Писателят Асен Павлов представи във Враца книгата си „Бойните знамена на българската армия 1876 – 1881“, посветена на ранната история на военните знамена и формирането на българската войска след Освобождението. Авторът обясни за БТА, че изданието включва шест основни глави, които проследяват различни типове знамена и тяхната роля в армията.
„Разглеждаме основно неформените български бойни знамена, които са били част от нашата армия по това време. Проследяваме и нейното създаване, защото без да имаме армия, не можем да имаме знамена“, посочи Павлов.
В книгата са описани и жалонерните знамена, въведени в Европа по времето на Наполеон и използвани в българската армия между 1878 и 1906 г. Авторът представя и новобранските знамена, сред които и това на Берковското окръжие, станало по-късно дружинно знаме на Видинската пеша дружина в Българската земска войска. Отделено е внимание и на знамената на гимнастико-стрелковите дружества в Източна Румелия.
Павлов разглежда и символите на народното опълчение – неформена военна част, чиито подразделения участват в Балканската и Първата световна война. В изданието е включена и темата за църковните празници на дружините и сотните (стотици – б.р.), въведени официално през 1880 г. с указ на княз Фердинанд.
Авторът проследява и участието на Врачанската пеша дружина № 8 в потушаването на размириците в Тузлука и Лудогорието. „Тя отива в района на Преслав и нейното знаме, когато е сменено през 1881 г., става полково знаме на Седми пехотен преславски полк“, отбелязва Павлов.
За написването на книгата Павлов се е вдъхновил, воден от интереса си към корените на семейството му. „Интересувах се от родовата си история и исках да разбера под какви знамена са воювали моите предци“, сподели авторът. Той изрази надежда за продължение на изследването, но уточни, че работата с чуждестранни архиви засега е затруднена, тъй като „за момента отказват работа с чужденци“.
Срещата е част от събитията, посветени на 150-годишнина от Априлското въстание.
