В нашата рубрика продължаваме да представяме резултатите от изследователската работа на шестокласниците от Клуб „Знаете ли български език?” при СУ „Св. Климент Охридски” в Добрич. Днес ще прочетете за писателката Севда Костова и за диригентите Захари Медникаров и Петър Крумов.
СЕВДАЛИНА КОСТОВА
Севдалина Димитрова Костова (Севда Костова) е българска писателка, романистка, пътеписка, есеистка, поетеса и преводачка от румънски език. Родена е на 3 ноември 1921 година в град Добрич. Завършва полукласическия отдел на смесената гимназия „Цар Борис Трети” в град Добрич през 1941 година. Посещава курс и получава свидетелство от Универсално кулинарно изкуство за профила „Готварство и сладкарство”.
Тя издава книгите „Сладкарска книга” и „Тестени ястия на фурна”. През 1955 година съставя сборник със сто и петдесет народни песни. Превежда хиляда двеста и петдесет стиха. През 1965 година започва оригиналната си писателска работа с философските есета „Брехт срещу Шекспир” и „За еманципацията на жената”.
Прави дебют в пътеписния жанр. Пише романа „Без място в света” през 1972 година. През 1982 година създава автобиографичния роман „Спомени от детството” с вариант за заглавие „Земя и корени”, а през 1984 година написва следващата си книга – романа за великото преселение на народите „Чеда на Вотан”.
Две години по-късно започва епистоларния роман „Отронени листа”, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Исус – „Благовестие на Мариам”, 1994 година. През 1999 година заради романа „Пенелопеида” (1993 година) е предложена за Нобелова награда.
Умира на 11 февруари 2002 година на 80 години в град Варна.
Мила Чеварганова – VI А клас
ЗАХАРИ МЕДНИКАРОВ
Захари Медникаров е роден на 7 януари 1924 г. в Добрич, където още като ученик в българската гимназия в годините на румънското господство над Южна Добруджа свири в ученическата духова музика. След 1940 г. прави и първите си стъпки в хоровото изкуство. През 1942 г. известният български музиковед Ал. Моцев основава смесен хор, с който взема първа награда на ученическия хоров фестивал в Шумен.
Завършил средното си образование през 1945 г., той следва в Юридическия факултет на Софйския университет, като същевременно, за да се издържа, дирижира едновременно и последователно няколко хора в столицата, между които и хора на Българо-руското дружество, в който привлича предимно добруджански студенти.
През 1948 г. се записва студент в Българската музикална академия, която завършва през 1952 г., като продължава да ръководи хорови състави в столицата и работи като оркестрант в Държавния музикален театър.
През 1952 г. по настояване на хор „Добруджански звуци“ от родния му град Добрич той се завръща „временно“ в града, за да замести заболелия диригент на хора Йосиф Душек. Оттогава и до последните си дни той дирижира този хор.
Кратко време след поемането на „Добруджански звуци“ съставът му се увеличава на 120 хористи и започва възходящият му път: още през 1953 г. хорът получава първа награда на областния преглед във Варна, а в София става национален първенец, редом с хора на пощите.
През 1962 г. става носител на втора награда в Полифоничния конкурс в Арецо, Италия – като първия български хор, излизащ на международни конкурси в Европа.
Следват гостувания на хора в Румъния, Чехословакия, Унгария, Италия, Англия, бившия Съветски съюз, Гърция и другаде – по няколко пъти. В програмата на курса в диригентския семинар, ръководен от Захари Медникаров в Комо, той включва редом с произведенията на Моцарт, Вивалди, Пучини и произведения на източноправославната музика.
Хор „Добруджански звуци“ и неговият диригент са носители на многобройни наши и чужди награди и отличия, но се гордеят най-много със своя златен медал „Кирил и Методий“, първа степен.
През 1961 г. Захари Медникаров създава детския хор на град Добрич, който в продължение на 42 години е между първите в страната. В своя репертоар хорът включва произведения от 15. – 16. век до наши дни.
Иванина Василева – VI Г клас
ЗАВИНАГИ СВЪРЗАН С ДОБРУДЖАНСКИЯ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР
„За мен народната песен е не само богатство… Тя е смисълът на живота ми… Тя е истина и откровение, и философия.“
Петър Крумов
Петър Крумов е български композитор, диригент, музикален фолклорист, аранжор и публицист, свързал живота си завинаги с добруджанския музикален фолклор.
Роден е на 6 август 1934 г. в гр. Стара Загора, но заради баща си – чиновник в Народната банка, се мести от град на град. Влечението към музиката наследява от родителите си. Началното си образование започва в Силистра, където се учи да свири на двуредна хармоника, купена от баща му. Във Видин взема уроци по цигулка и след година и половина свири в самодейния симфоничен оркестър на града редом с учителя си.
