БУМЕРАНГЪТ СЕ ЗАВРЪЩА: Еврозоната е пред реалната перспектива да изпадне в рецесия

• БВП на България ще остане далеч от прогнозата в бюджета
• Ако тенденцията на спад в износа се потвърди, това ще бъде показателно за загуба на конкурентоспособност на еврозоната
• Икономическият растеж на България ще продължи да се забавя

Основни икономически показатели се характеризират с висока степен на несигурност през изминаващата година. Това се дължи на глобалното напрежение, увеличаването на лихвените проценти от страна на централните банки, както и все още високите, макар и намаляващи, темпове на инфлация. Преди да преминем към прогнози и очаквания за икономическите процеси и индикатори през следващата година, е нормално да разгледам текущото развитие. В настоящата статия се спирам на еврозоната, като наш основен търговски партньор, но ще включа в анализа и българската икономика.

През третото тримесечие на настоящата година икономиката на еврозоната се свива в реално изражение с 0,1% спрямо предходното тримесечие (сезонно изгладени данни за съпоставимост). През първото и второто тримесечие бе отбелязан минимален растеж от 0,1%, като колебливото развитие продължава. Официалният спад изправя еврозоната пред реалната перспектива да изпадне в техническа рецесия, която се наблюдава при две последователни тримесечия на спад спрямо предходните. Могат да се откроят сериозни различия по отношение на развитието през третото тримесечие в отделните страни от еврозоната, като най-голям спад е отбелязан в Ирландия с 1,9%, докато с най-висок растеж се характеризира Малта – с 2,4%. Общо 10 страни от еврозоната отбелязват икономически спад.

Техническа рецесия се наблюдава в пет страни от еврозоната: Естония, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Австрия. В Естония икономическият спад продължава вече седем тримесечия, а в Ирландия – четири тримесечия, което е индикатор за сериозни предизвикателства пред развитието им. Най-голямата икономика в еврозоната, тази на Германия, отбеляза спад с 0,1%, но все още не е изпаднала в рецесия.

Промяната в БВП в реално изражение е добре да се проследи и на годишната база, т. е. спрямо третото тримесечие на 2022 г., като за целта е на-добре да се използват сезонно неизгладени данни. Икономиката на еврозоната през третото тримесечие се свива на годишна база с 0,3%, като спад се наблюдава в осем страни. Ирландската икономика се свива с 5,8%, докато най-голям растеж се наблюдава в Малта със 7,1%. Икономиката на Германия отбелязва второ последователно тримесечие със спад на годишна база, като свиването се задълбочава – 0,4% през второто и 0,8% през третото тримесечие. Немският икономически модел претърпя сериозни промени, като преди поредицата от кризи разчиташе на евтина енергия от Русия и значителен износ към Китай. Разделянето на глобалната икономика на отделни зони поставя значителни предизвикателства пред Германия, които се усложняват от “зеления преход”, при който не могат да се заместят ефективно изкопаемите енергийни ресурси.

Основни компоненти на БВП

Потреблението в еврозоната, което заема най-голям относителен дял в БВП, намалява през третото тримесечие с 0.3%. Общо 8 страни от еврозоната отбелязват спад, като свиването в Германия е с 1.9% (трето последователно тримесечие с отрицателно изменение).

Инвестициите в основен капитал в еврозоната намаляват с 0,7% на годишна база, като спад се наблюдава в 8 страни от еврозоната, сред които: Германия (с 0.2%), Франция (с 0.2%) и Италия (с 1.6%). Показателно е, че най-големите икономики в еврозоната не успяват да увеличат своите инвестиции, което предполага недостатъчен потенциал за развитие и през следващите периоди, както и проблеми пред икономическите им модели.

Силно негативно е развитието и на износа на стоки и услуги в еврозоната, който на годишна база намалява с 3,4%, като спад се наблюдава в 16 страни (изключенията са: Кипър, Малта, Португалия и Словакия). В най-големите икономики от еврозоната спадът е: Германия с 3,8%, Франция с 0,6%, Италия с 2,1% и Испания с 1,5%. При износа на стоки ситуацията е още по-тревожна – спадът в еврозоната е 5,3%, в Германия е 4,8%, във Франция е -0,9%, в Италия е -3,3%, в Испания е -6,2%. Ако тенденцията на спад в износа се потвърди и през следващите тримесечия, това ще доведе до рецесия и ще бъде показателно за загуба на конкурентоспособност на еврозоната спрямо останалите икономически блокове.

Брутната добавена стойност, която характеризира икономиката от страна на производството (предлагането), намалява с 0,2% в еврозоната, като спадът в Германия е с 0,7%. Общо девет страни от еврозоната отбелязват намаление на този показател на годишна база.

Евростат публикува и индекс на общата пазарна продукция, който комбинира влиянието на следните краткосрочни бизнес индикатори в реално изражение – индустрия, услуги, строителство и търговия. През септември индексът на пазарна продукция в еврозоната отбелязва спад на годишна база с 2,6%. Това се дължи основно на спада в индустриалната продукция (с 6,1%) и търговията (с 3%), докато строителството нараства с 0,1%, а услугите се увеличават с 1,6%. Затвърждава се тенденцията и от предходните показатели за проблеми пред производството, които могат да имат и по-продължителен характер.

