Когато четем Йовковите творби, обикновено попадаме в „бялата страна“ (Васил Попов) на писателя, където вихрено лети белият ескадрон, изстрадалите очи търсят по жицата бялата лястовица, човекът изкупува греха си пред бялата вълчица или двама млади се сбогуват завинаги с букет бели рози.
Отново е ноември. Отново Добрич и Добруджа преживяват Йовковото слово. Отново ще положим своите цветя в нозете на писателя, покланяйки му се доземи. Тази година с бели рози, за да пристъпим в бялата страна на белетриста, за да внесем малко светлина преди една от най-черните дати в българската история – 27 ноември 1919 г., когато и Добруджа е откъсната задълго от окървавеното тяло на родината. Поклон и пред неустрашимата българска войска, за която Йовков написа стотици страници. И се сбогува с войната с букет бели рози.
Затова ние заедно с шестокласниците от клуб „Знаете ли български език?“ от добричкото училище „Св. Климент Охридски“ решихме да припомним емблематичния разказ на писателя „Белите рози“. Ще ви очакваме на 21 ноември (четвъртък) от 13.15 часа в Дом-паметника в Добрич. Заповядайте на празник. Празник на словото. Да послушаме Йовковите думи, да погостуваме в Йовковата бяла страна. А след това да поднесем бяло цвете пред паметника на писателя. Дано тогава светът ни стане по-бял и по-добър.