МОСКВА, 23 януари – РИА Новости, Надежда Сарапина. В края на 2022 г. търговията между Русия и Китай нарасна с почти 30 процента, до рекордните 192 милиарда долара. Руският износ – 114 млрд., вносът от Китай – 76. В началото на миналата година страните си поставиха за цел до 2024 г. да достигнат нивото от 200 млрд. Но проблемът вече е практически решен и на преден план излиза диверсификацията на вътрешните доставки.
Кой какво доставя
Сумата от 200 милиарда долара беше одобрена на руско-китайската среща на върха в Пекин през февруари 2022 г. Малко по-късно китайският президент Си Дзинпин предложи той да се увеличи до 250 милиарда. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков нарече плановете реалистични.
Според Главното митническо управление на Китай само през първата половина на 2022 г. обемът на руския износ се е увеличил с почти 50 процента спрямо същия период на 2021 г. и е достигнал 51 милиарда долара. Лъвският дял от доставките – повече от 75 процента – са минерални горива, нефт и нефтопродукти. За тях Москва получи 38 милиарда долара. В същото време китайците започнаха да купуват повече храни, цветни метали, дървен материал и химически продукти.
Според Глеб Антипов, изпълнителен директор на DC Engineering, търговският оборот ще продължи да расте и това се улеснява от изграждането на нова енергийна и логистична инфраструктура. По-специално, в допълнение към главния газопровод Силата на Сибир, активно се развиват Yamal LNG и Arctic LNG-2 и се водят преговори за изграждане на допълнителен газопровод Power of Siberia-2 до Китай с пропускателен капацитет от 50 милиарда куб. метра годишно.
Освен това те разширяват съществуващите договори. Например Газпром и китайският петролен и газов гигант CNPC се споразумяха да доставят допълнителни десет милиарда кубически метра газ годишно, като общото количество достигна 48 милиарда.
В същото време Москва и Пекин възнамеряват значително да увеличат взаимноизгодното сътрудничество в областта на високите технологии, науката и образованието.
Страхотни планове
Русия и Китай изготвиха пътна карта за съвместна работа по научни и високотехнологични проекти до 2025 г. Сред тях са изследванията в областта на безпилотните транспортни системи, новите енергийни източници, екологичните селскостопански технологии и биоинженерството.
Въпреки това, както отбеляза Виталий Манкевич, председател на Руско-азиатския съюз на индустриалците и предприемачите (RASPP), в краткосрочен план тези програми няма да повлияят драстично на обема на търговията. „От идеята до практическото изпълнение е дълъг път, а икономическият ефект е възможен, ако проектът е обещаващ и държавата или частните инвеститори виждат възможности в него. В Китай този процес е добре установен, там знаят как да чакат“, обяснява специалистът.
По всичко личи, че трябва да се запасите с търпение по отношение на съвместното изграждане на арктическата станция Снежинка. Независимият експерт Леонид Хазанов смята, че китайските компании продължават да се интересуват от руската Арктика, въпреки че все още не са инвестирали напълно в проекти, наблюдавайки развитието на политическата ситуация.
„Тяхното участие е ограничено до доставка на оборудване. Например през 2022 г. Китай постави корпусите на два плаващи атомни енергоблока в арктическата версия на базата на реакторните инсталации RITM-200 за захранване на Баимския минно-обогатителен комбинат в Чукотка“, казва Хазанов.
Според него засега Китай е готов да купува нефт и природен газ, добивани в северните находища на Русия, но нищо повече. В същото време експертът смята, че конкретни споразумения за китайски бизнес инвестиции в Арктика може да не бъдат разкривани, „за да не изкушават отново властите на САЩ и Европейския съюз“.
Но не всички проекти са спрени. Така китайската Sinopec запазва участието си в проекта за Амурския газохимически комплекс, въпреки трудностите с доставката на немско и италианско оборудване. Хазанов обаче смята, че е малко вероятно компанията да се оттегли от толкова скъпа програма. „Най-вероятно те ще продължат да участват в внедряването, например могат да помогнат за получаване на необходимото технологично оборудване от китайски доставчици или като част от паралелен внос.“
Необходима е регулация
Москва и Пекин засилват сътрудничеството в повечето ключови области. Максим Чепов, генерален директор на логистичната компания RFK Group, нарича Китай в сегашните условия „безспорен приятел“ в много индустрии.
В същото време източните партньори могат да се възползват от ситуацията: машини, оборудване, производствени линии, авточасти, които бяха закупени в големи количества на Запад, сега се доставят от Китай.
„Вече много китайски производители, дори в рамките на дългогодишни договорни отношения, се опитват да преразгледат условията в посока на по-благоприятни за себе си. Например, да прехвърлят договорите към пълно предплащане“, отбелязва той.
И това не е единствената заплаха от нарастващата търговия с Китай. Както обяснява Антипов, руският пазар е сравнително малък за китайските гиганти, така че няма да им е трудно да смажат местните конкуренти, особено в сектора на високите технологии.
За постигане на баланс, заключава експертът, е необходимо внимателно регулиране на пазара, което, от една страна, ще позволи на руските продукти да заемат собствените си ниши, а от друга страна, няма да доведе до дефицит и пристрастяване на потребителите към некачествени стоки.
