеко Константинов, който в своите произведения разказва за няколко световни изложения – пътеписът „До Чикаго и назад“ отразява пътуването му до Световното изложение в Чикаго през 1893 г. Преди това той посещава Световното изложение в Париж (1889 г.), както и изложение в Прага (1891 г.), което от своя страна намира място на страниците на „Бай Ганьо“.
Ивелина Габровска, директор на Историческия музей в Свищов – родния град на Алеко Константинов, разказва за пътуванията на писателя, свързани с изложенията. „Алеко вижда България в системата на съвременния свят, той пътува със страстта на пътешественика, с любопитство, но и със стремеж за съизмерване на българското с чуждото“, отбелязва тя.
През април БТА изпрати специален кореспондент в Япония – репортера Иван Лазаров, който отрази откриването на българския павилион в Осака. Той представи не само впечатленията на официалните лица, част от събитието, а и на някои от първите гости, чакащи на дълга опашка, за да влязат в палатата ни. Някои от гостите от страната домакин споделят, че свързват България с киселото мляко, а други я определят като „гостоприемна страна, част от голямото европейско семейство“.
„На ЕКСПО 2025 България ще бъде там, където ѝ приляга да бъде – редом до световните сили“, казва за списание ЛИК Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) – институцията, която координира дейността на междуведомствената работна група, подготвяща представянето на страната ни световния форум. „България не е в позиция да стои встрани. Ние трябва да се превърнем във фактор особено когато става дума за туризъм, инвестиции и научни възможности“, допълва още той.
„Преминаването през българския павилион е лично преживяване, което вдъхновява, ангажира и оставя следа“, казват за изданието и представители от концептуалния екип, работещ по павилиона на България за ЕКСПО 2025, сред които са арх. Мария Господинова, Искрен Кръстев и представители от MP-STUDIO: Марин Петков – основател и управител на студиото, Страхил Йордaнов – творчески директор, и Марин Димитров – оперативен директор на MP-STUDIO.
Преди 55 години България също участва на Световното изложение, което се провежда в Осака. Списание ЛИК припомня как през 1970 г. това е било отразено в новините на БТА. Събитието предизвиква отзвук както у нас, така и в Япония, за което свидетелстват цитирани статии от японската преса. Сред посетителите на българския павилион, представен с визията на четири пирамиди от алуминий и стъкло, извисяващи се като планински върхове, е и императорът на Япония – Хирохито. Тук членове на японското императорско семейство за пръв път опитват кисело мляко и остават впечатлени от него – благодарение на това то става част от японската кухня и носи името на България.
„Сътрудничеството между България и Япония придоби други измерения след нашето участие на Световното изложение в Осака“, казва пред ЛИК инж. Иван Попйорданов, разработил аудио-визуалната част на експозицията в българския павилион на ЕКСПО 70.
Изданието на БТА разказва и за участието на Детския радиохор на Българското радио и телевизия на ЕКСПО 70. Под диригентството на Христо Недялков децата участват със свои изпълнения в рамките на Световното изложение в Осака и певческият им талант, гласовата палитра и високото професионално майсторство впечатлява японската публика. За това свидетелстват както архивни публикации от медиите, така и разкази на техни съвременници.
За „Българското кисело мляко – от Траките до Марс“ разказват от „Ел Би Булгарикум“. „На всички континенти киселото мляко е синоним на България, а българското кисело мляко е синоним на здраве и сила. Това е така от Германия и Норвегия през Япония, Южна Корея, Китай и Тайланд до далечна Гватемала“, пишат те. Според тях за българското кисело мляко е характерно високо съдържание на Lactobacillus bulgaricus, „което го прави уникално и безценно“.
От Община Казанлък споделят някои легенди и моменти от историята на българската маслодайна роза, която расте в Казанлък и Розовата долина, заради която от 1903 г. ежегодно се отбелязва Празникът на розата. От Общината посочват също, че през 1995 г. към голямото международно семейство на Казанлък се присъединява японският град Фукуяма, а петнадесет години по-късно и град Мунаката, с които българският град се побратимява. „Във връзка с култа към роза Дамасцена и нейното благоухание в Страната на изгряващото слънце 2 юни е обявен за Ден на розата. Датата се произнася „ро дзу“, което наподобява името на цветния храст“, допълват от Казанлък.
Списание ЛИК представя акценти от новините за дипломатическите и културните отношения между България и Япония, съхранени в архивите на БТА. От тях научаваме, че дипломатическите отношения между двете страни са установени още през 1939 г. – това се посочва в няколко съобщения, проследяващи назначаването на японския пълномощен министър в нашата страна – Негово превъзходителство г-н Теруо Хашия, и срещата му с българския цар, за да връчи акредитивните си писма. В този текст са припомнени и гостувания на политически лидери от България в Япония през годините, съобщения за посещения на членове на японското императорско семейство у нас, информации за разнообразни инициативи или сътрудничество между двете страни.
В изданието на БТА е поместена и кратка история на световните изложения, която започва с Голямото изложение през 1851 г. в Лондон и стига до изложенията днес. Разказва се и за Международния панаир – Пловдив, създаден по примера на изложенията, които се организират по света. Неговото първо издание е открито на 15 август 1892 г. През 1947 г. започва изграждането на панаирния комплекс в града. През годините той е бил домакин на три специализирани световни изложения – през 1981 г. се състои Световното ловно изложение, през 1985 г., която е обявена за Международна година на младежта, е организирано Световното изложение на младите изобретатели, а през 1991 г. се провежда Второ световно изложение на постиженията на младите изобретатели.
Тематична хронология, включена в списанието, представя как световните изложения са присъствали в новинарския поток на БТА през десетилетията. Едни от първите публикации, които се откриват по темата, са от 1900 г., когато се провежда Световно изложение в Париж, Франция. Хронологията разказва както за универсалните световни изложения, така и за две от техните разклонения – специализираните и градинарските световни изложения, които също се провеждат през годините.
Списание ЛИК дава повече информация и за самия архив на БТА, представен в отделна статия в броя. В нея се посочва, че през 2021 г. в структурата на агенцията е обособена дирекция „Архиви и справочна“. В състава и влизат отделите „Исторически архив“, „Справочна“, „Фото- и видеоархив“ и Библиотеката на БТА.
През 2023 г. БТА съвместно с Българското национално радио, Българската национална телевизия, Държавната агенция „Архиви“, Българската национална филмотека и Изпълнителната агенция „Инфраструктура на електронното управление“ в партньорство с Министерството на културата (МК) и Министерството на финансите (МФ) стартира изпълнението на проект „Дигитализация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. По проекта в изпълнение на инвестицията БТА оборудва модерен дигитализационен център. По Плана за възстановяване и устойчивост БТА разполага с изцяло нови архивохранилища. Те бяха официално открити на 16 февруари 2025 г. – деня, в който се навършиха 127 години от излизането на първия бюлетин на БТА.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Априлският брой на тема „България и световните изложения“ можете да откриете на следния линк – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/48.
