Българската телеграфна агенция (БТА) изцяло обнови новинарската си стая (нюзрум) и вече разполага с подобрена среда и организация на работата за репортерите и редакторите в сградата на Агенцията.
Обновените пространства за работа включват новинарска стая с 60 работни места. В средата на новия нюзрум е разположено бюро с осем страни (октагон), където дежурните редактори от всяко оперативно звено на агенцията ще могат да обменят информация и да следят новинарския поток в реално време. Реновирани са още две репортерски стаи, съответно с 13 и 17 работни места, предназначени за репортерите от дирекциите „ЛИК“, „Икономика“ и „Вътрешна информация“. Обособени са и пет директорски работни места.
Обновяването е с бюджетни средства на агенцията. Комуникационната инфраструктура на новия нюзрум е изградена от „Информационно обслужване“. Това обновление не само подобрява работните условия на екипа на БТА, но и допринася за по-качествено и навременно информиране на обществото. С модернизираната новинарска стая, Агенцията е по-добре подготвена да отговори на предизвикателствата на дигиталната ера и да продължи да бъде водещ източник на надеждна информация в България.
Информационната зала на последния етаж в емблематичната сграда на БТА е обзаведена и обособена за първи път през 1970 г.
До 1928 г. БТА използва телеграми, получени по морзов апарат. Разчитането и публикуването им по това време става обикновено с около ден закъснение. По време на правителството на Андрей Ляпчев телеграмният бюлетин вече има три издания – сутрин, обед и вечер. Тогава се обзавежда радиостанция и започва употребата на радиотелеграф като новините се приемали по слух и записвали на ръка.
Истинска революция в комуникациите на БТА настъпва през 1932 г., когато в употреба влизат самопишещите радиоприемни апарати на „Сименс-Хел“.
Следващото техническо нововъведение в БТА е през 1957 г., когато всички връзки стават радиотелетипни. В употреба влиза електромеханичният буквопечатащ телеграфен апарат, наричан телекс.
Работата с телекси продължава до 80-те години, когато постепенно – от предавателите на „Информация за чужбина“, а по-късно и от другите редакции, започва използването на електроника. След 1990 г. вече всички приемания и предавания на информация се извършват електронно, а всички журналисти работят на компютри. Обзаведени са постоянни компютърни работни места за репортерите на БТА в Народното събрание и в Министерския съвет.
От пролетта на 1997 г. започва обзавеждането с компютърни системи на кореспондентските бюра на БТА в страната.
През 2000 г. нюзрумът е изцяло ремонтиран и оборудван по стандартите на световните новинарски агенции.
„Там, в новия нюзрум (трябваше да се преобуваме на прага, за да пазим мокета), храм на бързината, се въведе революционното правило информацията да тече само в една посока. Та забравя ли се как стъпихме на Луната, как снажният Сашо Скъпия (Алексиев) профуча през залата (дали не постави рекорд?), за да пусне новината…“, казва Нина Венова, дългогодишен журналист в БТА, в спомените за работата в агенцията, публикувани в книгата „125 години Българска телеграфна агенция. Лични свидетелства“.
„Стресът от събитийния потоп и напрежението да не се допусне грешка се засилваха до краен предел с напредването на деня. Залата на последния етаж (нюзрумът) се превръщаше в истинска лудница в късния следобед и вечерта. Шумът беше невъобразим – пишещи машини, телетипи и други уреди, вероятно! И всички тракат с все сила! А коректорите трябва да чуваме отчетливо всяка дума, сричка, звук, за да не стане грешка“, спомня си Пенка Момчилова, коректор и дългогодишен репортер в културния отдел на БТА.
„В деня, през март 1978 г., в който влязох за първи път в тогавашния информационен отдел на МИНФ, сега нюзрума, някой, който следеше информационния поток, извика: “Отвлекли са Алдо Моро!“. Премиерът на Италия Моро бе отвлечен от терористичната групировка „Червените бригади“. Беше време, когато проявите на международния тероризъм в Европа и по целия свят – а именно отвличания, убийства, насилие за постигане на политически цели – се множаха. Адреналинът при отразяване на подобни събития ме сграбчи за гърлото и никога не ме пусна“, посочва в спомените си Елияна Генчева, директор на „Международна информация“ до 2021 г.
“Отчаян до степен да се откажа – така се чувствах в първите месеци на работата ми в залата на последния етаж на БТА, която беше подредена по съвременните стандарти за newsroom. Дежурните заместник главни редактори Тодор Вълчев, Димитри (Джимо) Иванов и Александър Алексиев връщаха всеки мой материал, бил той превод или собствена информация по чуждите агенции, нашарен със стилови и граматични поправки“, спомня си Асен Агов, журналист в БТА от 1979 до 1985 г.