През 1946 г. семейството се установява в Добрич и момчето продължава с уроците по цигулка при военния капелмайстор Тодор Димитров. Заедно с баща си – самоук флейтист, стават едни от основателите на самодейния симфоничен оркестър на Добрич. Там за първи път малкият Петър се докосва до голямата музика и световните композитори Моцарт, Бетовен, Хайдн, Хендел, Глинка, Чайковски, Григ, Росини, Щраус, Петко Стайнов, Панчо Владигеров и др. До 1952 г. е редовен цигулар в оркестъра.
Принос за оформянето му като музикант имат учителите му по музика: в прогимназията – Николай Качулев, който го прави свой помощник в младежкия ансамбъл „Дунаевски“, и в гимназията – Йосиф Душек. Като хорист и оркестрант момчето се запознава с много хорове из опери на Верди, Вагнер, Гуно и с песни от Любомир Пипков, Добри Христов и др.
През лятото на 1950 г. в Рилския манастир Петър Крумов завършва двумесечен национален курс за ръководители на самодейни колективи, където получава първите си системни познания по солфеж, оркестрация, гласова постановка, хорово дело и дирижиране.
През 1952 г. става студент в новооткритата специалност „Хорово дирижиране“ в Софийската консерватория. На своя курсов ръководител проф. Георги Димитров той дължи любовта към песента, уважението към българската култура и стремежа към усъвършенстване.
През четвъртата година от следването си Петър Крумов стажува в Народната опера, а след това жребият го отвежда в Държавния ансамбъл за народни песни и танци, което се оказва повратен момент в музикалната му кариера. Срещите му с Филип Кутев променят отношението му към българския фолклор и по-нататъшния му житейски път. В ансамбъла остава година и половина, вместо два месеца, а животът му завинаги се свърза с народната песен и фолклора.
На 1 август 1957 г. се завръща в Добрич като художествен ръководител на самодейния ансамбъл за народни песни и танци към Народно читалище „Йордан Йовков“, който от 1970 г. става Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Добруджа“. Ръководи го до 1982 г. Пътува из добруджанските села, среща се с изпълнители на народни песни и успява да запише над 4 000 песни и инструментални мелодии, които обработва и използва за репертоар на ансамбъла. Част от този репертоар е отпечатан в сборника „Народни песни от Добричко“.
От 1982 до 1988 г. е ръководител на ансамбъл „Силистра“.
Петър Крумов пише и авторска музика. Създава над 600 песни и инструментални пиеси. Неговите авторски песни за хор и оркестър: „Весел да е хороводът“, „Ой, Вельо“, „Мара, мами си думаше“, „Снощи отидох“, „Пустите момци долнянци“ и особено „Не разливай таз вода“, отдавна са високо оценени от специалистите. Най-доброто произведение обаче според автора си остава „Наша земя“. По-голяма част от музиката към танцовите постановки на ансамбъл „Добруджа“ са негово дело, като „Ръченик с шиници“, „В деня преди сватбата“, „Тракийска сюита“, „Грънчари“, както и части от музикално-хореографските композиции „Дъга над равнината“ и „Празнични песни и игри от Добруджа“. Автор е на произведения за камерен оркестър: „Котленски триптих“ и „Селски мелодии“, както и на музика за куклени пиеси: „Три смели, три верни сърца“, „Момче и вятър“, „С Хитър Петър на панаир“, и за драматични пиеси: „Нонкината любов“, „Жетварят“, „Албена“.
Има издадени грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове с лично негово творчество. Прави записи с Радио Варна, по-късно с Радио София. Носител е на редица награди и златни медали от фолклорни конкурси.
Композициите му са включени в много сборни издания. Автор е на сборници с народни песни, статии, рецензии и др. Интерес представляват книгите му „Добруджански изпълнители пред микрофона”, „Народни песни от град Добрич”, „Народни песни от Добруджа”, „Стаматка Кирилова и нейните песни”, „Народни песни от Добричко”, „Моята Добруджа”, както и неговите нотни издания и компактдискове, включващи творчеството му. Под заглавието „Насаме с…” издава спомени за видни музикални дейци – Филип Кутев, Кирил Стефанов, Захари Медникаров, Верка Сидерова и др., с които е свързан жизненият му път. Най-интересното от приноса му в музикалната теория и критика е събрано в книгата „Наследството“.
Създател е на фолклорното трио ,,Добруджанка’’. Бил е и председател на Народно читалище ,,Йордан Йовков’’.
През 2003 г. Петър Крумов е удостоен със званието ,,Почетен гражданин на град Добрич’’.
Носител е на най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Кристална лира“ за изключителен принос към българската музикална култура и фолклор и активна творческа дейност в Добрич и Добруджа.
Заради големия му принос към културата и изкуството на Добрич и Добруджа с право можем да наречем Петър Крумов съвременен добруджански будител.
Мария Георгиева – VI Б клас