Увеличаването на броя на страните с икономически проблеми и спад ще доведе до все по-голям натиск върху ЕЦБ да премине към намаляване на основния лихвен процент на парична политика през следващата година. Засега пазарните участници предвиждат подобен спад, докато централните банкери са на мнение, че трябва да се задържат лихвените проценти на относително високи нива, за да се намали инфлацията до целта си от 2%.

Икономическо развитие в България

На този фон българската икономика все още изглежда относително стабилна и се характеризира с положителен икономически растеж. Влошаването на търсенето в основните ни търговски партньори ще ни се отрази с известно забавяне, като до момента липсва ефективна икономическа политика, която да се опита да намали това влияние и дори да извлече ползи.

Българската икономика нарасна с 0,4% през третото тримесечие спрямо предходното, като същият темп се наблюдаваше и през второто тримесечие. Нарастването на годишна база е 1,5% (неизгладени данни), като темповете намаляват спрямо предходните две тримесечия. За деветмесечието реалният растеж е 1,8%, което съвпада с прогнозата на Министерство на финансите от проекта за бюджет за 2024 г. Проблемът е, че забавянето на растежа твърде вероятно ще продължи и през четвъртото тримесечие, което предполага за цялата година да не се реализира предвиденото в бюджета.

Разминаването ще е още по-голямо по отношение на БВП в номинално изражение. То е прогнозирано за 2023 г. в размер на 191 млрд. лв. и служи за основа за оценката на събираемостта на приходите в бюджета, както и за целта за дефицит. В периоди на висока инфлация, съчетана с положителен реален растеж, се наблюдават и високи темпове на номинално нарастване. През 2022 г. икономиката се увеличи номинално с 20,7%, което беше използвано от правителството да заложат номинално нарастване с близо 14% и през 2023 г., като номиналният БВП е записан в размер на 191 млрд. лв. За да се изпълни тази прогноза, трябва през четвъртото тримесечие да икономиката номинално да нарасне с 20%, при положение че третото се увеличи номинално с 5,8%, а инфлацията продължава да намалява. За първите три тримесечия икономиката нарасна номинално с 11,3%. Това прави невъзможна прогнозата за номиналния БВП, като по-вероятно е през март 2024 г. Националният статистически институт да публикува данни за БВП около 184 млрд. лв. В подобна ситуация БВП за 2023 г. ще се окаже със 7 млрд. по-малко от прогнозирания в бюджета, а дефицитът на касова основа ще бъде 3,2%, ще надхвърли границата от 3% и ще наруши фискалните правила. Ако има толкова голямо отклонение през 2023 г., то БВП през 2024 г. ще остане твърде далеч от записаната стойност за целите на бюджета в размер на 205 млрд. лв., като ще се променят ключови показатели. Фискалната стабилност ще бъде нарушена и ще е необходима актуализация и сериозно ограничаване на разходите.

През третото тримесечие продължава реалният спад във вноса (6,8%) и износа на стоки и услуги (2,8%), което е сигнал за проблеми по отношение на растежа на БВП като цяло. Тенденцията продължава и през настоящото тримесечие като износът на стоки за периода януари-октомври намалява в номинално изражение с 6%, а вносът на стоки намалява с 10,5%.

Индексът на промишленото производство през октомври намалява на годишна база спрямо същия месец на предходната година с 5,4%, като спад се регистрира и в основните му компоненти: добивна промишленост, преработваща промишленост и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ.

Индексът на строителна продукция през октомври намалява на годишна база с 1%. Гражданското/инженерното строителство намалява с 2,7%, докато сградното строителство регистрира минимално нарастване с 0,3%. Липсата на растеж при инженерното строителство е свързано вероятно със забавянето на публичните проекти и капиталовите разходи, които за поредна година могат да се окажат буфер в бюджета.

От краткосрочните индикатори само индексът на оборота в търговията на дребно нараства през октомври с 3,1% на годишна база. Като цяло, публикуваните данни за първия месец на последното тримесечие не дават основание за оптимизъм и вероятно икономическият растеж ще продължи да се забавя.

Еврозоната и големите икономики в нея забавят своето икономическо развитие, което увеличава натиска по отношение на ЕЦБ да спре увеличаването на лихвените проценти и дори да обяви момент през следващата година, през който ще започне да ги намалява. Въпреки че инфлацията на годишна база в еврозоната през ноември спадна до 2,4%, средногодишната се задържа, според последните налични данни към октомври, на твърде високото ниво от 6,6%, което е далеч от целта от 2%.

Както написах в предходната си статия , стратегията на големите централни банки през последните години е да видят реалните данни и тогава да действат. Това изисква още време и допълнително намаление на средногодишната инфлация преди категорични действие в посока сваляне на лихвените проценти.