Изключително слаба реколта от ябълки отчитат в Института по земеделие – Кюстендил. Причината за това са ниските температури на 8 и 9 април 2025 г., каза за БТА доц. д-р Станислава Димитрова, която се занимава със селекция, интродукция и сортоизпитване на ябълки.
На 8 април температурата падна до минус 5 градуса, а на 9 – до минус 6,5 градуса с много голяма продължителност, припомни доц. д-р Димитрова. Тя посочи, че по това време по-голямата част от ябълковите насаждения в Института са били във фаза „Розов бутон“, което се е отразило неблагоприятно.
„Реколтата е изключително слаба. Няма сорт, за който да може да се каже, че е издържал на тези температури. Получи се силно редуциран добив от някои от хибридите, които са селекция и може би са имали малко по-късен цъфтеж. Има единични плодове“, посочи доц. д-р Димитрова. Тя поясни, че хибридите са кръстоски между два сорта, които са в процес на изпитване. Селекционната цел при ябълковите хибриди е да имат по-късен цъфтеж с оглед предпазване от пролетните мразове, да са устойчиви на струпясване (гъбично заболяване, предизвикващо сериозни икономически вреди – бел. ред.) и да са с добри вкусови качества. По думите ѝ това се постига изключително трудно, а самата селекция е дълъг процес.
В зависимост от използваната подложка и гъстотата на насаждане на ябълковите дървета, реколтата може да достигне до 5 тона от декар, посочи доц. д-р Димитрова.
Професор Димитър Сотиров посочи, че земеделците не трябва да чакат пролетта, а още отсега трябва да започнат с резитбата. Той препоръча също онези, които не са подхранвали градините в последните две – три години да го направят, като вложат оборска тор. След листопада е момента да се внесат и фосфорни и калиеви торове, ако това не е правено в последните две – три години. „Напоследък сме свидетели, че има едно нападение от черна златка, а тя снася точно по стволовете на дърветата, на 30-40 см. над почвата и ако дърветата са варосани, това е едно предпазно средство срещу зимуващи насекоми“ посочи проф. Сотиров. По думите му варосването предпазва от гъбични заболявания, убива яйцата на зимуващи неприятели и предпазва дърветата от прегряване през зимата при топло време или т.н. мразобойни рани. Професор Сотиров посочи, че при по-топли зимни месеци, каквито не липсват в последните години, кората на дърветата, дори и дървесината се напуква заради разликата между дневните и нощните температури, а варосването спомага това да се избегне благодарение на белия цвят.
