Може смело да се каже, че новата постановка на Иван Пантелеев на най-голямата ни сцена е актьорска
Ако човек прежали 4 лева и си купи програмата на спектакъла “Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката”, ще научи не само имената на многобройния екип, напълващ с душа красивата сграда в центъра на столицата. Цялата последна корица е изпълнена с тези имена. Полезна е операцията, аз срещнах имена на колеги, които си мислех, че лежат от сутрин до вечер без работа и мечтаят подобно на онзи персонаж от руската класика. Но въпросната програма съдържа и изложението на Иван Пантелеев за изкуствения разум и дигиталната революция, което захранва спектакъла “Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката”. Иван Пантелеев е голям умник и написаното впечатлява. За съжаление, пренесени на театралната сцена, тези размисли уморяват зрителите в един момент на гледането.
Ако беше по-кратко, представлението щеше да спечели
Въпреки умната корица на програмата, на която Бил Гейтс и Стив Джобс в шаржирани физиономии копират стенописа на Микеланджело на тавана на Сикстинската капела.
СНИМКИ: СТЕФАН ЗДРАВЕСКИ/ НАРОДЕН ТЕАТЪР
Иван Пантелеев е разпръснал тезисите си в устите на актьорите, които правят чудеса на сцената, за да поддържат живо представлението. Може смело да се каже, че това представление е актьорско. Облечени небрежно в дрехи, които подхождат на лелки от детската градина, Радена Вълканова, София Бобчева, Александра Василева и Илиана Коджабашева заявяват мислите на режисьора, който е и техен автор. Осветява се пътят на изкуствения интелект, който има амбицията да отнеме от човеците силата на тяхната дейност, говори се за дигиталната революция, политическите борби, морала във властта, домашното насилие, руските самовари, китайските термоси, влиянието на технологичните концерни и какво ли не. Всичко това е на фона на два огромни картонени макета, от които като Господ гледат и се подсмихват Бил Гейтс и Стив Джобс, за да осмислят заглавието на спектакъла.
Представлението тече като грижливо прочетени уводни статии от вестниците в тъй наречения стил на публицистичния театър. Обаче неангажирани с емоционално участие, с намеса на личните съдби и със сблъсъка на жизнени перспективи, думите стоят студено, равнодушно, като речи на събрание.
Това е основният пропуск на Иван Пантелеев,
доверил се прекалено много на силата на фактите и тезисите в монолозите на актьорите.
СНИМКИ: СТЕФАН ЗДРАВЕСКИ/ НАРОДЕН ТЕАТЪР
А те се справят с амбиция и талант: Илияна Коджабашева е объркана, простодушна, неагресивна; Александра Василева е доминантна, невнимателна към останалите, леко иронична към себе си; София Бобчева е сладка, карамелена, бързо усещаща накъде духа вятърът; Радена Вълканова с прическата на мадам дьо Помпадур от епохата на Луи ХV е мрачна, презрителна и надменна. От време на време притичва Иван Юруков, заседнал някъде зад декорите като член на банда, която свири, и това е едно от малкото хубави неща. Христо Петков всеотдайно се бори за присъствие, а Иван Николов произнася обемен монолог, който принуждава мнозина зрители да погледнат към изходните врати. И всичко това, за да се илюстрира спецификата на публицистичния театър. Очевидно Иван Пантелеев не успява да покори публиката. Може би нещо по-добро ни чака в репертоарните планове на Народния театър, който подготвя залп от постановки – близо стотина представления на нови и досегашни жизнени, интересни и сериозни в културно отношение спектакли, ангажиращи всички актьори от екипа.
