Божията милост е към всяко човешко създание дори и към грешните и немилостивите, каза Главиницкият епископ Макарий, викарий на Русенския митрополит Наум в храм „Св. Архангел Михаил“ в разградското село Ушинци. Той заедно със свещеници от Русенската митрополия и Разградската духовна околия отслужиха празнична света литургия по повод храмовия празник на църквата, който бе миналия петък.
Главиницкият екископ Макарий припомни пред миряните притчата за безумния богаташ.
„Безумният богаташ имал голяма нива. След една много плодородна година си рекъл, че плодовете, които му дала нивата трябва да ги събере в нови житници, старите били недостатъчни, за да поберат всичко, което получил тази година. Тогава Бог му казал „безумецо, тази нощ ще ти поискат душата, на кого ще оставиш всичко това?“. Свидетели сме на всякакви безумни ситуации, в които се оказваме ние точно на мястото на този, когото бог нарекъл безумец“, каза той.
По думите му този богат човек си казал „ще събера житото си, житниците си ще съборя и ще построя нови, където ще поставя и ще прибера всичко това което моята нива ми роди“. „Можем да си зададем въпроса „Как така такива хора, които не проявяват милост към онези, които нямат и най-малкото – не благодарят на Бога, който дава всичко, получават такова голямо изобилие?“ Да, получават такова изобилие, за да покаже Бог своята милост, която дава на всички. Божията милост е към всяко човешко създание дори към грешните и немилостивите, за да си получи човекът заслужената награда“, посочи той.
Безумецът в сърцето си няма Бог. Този човек не смята и не отбелязва съществуването на Всеподателя, защото всичко, което вижда е себе си и своите собствени нужди. „Душите на праведните са в Божията ръка. Онзи, който е свързал душата си със земното, с материалното тогава отлъчването на душата от тялото става много трудно. За това и Бог казва „ще ти поискат, а не ще поискам, защото ти не си при мен, твоята душа не е в моите ръце“. Онова, което ние трябва да вземем като поука от този разказ е именно споменът за Бога и търсенето на милостта към всичко онова, което правим“, отбеляза той.
Главиницкият епископ Макарий припомни, че душата, която е вечна, няма нужда от потребностите на тялото. Допълни, че, когато поставяме на първо място грижата за тялото, а не за душата и се трудим само и единствено за това какво да придобием и как да облечем тялото, ние обвързваме по такъв начин и нашата душа. Когато не получава това, което е необходимо тя остава в мрака, в който е потънал индивидуализма на човек, този човешки образ, посветил се на тези преходни блага.
Той припомни на миряните притчата за богаташа и бедния Лазар, който умрял от раните си пред вратата на богаташа. Когато отишли на онзи свят, богатият, който бил подложен на мъки в ада помолил Авраам да изпрати Лазар при петте му братя, които са на земята, за да им напомни да не постъпват като него приживе. Тогава Авраам му казал – „Ти получи своето приживе, а Лазар получава своето сега“.
„Бог да гледа милостиво на нашите молитви, на вашите трудове, на вашата причастност към църквата и към църковния живот. Да не пропускаме молитвите, богослуженията, да продължаваме да търсим Бога, който едничък може да благослови нашите дни. Амин!“, каза в края на литургията Главиницкият епископ Макарий.
